Решение № 97 от 06.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Перник, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валери М. Ненков при участието на секретаря Даниела Т. Асенова като разгледа докладваното от Валери М. Ненков Административно наказателно дело № 20241720201738 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. В. А.-ЕГН **********/с. Чепино/, против Електронен Фиш Серия К № 9094957 на ОДМВР-Перник с който на жалбоподателя е наложено наказание: “Глоба” в размер на 100лева на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, вр. ал.1 от ЗДвП, затова че на 30.Х.2023год. в 18:03ч. в гр. Перник/път ІІ-63 км.2+400– ДО Склад за дърва и въглища над кв. “Проучване“ в двете посоки/ при ограничение от 50км./ч. валидно за населено място и отчетен толеранс от -3км/ч. в полза на водача с автоматизирано техническо средство СПУКС-насочен към кв. “Рудничар“ № 11743d0 е констатирано нарушение за скорост с МПС л. а. „ТОЙОТА РАВ 4 ” рег. № *** собственост на „ММ Финанс 2020“ ООД, представлявано от М. В. Д. на което е установена скорост о т 76км/ч–превишаване на разрешена скорост от 50км. с 26км/ч./след приспадане толеранс/.

В жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност на Електронен Фиш

Серия

К

№ 9094957 на ОДМВР-Перник и се оспорва

АВТОРСТВОТО, като се иска отмяната му. Претендират се разноски.

АНО редовно призован, НЕ изпраща представител, като в придружителното писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли Електронен Фиш Серия К № 9 0 9 4 9 5 7 на ОДМВР-Перник, да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Прави се възражение за прекомерност на Адвокатско

1 възнаграждение.

Пернишки районен съд, като съобрази доказателствата събрани по делото, както и предвид становищата на страните по реда на чл.14 и 18 от НПК, намира за установено следното :

Жалбата е подадена в срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано лице с правен интерес и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Жалбоподателя редовно призован НЕ се явява лично, НЕ се явява и упълномощения му представител адв. С. П. – АК - Пловдив.

Допълнително по искане на защитата е изискана СПРАВКА от ОДМВР-Перник относно актуалност на СУМПС на жалбоподателя, като е получен отговор - ПИСМО рег. № 1872/24.І.2025г., че СУМПС е обявено за невалидно на 07.VІ.2023г.-л.54, както и е ДОПУСНАТА и разпитана в качеството на свидетел вписаната, като Декларатор –л.11- М. В. Д.-съдружник в „ММ Финанс 2020“ ООД.

Същата е упражнила правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, като е депозирала при условията на чл.313, ал.1 от НК, ДЕКЛАРАЦИЯ-л.11/като е приложила копие от СУМПС/ в която е отразила, че е предоставила за ползване на М. В. А. - ЕГН ********** н а 30.Х.2023год. в 18:03ч. в гр.

Перник, след като се е убедила, че същия е правоспособен водач, процесния автомобил МПС л. а. „ТОЙОТА РАВ 4 ” рег. № *** и същия и е ВЪРНАТ /НЕ уточнено от кого/ на 10.ХІІ.2023г. в 10:00ч.

Електронния фиш е връчен на Жалбоподателя на 21.Х.2024г.

Измерването е осъществено, чрез автоматизирано техническо средство СПУКС № 11743d0 , като скоростомерът автоматично измерва скоростта на преминаващите МПС.

Н а 30.Х.2023год. в 18:03ч. в гр. Перник/път ІІ-63 км.2+400– ДО Склад за дърва и въглища над кв. “Проучване“ в двете посоки/ при ограничение от 50км./ч. валидно за населено място място през обсега на системата преминало и горепосоченото МПС л. а. „ТОЙОТА РАВ 4 ” рег.

№ ***.

Ограничението на скоростта, било от 50км/ч. валидно за населено място.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил ПРОТОКОЛ/приложение към чл.10, ал.1 от “Наредба № 8121з-532 от 16.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата” /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./.в който е отразено, мястото на проверката, използваното техническо средство, данни за служителя оперирал със същото, дата на проверката.

Впоследствие, при снемане на записаната информация от АТСС се установило, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от 79км/ч., което превишавало с 29км/ч. разрешената скорост от 50км/ч., съгласно чл.48,ал.1 от ЗДвП. След съответно приспадане на допустимата грешка при измерването превишението на скоростта било редуцирано до 26км/ч.

След СПРАВКА в ЦБД КАТ–МВР се установило, че превозното средство с което е извършено нарушението е собственост на „ММ Финанс“ 2

ООД /съгласно последвала Декларация, процесния автомобил МПС л. а.

„ТОЙОТА РАВ 4 ” рег. № *** е предоставен на М. В. А.-ЕГН ********** на 30.Х.2023год. в 18:03ч. в гр. Перник и същия и е ВЪРНАТ /НЕ уточнено от кого/ на 10.ХІІ.2023г. в 10:00ч.

Затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, срещу него бил издаден Електронен Фиш Серия К № 9094957 на ОДМВР-Перник с който на жалбоподателя е наложено наказание: “Глоба” в размер на 100лева на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като писмени доказателства:

Справка от централна база данни–КАТ, Снимков материал от автоматизирано техническо средство СПУКС № 11743d0, Протокол за използване на АТСС, рег. № 1158р-8421/31.Х.2023г. , Декларация–л.11, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Ксерокопие Свидетелство за правоуправление, Справка АИС, Справка собственост, Заповед, СПРАВКА от ОД-МВР-Перник относно актуалност на СУМПС на жалбоподателя, като е получен отговорПИСМО рег. № 1872/24.І.2025г., че СУМПС е обявено за невалидно на 07.VІ.2023г.-л.54, Разписка.

Съгласно §6 т.65/ДВ бр.19/2015г./ 65.(Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес./,

При извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш, от гледна точка безспорно установяване авторството на деянието, предвид следното:

На първо място, относно авторството на нарушението първоначално е посочен собственика на процесното МПС л. а. „ТОЙОТА РАВ 4 ” рег. № *** собственост на „ММ Финанс 2020“ ООД представлявано от М. В. Д., съобразно направена Справка в базата на ПП-МВР/съставен първоначално ЕФ № 8326149-л.13 и Анулиран/- но след установяване на контакт със същата и предприети действия от нея по реда на чл.188 от ЗДвП- Декларация–л.11, е посочено, че автомобил л. а. „ТОЙОТА РАВ 4 ” рег. № *** е бил ПРЕДОСТАВЕН за управление на М. В. А.-ЕГН ********** на 30.Х.2023год. в 18:03ч. в гр. Перник, след като се е убедила, че същия е правоспособен водач, процесния автомобил МПС л. а. „ТОЙОТА РАВ 4 ” рег. № *** и същия и е ВЪРНАТ /НЕ уточнено от кого/ на 10.ХІІ.2023г. в 10:00ч., поради което на база данните във въпросната Декларация е съставен и процесния Електронен Фиш Серия К № 9094957 на ОДМВР-Перник вече, срещу М.

В. А.-ЕГН **********, след като е анулиран първоначалния такъв.

В хода на СЪДЕБНОТО производство, след извършена СПРАВКА от ОДМВР-Перник, относно актуалност на СУМПС на жалбоподателя, като е получен ОТГОВОР- ПИСМО рег. № 1872/24.І.2025г., е установено, че СУМПС на жалбоподателя М. В. А.-ЕГН ********** е НЕвалидно към процесната дата на вмененото му нарушение-30.Х.2023год. в 18:03ч.-справка по този въпрос в административното производство от АНО-НЕ е извършвана.

На следващо място в с. з., видно от показанията на допуснатата 3 свидетелка/Декларатор/ М. В. Д., че жалбоподателя М. В. А.-ЕГН ********** изобщо и е НЕпознат, същия НЕ работи във процесното дружество, както и няма достъп да автомобилите на дружеството ползвани изцяло за служебни цели, още по-малко на процесната дата-30.Х.2023год. в 18:03ч. да управлявал процесния автомобил, който да му е даден за ползване на 30.Х.2023год. в 18:03ч. респ. същия НЕ би могъл обективно да е осъществил процесното нарушение в посоченото време, респ. така повдигнатото

„обвинение“, НЕ е безспорно доказано в който смисъл процесното НП, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, поради недоказано авторство на деянието.

Жалбоподателя/чрез процесуалния си представител/ с оглед на горното, категорично отрича авторство на деянието, както и никога не е управлявал процесното МПС респ. НЕ приема наложената санкция, като заявява, че е уведомил и органите на МВР за горните обстоятелства.

От изложеното по горе е видно, че един от основните въпроси, а именно авторството на деянието е поставено под съмнение, като не е доказано по категоричен начин участието на жалбоподателя в процесното нарушение.

За да бъде наложена процесната санкция, този въпрос, следва да е доказан безспорно, което с оглед изложеното от жалбоподателя и представените доказателства в тази насока не е така в който смисъл така издадения ЕФ, следва да бъде отменен, поради НЕдоказаност на процесното “обвинение“ с оглед правилата на чл.303, ал.2 от НПК.

Изложеното е категорично основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Относно разноските:

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно в хода на съдебното производство от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на делото– отмяна на обжалвания Електронен Фиш Серия К № 9094957 на ОДМВР-Перник и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН/чл. 63. (1) Районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление или електронния фиш. Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

(2) В предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна ж а л б а . /3) В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

(4) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.(5) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер , препращаща към чл.143 от „Административно процесуалния кодекс“ /чл.143.(1)Когато съдът отмени обжалвания за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ./ административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) Подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. (3) Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.(4) Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв./ .