Решение № 137 от 13.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Варна, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20233100101727 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от „ВАРНА АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК 203021051, гр. София срещу Община Варна, иск с правно осн. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 775, 06 лв., претендирана като имуществени вреди под формата на претърпяна загуба в размер на платените такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в изпълнително производство по изпълнително дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ С.К.-Д., както следва:

1./ 24.00 лева такса по т.1 от ТТРЗЧСИ – за образуване на изпълнително дело;

2./ 60.00 лева – такса по т. 2 от ТТРЗЧСИ;

3./ 12.00 лева по т. 4 от ТТРЗЧСИ;

4./ 24.00 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ;

5./ 24.00 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ;

6./ 234.00 лева – такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ;

7./ 18.00 лева – такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ;

8./ 0.90 лева – държавна такса към БНБ;

9./ 3.00 лева – държавна такса към Община Варна;

10./ 349.00 лева – държавни такси към АГКК;

11./ 3.50 лева – държавна такса към КАТ – Варна;

12./ 3.00 лева – държавна такса към Агенция по вписвания;

13./ 197.03 лева – разноски за пощенски разходи;

1

14./ 156.00 лв. – такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ;

15./ 48.00 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ;

16./ 18.00 лева – такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ;

17./ 59 449.48 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ;

18./ 20.15 лева – разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ;

19./ 10.00 лева – разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ и

20./ 121.00 лева – други разноски по изпълнителното дело, причинени в резултат на противоправното поведение на ответника, изразяващо в провеждане на принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането, произтичащо от ревизионен акт № МР-РА002/10.10.2016г. по изп. дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ С.К.-Д., вместо от представената безусловна и неотменима банкова гаранция № 040354/09693 от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, послужила за спиране на изпълнението, ведно със законната лихва от 05.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В исковата молба, ищецът „ВАРНА АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД твърди, че с ревизионен акт № МР-РА-002/10.10.2016г. са установени задължения за данък върху придобито по дарение и по възмезден начин имущество от Община Варна, Дирекция „Местни данъци”, който е обжалван по реда, установен в ДОПК.

В хода на обжалване, по искане на жалбоподателя, е спряно изпълнението на обжалвания акт, въз основа на представена безусловна и неотменима банкова гаранция № 040354/09693 от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД до размера на сумата от 2 429 030, 57 лв. за срок от 31.10.2016г. до 31.07.2017г., а по-късно въз основа на анекси към нея за срок до 31.10.2019г. до сумата от 2 826 461, 63 лв., на осн. чл. 153, ал. 4 ДОПК.

След влизане в сила на ревизионния акт, вместо да предяви за плащане сумата по банковата гаранция, Община Варна е депозирала молба за образуване на изпълнително производство за събиране на задължението по РА № МР-РА-002/10.10.2016г. В хода на образуваното изп. дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ С.К.-Д., съдебният изпълнител е отправил искане до банката за плащане на дължимите суми, вкл. и такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в размер на 60 775, 06 лв., уточнен в молба от 04.11.2019г.

Въз основа на декларация – искане от Община Варна от 20.09.2019г. до банката, всички дължими суми, посочени в РА, както и таксите и разноските по ТТР към ЗЧСИ, са погасени, а изпълнително производство е прекратено.

Ищецът твърди, че е претърпял имуществена вреда под формата на претърпяна загуба от заплащане на такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 60 775, 06 лв., в резултат на противоправното поведение на органа, издал акта, изразяващо се в образуване на изпълнително производство по изп. дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ С.К.-Д. за принудително събиране на задължението по ревизионен акт № МР-РА-002/10.10.2016г., вместо да се удовлетвори от безусловната и неотменима банковата гаранция, послужила за 2 спиране изпълнението.

Изложеното е обусловило и интереса от предявяване на осъдителна претенция за заплащане на обезщетение за вреди.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Община Варна е депозирал писмен отговор, с който се признават следните факти: издаване на ревизионен акт № МР-РА-002/10.10.2016г., с който са установени задължения за данък върху придобито по дарение и по възмезден начин имущество, чиито размер е обезпечен с издадената банкова гаранция № 040354/09693, както и, че ответникът е образувал изпълнително производство.

Оспорват се твърденията, че банковата гаранция е можела да послужи за удовлетворяване вземанията на ответника, произтичащи от ревизионния акт по следните съображения:

Учредената банкова гаранция е можела да обезпечи ефективно последващото принудително изпълнение по удовлетворяване на публичното вземане в РА само в срок до 31.10.2018г., така, както е посочено в постановеното по адм.д. № 140/2017г. на Административен съд – Варна определение.

Ден преди изтичане на посочения срок, жалбоподателят е поискал спиране на изпълнението за срок до 31.10.2019г., което искане е отхвърлено, тъй като размерът на обезпечението не е могъл да обезпечи вземането по ревизионния акт. Последващо подадената молба с идентично искане също е отхвърлена.

Следователно след 31.10.2018г. изпълнението не е било спряно и административният орган е могъл да проведе принудително изпълнение още от преди влизане в сила на съдебното решение, с което е установен конкретния размер на дължимия данък и лихви за забава, което ответникът не е сторил.

Едва след влизане в сила на РА на 26.06.2019г., дружеството е било поканено със съобщение, връчено на 11.07.2019г. да плати в 14 – дневен срок установеното по основание и размер задължение, ведно с предупреждение, че при отсъствие на доброволно изпълнение, ще се пристъпи към принудително. В указания срок, задълженията не са погасени.

Едва след образуване на изпълнителното производство по изп. дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ, длъжникът по изпълнението е уведомил взискателя и съдебния изпълнител, че погасяването на задълженията, вкл. таксите и разноските, следва да се извърши със сумата по банковата гаранция.

