Решение № 584 от 22.11.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. Плевен, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20234430201854 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № 22-0938-002187 от 03.08.2022г., издадено от *** Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Плевен на П. Л. Х., ЕГН: ********** с адрес *** на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – Глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл.59, от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл.63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Л. Ч. от АК – Плевен, който моли съда да отмени издаденото наказателното постановление като незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган *** Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

С оглед датата на връчване, на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган 1 съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На П. Л. Х., ЕГН: ********** с адрес *** е съставен АУАН Серия GA № 465351/ 20.05.2022г. за това, че на 20.05.2022г.в 16:55 часа в *** до номер 24 в посока на движение ул.*** управлява лек автомобил Ауди А3 с регистрационен номер *** собственост на Г.Ц. К.а с ЕГН: **********, като автомобила не е регистриран по надлежния ред, доколкото е със служебно прекратена регистрация във вр.чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител А. О. К. и свидетелите А. Ц. Ф. и Г. Г. К. като обективни, ясни и незаинтересовани.

Съдът намира жалбата за основателна поради следните съображения:

По делото не се спори, че процесният автомобил лек автомобил Ауди А3 с регистрационен номер *** е бил спрян за проверка докато е бил управляван от жаблоподателя Х.. Въз основа на събраните доказателства безспорно се установява и обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението, автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация.

Доводите на жалбоподателя са, че не е съзнавал, че регистрацията на автомобила е била прекратена.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е съзнавал обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация от 05.05.2023 г.

Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха.

2

Нещо повече, от справката, представена в хода на съдебното следствие о т ОД-МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ , е видно, че собственик на автомобила към посочената дата на извършване на нарушението не е бил жалбоподателят, а лицето Г.Ц. К.а, като в същата справка не са налични данни, от които да се установява собственикът да е уведомен за служебно прекратената регистрация на процесния автомобил. П. Х. е управлявал МПС с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за същото МПС, с оглед на което и доколкото собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебната дерегистрация, жалбоподателят Х. е нямало как да знае, че процесното МПС е дерегистирано, респективно е нямало как да положи усилия да се въздържа от действия, нарушаващи разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В описанието на извършеното нарушение, както в АУАН, така и в НП, е посочено, че прекратяване на регистрация на процесното МПС е извършено служебно, поради което и собственикът е можел да разбере за нея едва от уведомяването му от съответният сектор "Пътна полиция". Посоченото в справката, че „Гаранционен фонд“ уведомява собственика, че ако не бъде платена гражданската отговорност, автомобилът ще бъде спрян от движение, не изключва необходимостта той да бъде уведомен за самата дерегистрация, включително и за датата на която тя е извършена, което би му дало възможност да се въздържа от действия, нарушаващи разпоредбите на ЗДвП.

За да е налице извършването на административно нарушение е необходимо деянието да е извършено виновно, тоест при съзнаване на характера на деянието и желание за настъпване на последиците му. Липсата на субективна страна от състава на нарушението прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване. При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.

Според чл. 143, ал. 1 от АПК и с оглед изхода на делото, органът, издал процесното НП, следва да заплати на жалбоподателя направените от него 3 разноски за един адвокат. В настоящия случай с жалбата е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който за процесуалното представителство на адв. Ч. от страна на жалбоподателя е заплатено възнаграждение в размер на 400 лева. Доколкото настоящото производство е административно - наказателно и жалбоподателят е ангажирал доказателства, че е ползвал услугите на адвокат в производството пред РС - Плевен, то, с оглед изхода на спора, в случая ОД-МВР, сектор „ПП“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лева за направени от него разноски за адвокатско възнаграждение пред РС – Плевен. В случая този размер на уговореното и платено адвокатско възнаграждение отговаря посочения минимален размер в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , а именно при наложена "глоба" до 1000 лева минималното възнаграждение за адвокат е 400 лева.

Изложеното обосновава извода, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0938-002187 от 03.08.2022г. на *** Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Плевен, с което на П. Л. Х., ЕГН: ********** с адрес *** на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – Глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

ОСЪЖДА Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Плевен да заплати на П.в Л. Х. , ЕГН: ********** сумата от 400 (петстотин) лева за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4

5