Решение № 12120 от 26.10.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12120

Пловдив, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXV Състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА административно дело № 20267180701624 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба на Р. К. Ц. против Решение № 1260/21.05.2026 г. на директора на дирекция „Административно-правна“ в Администрацията на главния прокурор, с което е отказан достъп до обществена информация по заявление от *** г., допълнено на ***., относно датата и начина на подаване на заявлението на прокурор Л. К. за съгласие за участие в подбор за командирован национален експерт в Националното бюро на България в Евроюст.

Жалбоподателката поддържа, че поисканите данни имат самостоятелно значение и позволяват да се прецени прозрачността на проведената процедура. Сочи, че е участвала в подбора и че в публичното пространство са разпространени твърдения за подаване на кандидатурата на избраното лице преди обявяването му. Оспорва приложимостта на ограничението по чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ и извода за липса на надделяващ обществен интерес. Поддържа, че органът не е обсъдил въпроса за начина на подаване на заявлението. Иска отмяна на отказа, предоставяне на информацията и присъждане на разноските.

Ответникът, чрез юрисконсулт Г., оспорва жалбата. Поддържа, че датата и техническият способ за постъпване на кандидатурата са част от документацията, обслужваща подготовката на крайния акт, и нямат самостоятелно значение. Според него обявяването на подбора и публикуването на решението за командироване осигуряват необходимата прозрачност. Излага доводи, че информацията се търси за защита на личен интерес и за събиране на доказателства относно законосъобразността на друг акт. В писменото становище от 19.10.2026 г. се позовава на решение на Общия съд по дело T-493/14, Mayer срещу EFSA. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендиран адвокатски хонорар.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, установи следното:

На 27.04.2026 г. жалбоподателката е изпратила до регистратурата на главния прокурор и отдел „Аналитичен“ при ВКП заявление по електронна поща, с което е поискала информация на коя дата прокурор Л. К. е подала заявление за съгласие за участие в подбора за командирован национален експерт в Националното бюро на България в Евроюст. Мотивирала е искането с участието си в приключилата процедура. По преписката е приложено електронно съобщение, удостоверяващо изпращането на собствената ѝ кандидатура на 24.03.2026 г.

С писмо по преписка ГП № 1260/2026 г., изпратено на 07.05.2026 г., директорът е уведомил заявителката, че следва да посочи трите си имена. Същия ден тя е изпратила подписано заявление, с което е отстранила непълнотата и е поддържала искането си, като е поискала информация както за датата, така и за начина на подаване на кандидатурата на прокурор К.. Посочила е, че поддържа искането независимо от изтичането на срока за оспорване на решението на ВСС.

С оспореното решение е отказан достъп на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. Органът е приел, че информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете и няма самостоятелно значение, както и че не е налице надделяващ обществен интерес. Изложил е и съображение, че тя не покрива критериите на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като няма отношение към обществения живот и самостоятелно значение извън структурата на прокуратурата. Решението е изпратено на електронната поща на заявителката на 21.05.2026 г.

Със Заповед № РД-04-92/23.04.2026 г., издадена от временно изпълняващия функциите на главен прокурор, директорът на дирекция „Административно-правна“ е изрично определен да се произнася по заявленията в посочения в заповедта обхват, след доклад пред главния секретар на Администрацията на главния прокурор. Върху вътрешния екземпляр на отказа е отразен доклад пред главния секретар и съгласуване с началника на отдел „Правен“.

В заседанието на 12.10.2026 г. са приети представените от страните писмени доказателства. Искането за разпит на свидетели е оставено без уважение. Ответникът не е оспорил наличието на медийни публикации и е заявил, че по принцип не оспорва наличността на данните за датата и начина на подаване в деловодната програма, макар да не може да потвърди със сигурност съдържанието ѝ. Не е поддържал, че информацията липсва или се съхранява единствено от друг субект.

Представените документи относно правилата за командироване, обсъжданията пред ВСС и публичните реакции се съобразяват като контекст на искането. Те не са основание в настоящото производство да се проверява законосъобразността на самото командироване. Не се установява и не е необходимо за разрешаването на този спор да се установява дали кандидатурата действително е подадена преди обявяването на подбора.

При така установеното съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Подадена е на 01.06.2026 г., в срока за оспорване на решението, получено според изявлението на заявителката на 21.05.2026 г., от неговия адресат, чието искане е отхвърлено, срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При служебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК съдът намира, че решението е издадено от компетентно лице, изрично определено по реда на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ с представената заповед. Отразен е и предвиденият в нея доклад. Актът е в писмена форма и съдържа индивидуализирано волеизявление за отказ и посочено правно основание. Порокът му се състои в неправилното прилагане на материалния закон и недостатъчната конкретна преценка на поисканата информация.

Обхватът на искането се определя от заявлението от 27.04.2026 г. и допълнението от 07.05.2026 г., постъпило преди произнасянето. Следователно той включва и начина на подаване на кандидатурата. Макар обстоятелствената част на решението да възпроизвежда само първоначалния въпрос за датата, диспозитивът отказва достъп до търсената информация по заявлението като цяло. Съдът разглежда един общ изричен отказ, включително относно допълнения въпрос, за който липсва отделно обсъждане. Не е налице основание да се обособява самостоятелно оспорване на мълчалив отказ.