В съответствие с постъпилото искане, Община Варна е предявила за плащане издадената в нейна полза банкова гаранция, но в предвидения 5-дневен срок, такова не е постъпило. Задълженията по изпълнителното дело са погасени със сумата по банковата гаранция едва на 03.10.2019г. след налагане на запори и възбрани.

Въз основа на изложено, ответникът настоява за отхвърляне на осъдителната претенция, поради отсъствие на противоправни действия от страна на административния орган, който не е бил длъжен да се удовлетвори от банковата гаранция, пристъпвайки към 3 принудително изпълнение с допустимите от закона средства, след като длъжникът не е погасил изискуемите и ликвидни задължения.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Търговско дружество „ВАРНА АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД е придобило с постановление за възлагане от 11.08.2014г., влязло в законна сила на 21.11.2014г., издадено в производството по т. д. № 88/2012г. на Окръжен съд – Търговище, поземлен имот и построения в него търговски и административен център „Варна Тауърс“, находящ се в гр.

Варна, бул. “В.В.“ ***, намиращо се в кориците на изп. дело № 20197180400497 по описа на ЧСИ С.К.-Д..

Във връзка с възмездното придобиване на собствеността върху имота е издаден ревизионен акт № МД – РА – 002/10.10.2016г. от орган по приходите към Дирекция „Местни данъци“ при община Варна, с който е установено задължение за плащане на данък върху придобитото имущество в тежест на приобретателя в размер на 2 028 007, 48 лв. и лихви, възлизащи на 375 107, 59 лв.

Актът на органите по приходите е обжалван от „ВАРНА АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД и по повод подадената от него жалба е образувано адм. дело № 140/2017г. по описа на Административен съд – Варна.

В развилото се административно производство по повод отправено от жалбоподателя искане, с определение № 2458/14.09.2017г., е спряно изпълнението на ревизионния акт, предмет на съдебна проверка до 31.10.2018г., въз основа на неотменима и безусловна банкова гаранция в размер на главницата и лихвите, общо възлизащи на 2 212 022, 12 лв., на осн. чл. 157, ал. 2 вр. чл. 153, ал. 4 ЗОПК.

С банкова гаранция № 043054/09693 от 31.10.2016г., валидна до 17.00 ч. на 30.10.2017г. и изпратена и получена от община Варна, факт, който не се оспорва от ответната страна, „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД писмено се е задължила да плати на община Варна суми до размер от 2 429 030, 57 лв., съобразно посочените в нея условия: след получаване в банката на надлежно подписано и подпечатано искане от община Варна за плащане по гаранцията, деклариращо, че за предявената сума по гаранцията, задълженото лице „ВАРНА АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД, не е изпълнило възникналото задължение за плащане по влезлия в сила ревизионен акт.

Банката е декларирала, че „ВАРНА АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД, е задължено лице по издаден ревизионен акт № МД – РА – 002/10.10.2016г., което е предложило учредяване на обезпечение под формата на безусловна и неотменима гаранция.

Отправеното искане за плащане следва да съдържа точни инструкции за плащане и ще се счита за редовно предявено, ако е постъпило в банката до указания срок и е оформено, съгласно условията на гаранцията. При редовно предявено искане, сумата по гаранцията ще бъде изплатена в срок до 5 работни дни от датата на получаване на искането.

Искането за плащане и писмото за освобождаване следва да бъдат представени на 4 адреса на управление на банката в конкретно посочен отдел, чрез посредничеството на обслужващата банка, която следва да потвърди, чрез автентично S.W.I.F.T. съобщение до BIC:PURBBGSF, че положените върху тях подписи са автентични и, че принадлежат на лицата, които представляват посоченото в гаранцията лице.

В банковата гаранция е посочено, че след изтичане на срока – 30.10.2017г. тя се прекратява автоматично и ангажиментът на банката се счита за невалиден, независимо дали оригиналът на гаранцията е върнат или не и независимо дали банката е освободена от ангажимента по гаранцията или не.

С Анекс № 1, размерът на банковата гаранция е увеличен със сумата от 188 717, 36 лв., а срокът на валидност продължен до 31.10.2018г.

След изтичане срока за спиране изпълнението на ревизионния акт с посочения съдебен акт, жалбоподателят е отправил ново искане за спиране, което е отхвърлено с определение № 11372/05.11.2018г. по адм.д. № 140/2017г. на Адм. съд – Варна, тъй като размерът на банковата гаранция и сумата по Анекс № 1 от 2 617 747, 93 лв., е бил по-малък от главницата и лихвите към деня на подаване на искането, възлизащи на 2 826 461, 63 лв.

Идентично е произнасянето на съда по трета по ред молба на жалбоподателя, видно от определение № 11559/22.11.2018г., независимо, че „ВАРНА АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД, е представил доказателства, че с Анекс № 2, срокът на гаранцията е удължен до 31.10.2019г., а с Анекс № 3 е увеличен размера на сумата по банковата гаранция на 2 826 461, 63 лв.

Определението на първоинстанционния съд е оставено в сила с определение от 13.02.2019г. по адм. дело № 457/2019г. по описа на ВАС.

С влязло в законна сила съдебно решение № 9825/26.06.2019г. по адм. дело № 3328/2019г. на ВАС е оставено в сила решение № 2495/21.12.2018г. по адм. дело № 140/2017г., с което е отменен издадения ревизионен акт, в частта, с която е установен данък при придобиване на имущество по дарение и възмезден начин над сумата от 1 526 458, 81 лв. и за лихва за забава над 336 329, 10 лв. за периода от 11.08.2014г. до деня на издаване на ревизионния акт – 10.10.2016г.

Жалбата срещу ревизионния акт в останалата част е отхвърлена.