Решение № 112 от 17.06.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Бургас, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20252000500052 по описа за 2025 година съобрази следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 1730/28.01.2025г. на БОС от Б. Ф. Д., ЕГН **********, с пост. адрес: гр. Б., ул. „Ю. В.“ № **, ет. *, ап. *, действала пред първата инстанция лично и със съгласието на своята майка Д. Д. К., ЕГН: **********, чрез адв. К. М. от *АК, а понастоящем – лично, вече навършила пълнолетие, чрез адв. К. М., против решение № 1071/17.12.24г. по гр.д.№ 251/2023г. на БОС, с което са отхвърлени предявените против Я. В. Щ., ЕГН:**********, с пост. адрес: гр.

П., ул. „А.“ № * и Н. Я. Д., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. П., ул. „Ч. м.“ № ** обективно и субективно съединени искове за прогласяване нищожността, поради противоречие с добрите нрави, на договор за замяна, извършен с нотариален акт **************************** на нотариус А. Д. peг. № *** на НК, по отношение на ½ ид.ч. от описаните по него имоти: ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. П. и построените в него две сгради с идентификатори на *** и *** по КККР на гр. П., който ПИ е описан в договора за замяна като дворно място, представляващо имот № 394, парцел V, кв. 34 по плана на 1 гр. П. с административен адрес: бул. „Ч. м.“ № ** (или ул. „Ч. м.“ № **), както и за връщане на даденото по договора, като разноските по делото са възложени в нейна тежест.

Заявява, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Твърди, че съдът е постановил своя краен акт, при неправилно формирани изводи относно действителността на договора. Твърди, че превратно са тълкувани събраните писмени и гласни доказателства и крайните и решаващи изводи на съда са несъобразени с трайната съдебна практика на ВКС.

Поддържа погрешно приложение на материалния закон. Излага аргументи и моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете й бъдат уважени, с последиците относно разноските. Няма доказателствени искания.

Въззиваемите Я. В. Щ., ЕГН:**********, с пост. адрес: гр. П., ул. „А.“ № * и Н. Я. Д., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. П., ул.„Ч. м.“ № **, оспорват въззивната жалба, чрез процесуалните си представители – адв. А. Т. и адв.

Г.Н., в надлежно депозирания отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържат правилност на постановеното решение и молят за потвърждаването му.

Излагат подробни аргументи за недоказаност на твърдяната липса на еквивалентност по договора за замяна, а като следствие от това - и неоснователност на предявения иск с правно основание чл.34 ЗЗД. Нямат искания по допускане на допълнителни доказателства. Молят за потвърждаване на решението. Претендират разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, до надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция.

Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал.1, предл. III от ЗЗД и чл.34 ЗЗД.

Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БОС е образувано по искова молба от Б. Ф. Д., действала пред първата инстанция лично и със съгласието на своята майка Д.

Д. К., а понастоящем – лично, вече навършила пълнолетие, против Я. В. Щ. и Н. Я. Д.. Твърди се в исковата молба, че Б. Ф.Д. е наследник на Ф. Я. Д., поч.

2 на **.**.**** г. и наследник по заместване на Д. Н. Д., поч. на **.**.**** г.

Твърди се, също така, че наследодателите Ф. Д., Д. Д. и вторият въззиваем – Н. Д., били собственици на 4-етажна жилищна сграда, застроена на 374кв.м. в дворно място, представляващо п-л V в кв.34 по плана на гр. П., обл. Б., с площ на парцела – 770кв.м. и граници – на север: п-л III, п-л IV, от изток – улица, от юг – п-л VI и запад – п-л VII.

С договор от 12.07.2000 г. сградата била доброволно поделена между съсобствениците, като всеки от тях станал индивидуален собственик на подробно описаните в приложения договор за доброволна делба обекти. С н.а.

