Определение № 1104 от 19.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1104 гр. София, 19.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно наказателно дело № 20251000601259 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.243, ал. 7 и сл. от НПК.

Инициирано е по жалба на адвокат Г. Ю., в качеството на повереник на М. И., С. И. и В. И. – законни наследници на З. С. А., срещу Определение № 323, постановено на 09.09.2025 г. от Окръжен съд Кюстендил по ЧНД № 438/2025 г. Със същото е потвърдено постановление от 16.07.2025 г. на ОП Кюстендил за прекратяване на наказателното производство по ДП № 58/2025 г., по описа на РУ МВР гр. Рила.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се повърхностно възпроизвеждане в съдебния акт на възприетата в постановлението фактическа обстановка, без извършен анализ на събраните по делото доказателства. Според жалбоподателите неправилен и необоснован е изводът на съда, че в производството са били събрани всички относими доказателства в пълнота. Заявява се несъгласие със становището на първия съд, изразено в обжалваното определение, че макар и да имат известна връзка с настъпилото ПТП, поисканите от пострадалите за събиране доказателства относно разрешението за строителство на конкретния пътен участък, съответствието с проекта и наличието на предвидените осигурителни пътни съоръжения, все така събирането на доказателства в такава насока не се налага, тъй като не би отговорило на въпросите има ли извършено 1 престъпление от общ характер и виновно лице.

В жалбата се подчертава, че както в проверяваното постановление на прокурора, така и в атакувания съдебен акт на окръжния съд е бил извършен дословен препис и цитиране на събраните доказателства, както и пряко позоваване на заключението на назначената и извършена автотехническа експертиза. Именно относно цитираните и в жалбата експертни разсъждения, които съдът /както преди това прокурорът/ са възприели безрезервно, се отправя упрек за непълнота и необоснованост. Според жалбоподателите в хода на разследването е следвало да се съобразят много други обстоятелства, свързани със състоянието на пътния участък, наличието, респ.липсата на осигурителни ограждения на пътното платно /мантинели, стълбове, трегери/, съответствието на изпълненото на място с пътностроителните стандарти, струпването на строителен материал на мястото, където е било осъществено ПТП и мн.други, посочени в жалбата.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена от легитимирана страна и в законоустановения процесуален срок. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Съставът на първостепенния съд е постановил законосъобразен и обоснован съобразно базисните процесуални стандарти съдебен акт, като е изложил ясно доводите, основали крайните решаващи изводи. Ето защо, Софийският апелативен съд изцяло споделя мотивите на атакуваното определение, като намира, че следва да ги допълни в отговор на конкретните възражения и критики на жалбоподателите.

Досъдебното производство е образувано и водено за това, че на 06.07.2024 г., около 11:50 часа на АМ АЗ „Струма“, при км.80+100, движейки се в посока гр. София, при управляване на МПС, марка „Ауди АЗ“, с ДК № ********, собственост на А. А. З. от гр. ***, управляван от З. С. И. от гр. ***, водачът е загубила контрол върху управляваното МПС, което излиза вдясно от пътното платно, блъска се в еластична ограда (мантинела) преобръща се по крайпътния скат и преустановява движението си от другата страна на отводнителната канавка, като вследствие на ПТП, по непредпазливост е била причинена смъртта на водача на МПС - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342 от НК.

2

След извършено разследване са установени всички правнозначими и относими факти, което очертават фактическата обстановка, възприета от прокурора и възпроизведена подробно от първата инстанция в атакуваното определение. Всъщност, вярна е констатацията на жалбоподателите, че както прокурорът е изложил фактическата обстановка и е възприел механизъм на настъпване на ПТП изцяло възпроизведен от експертното заключение на извършената автотехническа експертиза на в.л. В. Н. /ДП, л.97-л.108/ , така в атакуваното пред САС определение на ОС Кюстендил съдът е приел за установени същите факти. Въззивният съд намира, че доколкото приема фактите за пълноценно установени, не следва да ги възпроизвежда отново в съдебния си акт. Те са твърде подробно изложени в проверяваното определение. Не съставлява процесуално нарушение преповтарянето на възприета фактическа обстановка, в хипотезата, при която проверяващият първоинстанционен съд след собствен прочит на доказателствата по ДП я приема за пълноценно установена.

За да се приеме, че е налице основание за прекратяване по чл.243, ал.1, т.1 от НПК следва да се установи с категоричност или че фактически не е осъществено вменено на определено наказателноотговорно лице престъпно поведение, или че такова изобщо/изначално и по принцип не съставлява престъпление. Прекратяването на наказателното производство по чл.243, ал.1, т.2 от НПК следва, съответно, да почива на убеждението, че след щателно и пълноценно разследване все така не са събрани доказателства за фактическо извършване на едно иначе съставомерно деяние, или че не е доказано наличието на един или повече конкретни съставомерни признаци на инкриминирания престъпен състав от НК.

В конкретния случай, правилно съдът в първата инстанция е приел, че за да се произнесе с атакуваното постановление, прокурорът от СГП, след извършените ПСД и въз основа на събраните доказателства е очертал фактическите рамки, относими към обвинение по чл. 343, ал.1, б.в, във вр.с чл.342 от НК.

