Определение № 25479 от 12.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25479 гр. София, 12.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20251100100739 по описа за 2025 година

Производството е инициирано по молба, подадена от Е. Т. М., гражданин на Руската Федерация, в качеството му на финансов управител по делото за фалит № А40-269083/2018-73-329 на Т. И. О., гражданин на Руската федерация, с която се иска признаване на определение по дело № А40-269083/18-73-329 „Ф“ на Арбитражен съд гр. Москва от 18.12.2019 г., с което е призната относителна недействителност на сделка – дарение на имот, намиращ се в с.Кранево, Община Балчик, извършена от Т. И. О. в полза на дъщеря и Д.С..

С разпореждане № 7582 от 21.03.2025г., постановено по гр.д. № 739/2025г. по описа на СГС, съдът е оставил без движение производството по делото, като на молителя са дадени следните указания:

- да обоснове активната си процесуална легитимация и качеството си на надлежен представител на лице с право на иск, като съобрази националния правен ред в Република България;

- да посочи име и адрес на ответник по иска;

- да прецизира искането си, като изясни дали прави искане за признаване на чуждестранен съдебен акт или предявява иск за относителна недействителност на разпоредително действие с недвижим имот;

- в случай, че прави искане за признаване на чуждестранен съдебен акт, да обоснове наличието на предпоставките по чл.117 от КМЧП.

- да отстрани несъответствието между обстоятелствена част на исковата молба и формулирания петитум.

С уточнителна молба е посочено, че с решение по дело № А40-269083/1873-329"Ф” на Арбигражен съд . гр.Москва от 18.12.2019г. влязло в сила на 20.01.2020г.

Т. И. О. гражданка на Руска Федерация, родена на ******** в с.Дмитриеви гори, Маленковски район, Владимирски област, с постоянен адрес: гр.Москва. ул.“******** с Идентификационен номер на данъкоплатец 772631466496 е обявена в несъстоятелност /фалит/. С Определение по делото за фалита на Т. И. О. от 15.08.2023г. в сила от 30.08.2023г. като финансов управител по делото за банкрут е посочен молителят - Е. Т. М., разпоредбите на Федералния закон от 26.10.2002г. N12703 „За нссъстоятелността /банкрут/'', той следва да събере масата на 1 несъстоятелността, да я осребри и разпредели между кредиторите. С признаването на акта за обявяване на недействителността на сделката за АПАРТАМЕНТ № 47, представляващ, СА.МОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СТРАДА с идентификатор на обекта № *** по кадастралната карта и регистри на с. Кранево, общ.Балчик, обл.Добрич, находящ се в жилищна сграда за сезонно обитаване на улица „********, с.

Кранево. общ.Балчик. обл.Добрич. вход 3. на четвърти и пети етаж, състоящ се от първо ниво - с площ от 151,37 кв.м., при граници за ниво 1 на обекта - на стажа ***, под обекта - ***. над обекта - *** и при граници за ниво 2 на обекта - на стажа *** и *** под обекта – няма, над обекта – няма, същият ще се върне в масата на несъстоятелността и ще бъде продаден за удоволетворяване на кредиторите на длъжника. Навадено е искане за признаване на описаното по-горе решение и допускане на изпълнение на същото.

С влизането в сила на Кодекса за международно частно право /обн. ДВ бр.42 от 17.05.2005г., в сила от 20.05.2005г./ е променен общият режим на признаване на чуждестранното решение / на съд или на друг орган/ и действащият до този момент режим, уреждащ признаване на чуждестранно съдебно решение чрез нарочно съдебно производство пред СГС се запазва само за допускане на изпълнението на чуждестранните решения /чл. 119 КМЧП/. В чл. 118 КМЧП се уреждат два вида признаване на усгановителни и конститутивни чуждестранни съдебни решения /осъдителните решения са предмет на съдебната процедура по чл. 119 КМЧП/.

Първият с пряко признаване, без необходимост от съдебно производство, което се извършва от органа, пред който се представя /чл. 118, ал. 1 КМЧП/, а вторият - непряко признаване по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск пред СГС /чл. 118, ал. 2 КМЧП/ - виж определение № 808 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5686/2015 г., IV г. о.

При прякото признаване по чл. 118, ал. 1 КМЧП органът, пред който е представен чуждестранният акт, след проверка за наличието на предпоставките по чл.

117 КМЧП, може да признае решението като зачете правните му последици /силата на присъдено нещо на установителното решение и сила на пресъдено нещо и конститутивното действие на конститутивното решение/ или да откаже признаването.

В тази процедура търсената правна защита се дава с положителното решение на органа, което поражда действие за страните.

Ако българският орган приеме, че не е налице някое от условията по чл. 117 КМЧП, тогава заинтересованото лице може да иска признаване на чуждестранното решение по съдебен ред, като предяви установителен иск пред СГС.

При прякото признаване по чл. 118, ал. 1 КМЧП органът, пред който са представени документите след проверка за наличието на предпоставките по чл. 117 КМЧП, може да признае решението, т. е. да зачете правните му последици - силата на присъдено нещо на установителното решение и СПН и конститутивното действие на конститутивното решение, или да откаже признаването. Ако българският орган приеме, че не е налице някое от условията по чл. 117 КМЧП, тогава заинтересованото лице може да иска признаване на чуждестранното решение по съдебен ред, като предяви установителен иск пред СГС - чл. 118. ал. 2 КМЧП. В тази посока е и съдебна практика, касаеща процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл. 118, ал.

