Решение № 169 от 21.07.2026, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Севлиево, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230101415 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „Банка ДСК” АД срещу Е. П. Д. и „Фондация БИОЛЕНД”, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за признаване за относително недействителен по отношение на ищеца на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижими имоти от 09.12.2022 г., акт № 18, том IX, рег.№ 24 462, дело № 1356 от 09.12.2022 г., на Нотариус П.Д., с район на действие Районен съд - Севлиево, с рег. № 543 на Нотариалната камара.

Ищцовото дружество твърди в исковата молба, че между него, като кредитор, и кредитополучателя - Е. П. Д., бил сключен Договор за кредит от 05.03.2008 г. за предоставяне на кредит в размер на 200 000 лева. Ищцовото дружество твърди, че изпълнило задължението си, като сумите по договора за кредит били усвоени от кредитополучателя в цялост, при реда и условията на договора за кредит. Срокът на издължаване бил 180 месеца.

Сочи се в исковата молба, че на 22.03.2011г. „Банка ДСК” АД пристъпила към събиране на вземането си по съдебен ред, чрез подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. В полза на Банката били издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 346/2011 г. по описа на Районен съд - Севлиево, по силата на 1 които Е. П. Д. бил осъден да заплати на „Банка ДСК” АД следните суми, произтичащи от Договор за кредит от 05.03.2008 г.: дължима главница: 190 035,94 лева; дължима лихва: 28 400,65 лева за периода от 13.05.2010 г. до 21.03.2011г., включително; разноски по делото - 4369,73 лева; и юрисконсултско възнаграждение - 2634,37 лева.

Ищецът твърди, че въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 72/2011 г. по описа на ЧСИ Г.Н., peг. № 733 в КЧСИ, с район на действие – района на Окръжен съд - Габрово. През 2016 г. делото при ЧСИ Г.Н. било прекратено по искане на кредитора Банка ДСК.

Излагат се твърдения, че през годините делото било възлагано на различни съдебни изпълнители в съдебния район на Окръжен съд - Габрово, като към датата на подаване на исковата молба /01.12.2025 г./, за събиране на вземанията било образувано ИД № 567/2024 г. по описа на ЧСИ В.Ц., peг. № 732, с район на действие - района на Окръжен съд - Габрово. Ищецът твърди, че актуалният размер на дълга към датата на подаване на исковата молба бил в общ размер на 524 398,61 лева, а длъжникът не бил извършвал погашения, нито към съдебния изпълнител, нито директно към Банката.

В исковата молба се посочва още, че на 26.04.2005 г., между „Банка ДСК” АД и ЕТ „Елдород - Е. Д.”, ЕИК 107013186, бил подписан Договор за кредит, по силата на който кредиторът предоставил сумата от 200 000 лева, със срок за издължаване 12 месеца. Сумата по договора за кредит била усвоена от кредитополучателя в цялост, при реда и условията на договора за кредит. На 01.04.2010 г. „Банка ДСК” АД пристъпила към събиране на вземането си по съдебен ред, чрез подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. В полза на Банката били издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 548/2010 г. по описа на Районен съд - Севлиево, по силата на които ЕТ „Елдород – Е. Д.”, с ЕИК 107013186 е осъден да заплати на „Банка ДСК” АД следните суми, произтичащи от Договор за кредит от 26.04.2005 г.: дължима главница: 93 306,25 лева; дължима лихва: 3624,93 лева за периода от 04.01.2010 г. до 31.03.20 10г., включително; разноски по делото - 1943,62 лева; и юрисконсултско възнаграждение - 1419,31 лева.

Въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист 2 било образувано изпълнително дело № 73/2011г. по описа на ЧСИ Г.Н., peг. № 733 в КЧСИ, с район на действие - района на Окръжен съд - Габрово. През 2016г. делото при ЧСИ Г.Н. било прекратено по искане на кредитора Банка ДСК.

Излагат се твърдения, че през годините делото било възлагано на различни съдебни изпълнители в съдебния район на Окръжен съд - Габрово, като към датата на подаване на исковата молба /01.12.2025 г./, за събиране на вземанията било образувано ИД № 566/2024 г. по описа на ЧСИ В.Ц., peг. № 732, с район на действие - района на Окръжен съд - Габрово. Ищецът твърди, че актуалният размер на дълга към датата на подаване на исковата молба бил в общ размер на 258 997,78 лева, а длъжникът не бил извършвал погашения, нито към съдебния изпълнител, нито директно към Банката.

Ищцовото дружество посочва, че съобразно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД длъжникът отговаря за задълженията си с цялото имущество, а в случая имуществото на едноличния търговец е неразделна част от имуществото му като физическо лице.

Ищецът твърди, че вземанията на „Банка ДСК” АД били възникнали преди датата на извършването на атакуваното дарение на недвижими имоти.