******************************на нотариус А. Д. - гр. Б., peг. № *** на НК, тримата собственици извършили замяна на цялата сграда, всеки съобразно притежаваната от него част, ведно с дворното място, с имот, собствен на Я.Щ. и представляващ дворно място в с. К., общ. К., представляващо им.№ 67, за който е отреден п-л VI в кв.13 по плана на селото, целия с площ от 1 150кв.м., при граници: изток – улица, запад – п-ли VII – 67 и V-67, север - IV – 67 и юг – улица. Двата имота били заменени съобразно данъчните им оценки, като страните заявили, че за уравнение на стойността на имота в гр. П., Я. Щ. следва да заплати сума в размер на 101 379.50лв.

Твърди се в исковата молба, че договорът по н.а.

************************************** на нотариус А. Д. - гр. Б., е нищожен, като сключен при накърняване на добрите нрави, поради абсолютна нееквивалентност на насрещните престации, съчетана с липса на удовлетворяване на допустим законов интерес за извършване на замяната. На следващо място се е твърдяла нищожност на същия договор, поради неговата привидност, но в хода на производството вторият иск е бил преценен като предявен при условие на алтернативност, какъвто извод настоящият апелативен състав не споделя и след редица уточнения на исковата молба, в крайна сметка по него не е постановен диспозитив в атакуваното решение.

Въззивната страна не е поискала допълване на акта по реда на чл.250 ГПК и така неговата висящност е била прекратена.

С иска за обявяване на договора по н.а.

************************************* на нотариус А. Д. - гр. Б. за нищожен е съединен иск с правно основание чл.34 ЗЗД – за връщане на полученото по договора.

3

Ангажирани са доказателства и се претендират разноски.

С отговора против исковата молба в срока и по реда на чл.131 и сл. ГПК, въззиваемият Н.Д., представляван от адв.Г.Н., оспорва иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.III ЗЗД. Позовава се на цената, която е заплатена от Д., Н. и Ф. Д. при закупуване на дворното място, като сочи, че тя възлиза на 317.54лв. Ето защо твърди, че стойността на заменения имот към датата на замяната е съпоставима с тази на придобития в с. К. с уговореното доплащане от страна на преобретателя Щ. Поддържа, че към датата на договора за замяна имотът в гр. П. не е бил в район на изградена градска инфраструктура и около имота въобще е нямало такава.

На следващо място въвежда възражение за свобода на договарянето – по чл.9 ЗЗД, с твърдение, че неравностойността при замяната е в размер, който не може да обоснове нулева престация от страна на Я.Щ., защото освен прехвърления имот в с. К., е било уговорено и заплащане на сума в размер на 101 379.50лв., която била равна на разликата в данъчните оценки на двата имота.

Заявява, че стойността на една вещ е субективно понятие, доколкото зависи от личния интерес на преобретателя, а в конкретния случай наследодателят на въззивницата сам настоявал да придобие имота, понеже към онзи момент се занимавал със селско стопанство и правел опити за външна търговия със селско-стопански продукти със своя баща и затова искал да има имота. Аргумент в тази насока било изложеното от въззивната страна твърдение, че молбата за издаване на скица за имота в с. К. за извършване на замяната била написана от наследодателя Ф. Д. Твърди, че в имота към замяната имало къща, но била незаконно построена и затова не била отразена в н.акт. Въпреки това, постройката увеличавала стойността на имота.

Оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че имал зависимост към хазарт и към алкохол и това била причината да бъде сключен договорът за замяна. Заявява, че бил образован и имал добри доходи за времето, понеже пътувал с корабите в чужбина и разполагал със значителни средства, включително валутни такива. Заявява, че влагал средства в изграждането на сградата, а наследодателят Ф.Д. нямал тази възможност към извършването й, понеже скоро бил завършил образованието си и не бил натрупал какъвто и да е капитал. На следващо място излага аргументи за оказвана финансова помощ 4 в полза на майка им Д. Д. от страна на сестра й - З. Б. Поради упражняваната от нея професия – акушер-гинеколог в чужбина, извършващ операции, тя разполагала със средства и подпомагала бизнеса с аптеки на сестра си.

