Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 945 от 09.10.2024, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 173/2024
Вид
Решение № 945
Подписан
09.10.2024
В сила
01.11.2024
Състав
ТИНА РОСЕНОВА МАЛИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.233,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.138, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.141 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 945 гр. Кюстендил, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тина Р. Малинова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Тина Р. Малинова Гражданско дело № 20241520100173 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от ВОК "ПОПУЛЯРНА КАСА - КЮСТЕНДИЛ", с ЕИК: 819381772, със седалище и адрес на управление: гр.**, ул. "**" **, представлявана от С. С., против Й. М. Н., с постоянен адрес: гр.**, ул."**" 11, с ЕГН: **********, М. В. И., с постоянен адрес: с.**, общ.**, ул."**"**, с ЕГН: ********** и М. Й. Н., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр.**, ул."**" **, съдържаща искане за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сума в общ размер на 11 502,16 лева, дължима по договор за заем N 39/09.09.2022 г.

В исковата молба се твърди, че между ВСК към ВОК "ПОПУЛЯРНА КАСАКЮСТЕНДИЛ", като заемодател и Й. М. Н., като заемател и член кооператор на ВОК "ПОПУЛЯРНА КАСА-КЮСТЕНДИЛ", въз основа на молба от 07.09.2022 г., бил сключен договор за заем N 39 от 09.09.2022 г., въз основа на който заемателят получил сума в размер на 9999 лева, която се бил задължил да върне на заемодателя съгласно условията на сключения договор за заем за срок от 60 месеца, ведно с уговорена проста годишна лихва в размер на 19% и лихва, уговорена в чл.7 от договора в случай на просрочие в размер на 0,2% за всеки ден на просрочие, на месечни вноски, съгласно подписан и 1 неразделна част от договора, погасителен план, като крайният срок за издължаване бил 09.09.2027 г. Сочи се, че като поръчители се били задължили писмено пред ВСК към ВОК "ПОПУЛЯРНА КАСА-КЮСТЕНДИЛ" ответниците М. И. и М. Н. да отговарят солидарно заедно с ответника Й. М.

Н., като изплатят задълженията му, в случай, че той не ги изпълнявал. Заявява се, че за периода от предоставянето на заемната сума на заемополучателя до момента на подаване на исковата молба били внесени общо 1333,69 лева, като след 21.02.23 г. по заема не били правени повече погасителни вноски и поради нередовно обслужване на заема и допуснати просрочия се било наложило заемодателят да пристъпи към едностранно прекратяване на договора за заем, като с писма от 27.11.2023 г. заемодателят бил уведомил заемополучателя и поръчителите за предприетото едностранно прекратяване на договора, предоставен бил 7-дневен срок, след изтичането на който сумите по договора за заем ставали предсрочно изискуеми и дължими в пълен размер (главница, лихви и разноски). С оглед изложеното, на 22.01.2024 г. действието на договора за заем било прекратено, поради което се иска от съда да осъди ответниците солидарно да заплатят на ищеца сума в общ размер на 11 502,16 лева, дължима по договор за заем N 39/09.09.2022 г., от която главница в размер на 9 549,79 лева, договорна редовна лихва в размер на 1524,04 лева за периода 28.02.2023 г. до 22.01.2024 г., лихва за просрочие в размер на 428,33 лева за периода от 28.02.2023 г. до 22.01.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата от момента на завеждане на иска до окончателно изплащане на дълга, както и сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК за отговор на исковата молба, ответниците не са представили отговор.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от председателя - С. С. и от Е.

И. - член на УС, като се поддържа исковата молба, представят се доказателства и е направен частичен отказ от иска за лихвата за просрочие в размер на 300 лева, поради което на основание чл.233,ал.1 от ГПК съдът е прекратил производството по делото по отношение на иска за лихва за просрочие за сумата в размер на 300 лева от общо претендираните 428,33 лева. Няма данни определението за прекратяване на делото в тази му част да е било обжалвано.

Ответниците Й. Н. и М. Н. се явяват лично, заявявайки, че не оспорват исковата молба.

2

Ответницата М. И., не се явява и не се представлява.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

След преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал и като взе предвид изложените от страните доводи, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

От представеното заверено копие на молба за отпускане на заем се установява, че на 07.09.2022 г. ответникът Й. М. Н., заедно с ответницата и негова съпруга - М. В. И., отправил до председателя на ВОК "Популярна касаКюстендил", искане да им бъде предоставен заем в размер на 9999 лева, с цел на заема - за текущи нужди.

На 09.09.2022 г., видно от приложеното заверено копие на Договор за заем № 39, става ясно, че между ВСК към ВОК "Популярна каса-Кюстендил", в качеството на заемодател и ответникът Й. М. Н., като заемател, е сключен договор за заем, по силата на който страните се споразумяват, заемодателят да предаде на заемателя сума в размер на 9 999 лева за срок от 60 дни, при проста годишна лихва в размер на 19 %, а последният се задължава да върне на заемодателя сумата по договора, заедно с уговорената лихва в определения срок и съобразно погасителен план, който представлява неразделна част от договора. Установява се, че крайният срок за издължаване на заема съгласно договора е 09.09.2027 г., като при неизпълнение в срок на която и да било погасителна вноска /чл. 7 от договора/, заемателят следва да заплати на заемодателя и лихва за просрочие в размер на 0.2% върху дължимата главница за всеки ден на просрочие. Неплащането в срока, предвиден в погасителния план, на която и да е от погасителните вноски, води до изискуемост на цялото вземане и до правото на заемодателя да пристъпи към събиране на вземането си. Констатира се, че договорът за заем съдържа и декларативна част от заемателя – чл. 21, а именно, че същият е получил заемната сума в сочения размер, в деня на подписването му.