В исковата молба се сочи, че на 09.12.2022 г. бил сключен договор за дарение на недвижими имоти, за което бил съставен нотариален акт за дарение на недвижими имоти от 09.12.2022 г., акт № 18, том IX, рег.№ 24 462, дело № 1356 от 09.12.2022 г., на Нотариус П.Д., с район на действие Районен съд Севлиево, с рег. № 543 на Нотариалната камара, който нотариален акт бил вписан в Служба по вписванията - гр. Севлиево, с вх.№ 4179/09.12.2022г., акт № 98, том 14, дело № 2298/2022 г., с който Е. П. Д. дарил на Фондация „Биоленд”, с ЕИК 176374140, следните свои недвижими имоти:

- поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Дебелцово, общ.

Севлиево, одобрени със Заповед № РД-18-99/15.01.2018 г., на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. Дебелцово, общ. Севлиево, местност „Цайкиното”, трайно предназначение на територията „земеделска”, начин на трайно ползване „изоставена орна земя”, с площ 3400 кв.м., трета категория, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 033014; при граници, ПИ с кадастрални идентификатори: ***, ***,

3

***, *** и ***;

- поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Дебелцово, общ.

Севлиево, одобрени със Заповед № РД-18-99/15.01.2018 г., на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. Дебелцово, общ. Севлиево, местност „Край село”, трайно предназначение на територията „земеделска”, начин на трайно ползване „изоставена орна земя”, с площ 370 кв.м., осма категория, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 004109; при граници, ПИ с кадастрални идентификатори: ***, ***, *** и

***;

- поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Дебелцово, общ.

Севлиево, одобрени със Заповед № РД-18-99/15.01.2018 г., на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. Дебелцово, общ. Севлиево, местност „Колник”, трайно предназначение на територията „земеделска”, начин на трайно ползване „изоставена орна земя” с площ 4204 кв.м., шеста категория, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 047012; при граници, ПИ с кадастрални идентификатори: ***, ***,

*** и ***;

- поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Дебелцово, общ.

Севлиево, одобрени със Заповед № РД-18-99/15.01.2018 г., на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. Дебелцово, общ. Севлиево, местност „Под стената”, трайно предназначение на територията „земеделска”, начин на трайно ползване „изоставена орна земя”, с площ 3700 кв.м., шеста категория, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 037117; при граници, ПИ с кадастрални идентификатори: ***, ***,

***, *** и ***;

- поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Дебелцово, общ.

Севлиево, одобрени със Заповед № РД-18-99/15.01.2018 г., на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. Дебелцово, общ. Севлиево, местност „Вълък”, трайно предназначение на територията „земеделска”, начин на трайно ползване „Нива”, с площ 3801 кв.м., седма категория, предишен 4 идентификатор: няма, номер по предходен план: 035013; при граници, ПИ с кадастрални идентификатори: ***, ***, ***,

*** и ***.

Ищецът излага съображения, че третото лице Фондация „Биоленд”, с ЕИК 176374140, било учредено от Е. П. Д., видно от Регистър на ЮЛНЦ, като към датата на изготвяне на исковата молба, представляващ фондацията бил именно Е. П. Д.. Това навеждало извода, че прехвърлянето на имотите било именно с цел да избегне насочване на принудително изпълнение срещу тях, а те така или иначе оставали в негово владение.

Посочва се още, че по аргумент от чл. 133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника/съдлъжника служи за удовлетворение на вземанията на неговите кредитори. Сочи се, че предвид това, всяка разпоредителна сделка, по силата на която кредитополучателят се разпорежда с негови имуществени права, се явява увреждаща за интереса на неговите кредитори. В настоящият случай, по силата на сключения договор за дарение, длъжникът Е. П. Д. се бил разпоредил с горепосочените недвижими имоти, намалявайки ефективно имуществото, което би служило за удовлетворяване на вземанията на Банка ДСК АД.

С оглед на гореизложеното ищецът иска постановяване на решение, с което да бъде обявена за недействителна спрямо „Банка ДСК” АД, сделката, сключена с нотариален акт за дарение на недвижими имоти от 09.12.2022 г., акт № 18, том IX, рег.№ 24 462, дело № 1356 от 09.12.2022 г., на Нотариус П.Д., с район на действие Районен съд - Севлиево, с рег. № 543 на Нотариалната камара, с която ответникът Е. П. Д. прехвърлил на ответника „Фондация БИОЛЕНД” правото на собственост върху описаните по-горе недвижими имоти. Претендират се разноски.

В законния месечен срок, ответниците не са представили отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу 5 ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал.1 от ГПК, са: ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца, с писмена молба, вх. № 3897 от 24.06.2026 г., е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. И двамата ответници са редовно призовани за датата на първото съдебно заседание, връчен им е препис от исковата молба и са уведомени за последиците по чл. 238 от ГПК.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно: ответниците не са депозирали писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 от ГПК, уведомени са за последиците на чл. 238 от ГПК, не са се явили в първото съдебно заседание, редовно призовани, не са изпратили представител и не са изразили воля делото да се гледа в тяхно отсъствие. Едновременно с това, от представените към заявлението писмени доказателства, може да се направи извод, че искът е вероятно основателен.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният иск да се уважи изцяло.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 127,82 евро, от които: 25,56 евро – заплатена държавна такса и 102,26 евро – юрисконсултско възнаграждение.