Благодарение на нейните средства този бизнес потръгнал и бил доразвит от Ф.

Д. Затова Д. Д. поискала да се отблагодари на сестра си З. Б. и да сключи сделката, със съгласието на синовете си. Така имотът бил прехвърлен на зетя на З. Б. - Я.Щ., който живеел с една от дъщерите на Б. - В. Щ. още от 80-те години на миналия век, а години след прехвърляне на сградата, по повод спечелена от Щ. зелена карта за САЩ, двамата сключили граждански брак.

Релевира дарствен мотив за сделката, а също и възражение, че до смъртта на Ф. Д. никой от заменителите не я е оспорвал. От своя страна той също не я оспорва и моли за отхвърляне на исковете. Също ангажира доказателства и претендира разноски.

По делото е постъпил отговор и от въззиваемия Я.Щ., представляван от адв. А. Т., в срока и по реда на чл.131 от ГПК. Оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва неравностойността на престациите. Твърди, че имотът в с. К. и досега е запазен от преобретателите, т.е. налице е желание от тяхна страна да го задържат за себе си. Също поддържа възражението, че освен стойността на двата имота, следва да бъде отчетено и доплащането, което, според този въззиваем, изключва твърдението за нулева престация и на следващо място и дава смисъл на преобретателя на по-евтиния имот да сключи договора.

Оспорва твърдението, че някой целял да запази четириетажната сграда от разхищение, като се позовава на вътрешни отношения, които обосновават наличието на дарствен елемент. Също ангажира доказателства и моли за присъждане на разноски.

Безспорно е, че въззивницата е наследник на Ф. Я. Д., поч. на **.**.**** г., а също по право на заместване и на неговата майка Д. Д., поч. на **.**.**** г. - стр. 31 по гр.д.№ 251/2023г. БОС. Също е безспорно, че по реда на чл.13 (отм.) ЗС, приложим и към учредяване на вещни права върху държавна земя, със Заповед № РД-14-366/23.10.1989г. на Председателя на ИК на ОНС, гр. М.

(стр.171) в полза на Я. Ф. Д. - съпруг към онзи момент на Д. Д., е разрешено да придобие недвижим имот, п-л V в кв.34 по плана на гр. П., обл. Б., за здравни и курортни нужди на осн. чл.30, ал.1 ЗСГ и да извърши строителство в него по 5 чл.39, ал.1 ЗТСУ (отм.) – с нарочно разрешение, по ред и условия, определени от МС. На основание заповедта е сключен договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 13.11.1989г. – стр.170. Видно от договора, правото на строеж е отстъпено за построяване на вилна сграда по одобрен архитектурен проект в упоменатия по-горе п-л V в кв.34 по плана на гр. П., състоящ се от 770кв.м. и е безспорно, че стойността на учреденото право е заплатена от Я. Д. – стр.172.

На 14.05.1993г. Я. Д. се е снабдил с разрешение за строеж на двуетажна жилищна сграда за курортни нужди в парцела, а впоследствие, през същия м.май, 1993г. е определена строителна линия и ниво – стр.174. На 02.08.1993г. фирма „Феникс Комерс“ с Президент Н. Я., възложила на трето лице строителство на жилищна сграда в гр. П., ул. „Ч. м.“ № **, състояща се от сутерен, партер, два жилищни и тавански етаж до ключ, на стойност 2 100 000лв. – стр.175.

С акт за узаконяване № 1/13.01.**** г. на НС, Кметство гр. Ц. - стр.176, е узаконена на титуляр Я. Ф. Д. сграда за курортни нужди с РЗП 1630кв.м., на четири етажа, със сутерен, в отклонение от одобрения архитектурен проект, констатирано с акт № 92/11.07.1994г. и издадено НП № 92/15.07.1994г.

На 31.07.1997г. на Я. Д. е издадено разрешение за строеж № 44 от с.дата за преустройство на сутерен в нощен бар и партерен етаж в ресторант в жилищна сграда в п-л V-394 в кв.34 по плана на гр. П. – стр.178.