Прокуратурата на Република България е задължен субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. Исканата информация е свързана с административната дейност по получаване и обработване на кандидатури за институционално командироване. Данните кога и по какъв начин е постъпила кандидатурата позволяват да се състави мнение за организирането и провеждането на процедурата и за еднаквото третиране на кандидатите. Поради това те са обществена информация по чл. 2, ал. 1 и служебна обществена информация по чл. 11 ЗДОИ.

Обстоятелството, че данните се намират във вътрешна деловодна система, не ги изключва от приложното поле на закона. Нито вътрешният им носител, нито техническият характер на регистрирането обуславят липса на обществено значение. Неправилен е изводът в отказа, че информацията не е обществена, тъй като няма насоченост извън структурата на прокуратурата. Законът изисква възможност за формиране на мнение за дейността на задължения субект, а не информацията първоначално да е създадена за външно разгласяване.

Не е установено изключение по чл. 4, ал. 1 или чл. 8 ЗДОИ. Възможността участник в процедурата да оспори крайния акт и да поиска доказателства в съдебното производство не представлява сама по себе си специален законов ред, изключващ достъпа по ЗДОИ. Не се иска административна услуга, нито съдебни книжа по конкретно дело. Упражняването на правото на информация не е обусловено от предварително или последващо оспорване на командироването.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен. За ограничаването му по ал. 2, т. 1 е необходимо едновременно информацията да е свързана с оперативната подготовка на актовете и да няма самостоятелно значение. Принадлежността на документ към преписката по издаване на краен акт не е достатъчна за прилагане на изключението.

В случая се искат два конкретни факта за постъпването на волеизявление на кандидат. Те не представляват мнение, препоръка, становище или консултация, чрез които администрацията подготвя съдържанието на предстоящ акт. Макар изброяването в закона да очертава типичните проявления на ограничението, решаващо остава естеството на конкретната информация, а не наименованието на документа, в който тя се съдържа.

Датата и начинът на подаване съществуват независимо от последващата преценка за допустимост и от решението за командироване. Те удостоверяват кога и по какъв канал е постъпила кандидатурата и могат да бъдат съпоставени с обявените условия и хронологията на процедурата. Крайният акт не ги замества и неговото публикуване не осигурява достъп до тях. Извършената от компетентния орган преценка за валидност на кандидатурата също не лишава фактите за нейното подаване от самостоятелно информационно значение.

Съдът не приема, че всеки технически запис непременно е информация със самостоятелно значение. В настоящия случай този извод произтича от конкретния предмет на данните и връзката им с прозрачността при достъпа до процедурата. Не е необходимо те сами по себе си да представляват самостоятелен административен акт или да пораждат отделни правни последици. Подобно изискване не се съдържа в чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ.

Дори да се възприеме тезата за подготвителния им характер, ограничението е неприложимо и поради чл. 13, ал. 4 ЗДОИ. Информацията позволява проверка на публично обсъждано обстоятелство относно подбора на магистрат за продължително командироване в европейска агенция и повишава прозрачността и отчетността на участващите национални органи. Това съответства на надделяващия обществен интерес по § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ.

Самото наличие на медийна публикация не установява истинността на съдържащите се в нея твърдения. За правото на достъп обаче не е необходимо заявителят предварително да докаже нарушение или злоупотреба. Предоставянето на данните би позволило както проверка, така и опровергаване на съмненията. Изискването първо да се установи неправомерно поведение, за да се получи информацията, необходима за проверката му, би обезсмислило обществения контрол.

Личният интерес на жалбоподателката като участник не изключва общественото значение на искането. ЗДОИ не поставя правото на достъп в зависимост от липсата на личен мотив. Не са посочени конкретни действия, установяващи злоупотреба с това право. Нито намерението да се използват получените данни при евентуално оспорване, нито неупражняването на такова оспорване обосновават подобен извод. Броят на подадените по съдебното дело становища и доказателствени искания също не доказва злоупотреба при подаване на заявлението за достъп.

Не са установени и останалите основания по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ. Няма данни информацията да е класифицирана или друга защитена със закон тайна, да е предоставяна на заявителката през предходните шест месеца или трето лице да е отказало изрично предоставянето ѝ. Служебната обществена информация не е тъждествена на служебна тайна. Искането е ограничено до факти относно участие в публична институционална процедура и не цели достъп до частния живот или до съдържанието на чувствителни лични документи. То може да бъде удовлетворено без предоставяне на адреси, лични идентификатори, подписи и други несвързани с предмета лични данни.

Неоснователно е позоваването на решение от 17.02.2017 г. на Общия съд по дело T-493/14, Mayer срещу EFSA, ECLI:EU:T:2017:100. С него жалбата е оставена без разглеждане поради недопустимост на формулираните искания и последващото изменение на предмета им. В точки 47–50 съдът се произнася по допустимостта на исканията за достъп до документи, а не по материалните предпоставки за отказ поради подготвителен характер на информацията. Решението не съдържа разрешение, което да подкрепя приложението на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ в настоящия случай.

Разпечатката съдържа 36 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2a715125-bd67-4bbc-a5cb-1f7315118cfa