В частната жалба се поставя съществен процесуален въпрос, имащ важно отношение към правомощията на прокурора в досъдебното производство и в частност – касаещ задълженията му за цялостна преценка /основана на доказателствата/ относно наличието или липсата на престъпление от общ характер преди произнасянето по въпросите на чл. 243, ал.1 от НПК. Следва да се отговори дали прокурорът, след щателно разследване и събиране на доказателства в хода на ДП и въз основа на тези доказателства, ако намери, че не са налице съставомерните признаци на престъпление по първоначалната квалификация, по която е образувано наказателното производство, е длъжен да се увери, че не са налице данни за извършено друго престъпление от общ характер, извършено от установим 3 кръг наказателноотговорни лица, преди да се произнесе за прекратяване на наказателното производство. Именно в такава насока жалбоподателите, чрез повереника си, излагат оплаквания – че не са събрани доказателства за възможно допринасяне от страна на други лица, чрез техни хипотетични действия/бездействия, към леталния резултат за пострадалата З. И.. Такива, според жалбоподателите биха били свързани с отговорност на неустановени още лица, за неизпълнение на пътното строителство на конкретния участък съобразно стандартите или поради несъответствие с проекта, неизпълнение на конкретни защитни съоръжения или оставянето на нерегламентирани обекти /материали, отпадни предмети и др./ на мястото на възникване на ПТП.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че отговорът на така извлечения от оплакванията в жалбата въпрос е утвърдителен в принципен план. При произнасяне за наличие на основания по чл. 243, ал.1 от НПК се дължи обсъждане дали след извършеното разследване по делото са налице или липсват данни за друго престъпление от общ характер, различно от първоначалната квалификация. За да се приеме овластен да прекрати наказателното производство, прокурорът е длъжен да се увери, след съобразяване на установените факти, че не са налице данни, не само за престъплението, за което е образувано производството по първоначалната квалификация на деянието, но и че не са налице данни изобщо, за извършено престъпление. В дискреция единствено на прокуратурата е да подведе установените факти, действия/бездействия под конкретен състав на престъпление от общ характер. Наред със задължението да извърши преценка за съставомерност на деянието по първоначалната квалификация по чл. 343, ал.1, б.“в“, вр.с чл. 342 от НК следва да се обсъди дали са налице данни за установени елементи от други престъпни състави.

Това, обаче, следва да се съобразява само когато обстоятелствата, установени в хода на разследването и навеждащи към възможно осъществено друго престъпно деяние, се намират в пряка причинно-следствена връзка между предполагаемото деяние (действие/бездействие) и настъпилия съставомерен резултат. В конкретния случай се установяват редица кумулативно допринасящи причини за настъпване на ПТП – от субективен и от обективен характер. Такива са: предприемането на управление от страна на пострадалата на чужд неизправен и непроверен от нея относно техническото му състояние лек автомобил; техническата негодност, поради износване, на протектора на автомобилните гуми, довела до разкъсването му в момент на движение с висока скорост; избраната от водача скорост от 161 км/час, която е неразрешена и дефинитивно – всякога поради това несъобразена с пътните условия; закъснение на водача за своевременно задействане на спирачната уредба, както и непредприемане на максимално спирачно закъснение. Цялата изброена съвкупност от обективни и субективни причини се намира в пряка връзка с механизма на деформация на МПС и пряко с механизма на настъпване на множеството увреждания на пострадалата, довели до смъртта, по описаните и възприети от прокурора и първия съд медицински причини.

4

Безспорно, особеностите на релефа, качеството на пътната настилка, наличието, липсата и разположението на пътно-охранителните, отводнителни и предпазни съоръжения имат косвено отношение към мащаба на констатираните деформации, към траекторията на движение на МПС след загуба на управлението и контрола върху него от водача и би следвало да се вземат предвид при определяне обема на отговорността на виновното лице.

По делото не е установено някои от тези странични фактори да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. Този резултат се дължи на съвместното влияние на обективното техническо състояние на автомобила и субективните действия на водача З. И., в чието задължение е вменено съгласно ЗДвП всякога, при управление на МПС да съобразява скоростта на движение с конкретните пътни условия /вкл. и наличните пътни съоръжения/, както и да упражнява непрекъснат контрол на превозното средство при всякакви моментни пътни условия, в които е предприела управление на автомобила. САС намира, че описаното в обстоятелствената част на постановлението на прокурора за прекратяване и съответно- приетата фактическа обстановка от съда в първата инстанция насочват към основание за прекратяване на наказателното производство по чл.24, ал.1, т.4 от НПК, но със същия краен правен резултат – прекратяване на наказателното производство.

САС се солидаризира и с формирания краен извод на КОС, че при анализа и оценката на доказателствата прокурорът не е допуснал грешки, като в съответствие с изискванията на закона прокурорът е обсъдил всички доказателства по делото и се мотивирал в необходимата и достатъчна степен.

Верен е крайният извод, че липсват каквито и да било данни, обуславящи наличието на пряка причинно-следствена връзка между леталния изход и противоправно поведение на друго физическо лице.

При проверка законосъобразността на атакувания акт, съдът намира, че правилно прокурорът е приел, при така установените факти, че е налице основание за прекратяване на наказателното производство, поради това, че не са налице данни за осъществено от друго лице, различно от пострадалата деяние, което да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат – смъртта на З. С. И., съответно- не е извършено престъпление от общ характер от наказателноотговорно лице. Съответно, при извършваната инстанционна проверка, окръжният съд с основание е приел, че събиране на доказателства за възможни хипотези относно непрекъснатост на мантинели, поставяне или не на предпазни колани от пътуващите в автомобила лица и други биха почивали на предположения и са практически непроверими.