2 КМЧП, която приема, че писменият отказ на органа да признае чуждестранното решение е предпоставка за завеждане на установителния иск пред СГС - виж определение № 2210 от 8.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1232/2024 г. но III г. о. на ВКС, определение № 200/20.04.2017 г. по ч. гр. д. N9 1173/2017 г. па IV г. о. на ВКС.

2

Отказът на органа да признае чуждестранното решение е процесуална предпоставка за завеждането и допустимостта на този иск. Неговата допустимост е обусловена от наличие на правен интерес от завеждането му, който изисква да е налице „спор относно условията за признаване на чуждестранното решение“ - чл. 118, ал. 2 от КМЧП. Когато липсва писмен отказ на органа да признае чуждестранното решение, е недопустимо да използва съдебния ред за непряко признаване.

Съгласно чл. 50, т. 1 от Договора между България и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела /действащ/ в случая по производството за признаване и допускане изпълнението на решението се прилага законодателството на тази договаряща страна, на територията на която се извършват тези действия.

Несъмнено разпоредбата на чл. 118 КМЧП е приложима в случая, иска се признава на конститутивен съдебен акт - определение по дело № А40-269083/18-73-329 „Ф“ на Арбитражен съд гр. Москва от 31.05.2021 г., с който акт е обявена за недействителна сделка с недвижим имот - дарение от Т. И. О. на Дарья Сергеевна Кригина на следния недвижим имот - ап. 47 в с. Кранево, ул. ********. Дори да се приеме, че в случая е приложим чл. 51, ал. 3 ЗМТА, то същият препраща към чл. 118 - 122 КМЧП, поради което е относиво всичко гореизложено.

Относно валидност на договори с предмет недвижими имоти, находящи се на територията на Република България, българският съд има изключителна компетентност, съгласно чл. 109 от ГПК, независимо от наличието на чуждестранен елемент според нормата на чл. 12 от КМЧП. Договорът между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, в чл. 1 предвижда гражданите на едната договаряща държава да имат същите права за достъп до органите на другата договаряща държава, вкл. и съд, каквито имат нейните граждани. Договорът не съдържа процесуални клаузи, уреждащи друга подсъдност по делата с предмет валидност (в частност относителна недействителност) на сделки за вещни права върху недвижими имоти. Поради това приложими са нормите на чл. 12 от КМЧП, препращаща към чл. 109 от ГПК. Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела урежда изискванията за признаване и изпълнението на съдебни решения. Признаване и изпълнение на съдебно решение може да се откаже ако съгласно договора, спорът попада под изключителната компетентност на органите на правосъдието на държавата, на чиято територия съдебният акт следва да бъде изпълнен /чл. 52, б. "в" от Договора/. Според приложимото по чл. 117, т. 1 от КМЧП българско законодателство, по споровете относно валидността (във всичките й форми) на сделки с недвижим имот на територията на Република България е налице изключителна компетентност на българския съд. Тези дела са подведомствени само на българските съдилища и доколкото в конкретния случай се иска, признаване в Република България на чуждестранен съдебен акт, постановен по спор, който е от изключителната подведомственост на българския съд, то исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Недопустимо е и искането за вписването на определение по дело № А40269083/18-73-329 „Ф“ на Арбитражен съд гр. Москва от 31.05.2021 г. в Служба по вписванията - Балчик. Дори при разглеждане на искането по същество и евентуално признаване на съдебния акт, то съдът няма как да разпореди и задължи СВ да впише съдебния акт, доколкото преценката за вписването се извършва от Съдиите по вписванията или при отказ от евентуалните контролно-отменителни инстанции при обжалване на отказа.

3

За пълнота на акта, следва да се посочи, че не е изпълнено и указанието за мотивиране интерес от искането за признаване на акт за обявяване на недействителност на сделка с недвижим имот, при положение, че относно исковете за относителна недействителност на сделки с недвижим имот, находящ се в Република България е налице изключителна компетентност на българския съд - чл. 12 КМЧП, а по аргумент от чл. 117, т. 1 КМЧП и съгласно чл. 52, б. „в“ от Договора за правна помощ между България и СССР признаване и изпълнение на решение не може да се допусне, ако делото попада под изключителната компетентност на органа на правосъдието на договарящата страна, на чиято територия решението трябва да бъде признато и изпълнено. В определение № 3305 от 01.11.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 1443/2023 г. на IV г. о. на ВКС се приема изрично, че предпоставките, посочени в т. 1 на чл. 117 КМЧП са условие за допустимост на производството по екзекватура.

Доколкото в случая се касае до изключителна компетентност, която не е спазена, което обстоятелство е установимо още при подаването на молбата, то липсата на задължителната предпоставка по чл. 117, т. 1 КМЧП рефлектира върху правния интерес от провеждане на производство.

Водим от горното, Софийският градски съд, ГО, I - 7 състав ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА молба, подадена от Е. Т. М., гражданин на Руската Федерация, в качеството му на финансов управител по делото за фалит № А40-269083/2018-73-329 на Т. И. О., гражданин на Руската федерация, с която се иска да бъде признато по реда на чл. 118, ал. 2 КМЧП определение по дело № А40-269083/18-73-329 „Ф“ на Арбитражен съд гр. Москва от 31.05.2021 г. и да се разпореди вписването му в Служба по вписванията - Балчик по партидата на СОС с идентификатор № ***.

ПРЕКРАТЯВА производство по гр.д. № 739/2025 г., описа на СГС първо ГО, 7 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на молителя пред Софийски апелативен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4