Към договора за заем е приложено и заверено копие на погасителен план, в който са посочени период на усвояване на заема - 09.09.22 г.-09.09.22 г. и период на погасяване - 27.10.2022 г.-09.09.2027 г., както и броя на погасителните вноски - 61 и общо дължимата сума в размер на 15 632,64 лева.

Въз основа на така сключения договор за заем се установява, че вземането на заемодателя е обезпечено с поръчителството на другите двама ответника в 3 настоящото производство, които са се подписали като поръчители в договора за заем - М. В. И. и М. Й. Н., като съгласно чл.17, ал.2 от договора, с подписването му, последните са се съгласили и задължили неотменяемо и безусловно да отговарят солидарно заедно със заемателя за изпълнение на задълженията му, произтичащи от договора за заем, при всички условия, при които са уговорени и в пълния им размер.

На 27.11.2023 г. кооперацията е изпратила писма /уведомления/ до тримата ответници, заверени копия от които са представени по делото и от съдържанието им е видно, че поради просрочени вноски в размер на 2446,02 лева, от които 1008,50 лева - главница, 1142,51 лева - договорна лихва и 295,01 лева - лихва за просрочие, настоящият ищец е уведомил ответниците, че сключеният договор за заем се прекратява едностранно с изтичането на седемдневен срок от получаване на писмата/уведомленията/, след който срок следва да бъдат изплатени всички дължими суми, описани в писматауведомления, включващи главница и лихви. Писмата/уведомленията/, са получени на различни дати от ответниците, като от Й. Н. писмото е получено на 15.01.2024 г. от М. Й. Н. - баща, видно от отбелязване, направено върху самото писмо-уведомление, изпратено до Н., а изпратеното до М. В. И. писмо, е получено чрез известие за доставяне - на 07.12.2023 г., а това до М. Й. Н. лично от него на 03.12.2023 г., като за последното също е направено отбелязване върху самото писмо-уведомление.

Представени са справка за разрешения и ползван заем от член-кооператора в ищцовата кооперация и ответник в производството - Й. Н., издадена от ищцовата кооперация, в която са описани вноски в определени размери, техните дати, съответните размери на дължими суми, посочени в графи: кредит, дебит, остатък главница, остатък общо, начислени и събрани лихви и остатък лихви - редовна и наказателна, като в справката са записани общо дължима главница - в размер на 9 549,79 лева, дължима редовна лихва - в размер на 1524,04 лева и дължима наказателна лихва - в размер на 428,33 лева.

Приложени са заверени копия на ордери № 7864/09.09.2022 г., издадени с основание: изплатена сума по заем 392022, по сметка на Й. Н., за суми, както следва: в размер на 9999 лева, такси по обслужване на член - кооператори в размер на 74,99 лева, от които заплатени на каса в размер на 9 924,01 лева.

От приложените заверени копия на приходни касови ордери, със записани в 4 тях основания за внасяне - вноска по споразумение и вноска по заем 392022, се установява, че от М. Й. Н. в полза на Й. Н., на 27.08.2024 г. и на 31.07.2024 г., са внесени в брой общо 300 лева.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото и описани по-горе писмени доказателства, като останалите доказателства не са свързани с предмета на делото и не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.

Съобразявайки гореизложената установена фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.240 от ЗЗД вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.141 от ЗЗД, като при разпределение на доказателствената тежест между страните, съдът е указал, че доказателствената тежест по така предявените искове е върху ищеца, който следва да проведе пълно и главно доказване, че между него и ответника Й. М.

Н. е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за заем във формата на реален такъв, т. е следва да докаже изпълнение на задължението си като заемодател, че е предоставил на заемателя сумата от 9999 лева, както и посочените договорни условия, възникване на насрещното задължение на ответника да погаси задълженията си в описаните размери и срокове, вкл. уговорения срок на издължаване, размера на незаплатената част от договорената и дължима сума, наличието на валидно сключен договор за поръчителство между ответниците М. И. и М. Н. и ищеца, както и поетото от тях задължение да отговарят заедно с главния длъжник, размера и начина на изчисляване на посочените дължими лихви, настъпването на обективните предпоставки за обявяване на сумите за предсрочно изискуеми, съобщаване на това обстоятелство на заемополучателя и на поръчителите, както и получаване на съобщението за настъпилата предсрочна изискуемост от тях, а по иска по чл.86 от ЗЗД в тежест на ищеца е възложено да установи наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението. Съдът е указал, че е тежест на ответниците е да установят положителния факт на погасяване на задълженията на падежните дати, както и да докажат възраженията си.

На страните е разяснено и за кои факти и обстоятелства не представят доказателства.

5

Установената по делото и описана по-горе фактическа обстановка налага извод за основателност на предявените искове по следните съображения:

С оглед представения и неоспорен от ответниците, сключен на 09.09.2022 г. в писмена форма, Договор за заем № 39, настоящият съдебен състав приема, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения, произтичащи от договор за паричен заем и от договор за поръчителство, като страна и по двата договора е именно ищцовата кооперация, поради което тя се явява надлежна активно легитимирана страна, която може да предяви разглежданите искове и то независимо от обстоятелството, че в договора от 09.09.22 г. като заемодател е посочена ВСК към ВОК "Популярна касаКюстендил", тъй като в действителност заемодател е самата Взаимоосигурителна кооперация, а не касата, която макар и структурирана в рамките на кооперацията, същата не притежава икономическа самостоятелност и юридическа правосубектност. Соченото обстоятелство намира опора и в правилника, приет за работата й от ОС на ВОК, като освен това, самият договор е подписан и от законния представител на кооперацията.