Решение № 77 от 06.10.2022, Районен съд - Царево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Царево, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ат. Москова при участието на секретаря Антония Д. Д. като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Гражданско дело № 20212180100220 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „БАНКА ДСК“ с ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление:. гр. София, ул.“Московска“ № 19, представлявана от В. М. С.пи Ю. Б. - Изпълнителни директори, чрез пълномощник ю.к. Хр.Д., против: „МЕПС“ с ЕИК 204295048, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.“Ивайло“ № 70, ет.4, ап.16, представлявано от Н. -Л. М. А., гражданин на Венецуела, Д. Н. Г., ЕГН **********, от гр. К. и Д. К. Г., ЕГН ********** , от гр. К., с която е предявен иск по чл.496 ал.3 от ГПК за обявяване на недействителността на извършената публична продан на 1/12 идеална част от Поземлен имот с кадастрален идентификатор *** в землището на град Приморско, м.“Пясъка“, целият с площ от 4603 кв.м., при която имота е бил възложен с Постановление за възлагане от 22.01.2021г. по изпълнително дело

№496/2018г. на ЧСИ И.Б. на ответницата Д. К. Г. по реда на чл.505 ал.1 от ГПК.

Ищецът „Банка ДСК“ АД твърди, че на 20.03.2006г. в качеството си на кредитодател е сключила Договор за кредит за покупка на недвижим имот с ответника Д. Н. Г. като кредитополучател и ответницата Д. К. Г. като съдлъжник (съпруга на кредитополучателя, която отговаряла за задълженията по кредита на основание чл. 25, ал. 2 от СК) за сумата от 180 000 евро, със срок на издължаване 300 месеца. Сочи, че кредитът бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ 1/6 ид. ч. от 1

Поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 4603 кв. м,, находящ се в местността „Пясъка“, гр. Приморско, обл. Бургас, собственост на ипотекарните длъжници Д. Н. Г. и Д. К. Г..

Твърди, че поради неизпълнение на задълженията за заплащане на дължимите вноски по кредита Банка ДСК АД е обявила кредита за предсрочно изискуем и е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 от ГПК срещу кредитополучателите. На 24.08.2017 г. Районен съд-Карнобат издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изп. дело № 1540/2017 г. по описа на ЧСИ С. Н., per. № 805 на КЧСИ, с район на действие ОС Бургас.

Твърди, че ипотекираният в полза на „Банка ДСК“ АД имот, собственост на длъжниците Д. Н. Г. и Д. К. Г., бил реализиран на публична продан, проведена на 14.09.2020 г. по изп. дело № 496/2018 г. по описа на ЧСИ И. Б., за сумата от 172 687 лева и издадено постановление за възлагане, което било отменено с Решение №260434 от 17.12.2020г. по гр.д.

№2769/2020г. по описа на БОС. По образуваното при ЧСИ И. Б. изпълнително дело „Банка ДСК“ АД била присъединен по право взискател в качеството си на ипотекарен кредитор. Твърди, че в последствие Банката е присъединила вземанията си по изп.дело №1540/2017г. при ЧСИ Станимира Н., образувано срещу същия длъжник Д. Г..

Междувременно за събиране на вземанията на взискателя „МЕПС“ ЕООД срещу длъжника Д. Н. Г. било образувано изп. дело № 404/2020 г. по описа на ЧСИ Т. Д., per. № 801 на КЧСИ, с район на действие - ОС Бургас.

Изпълнителното дело било образувано след извършената по изп. дело № 496/2018 г. по описа на ЧСИ И. Б. публична продан на ипотекирания имот.

Въпреки това изпълнението отново било насочено срещу вече продадения на публична продан недвижим имот, като е била наложена възбрана, извършен опис и насрочена публична продан на съшия имот. На 02.12.2020г. Банката получила съобщение по изп. дело № 404/2020 г. по описа на ЧСИ Т. Д.,, че съпругът-недлъжник Д. Г. е упражнила правото си по чл.505 от ГПК, като заплатила сумата от 17 342 лева и в нейна собственост била възложена 1/12 ид.ч. от имота. Твърди, че постановлението за възлагане не е влязло в сила, тъй като изпълнението по изп. дело № 404/2020 г. по описа на ЧСИ Т. Д. било дспряно с обезпечителна заповед, издадена по гр.д.№2800/2020г. на БОС.

Впоследствие по искане на „МЕПС“ ЕООД –присъединен взискател по изп.дело №496/2018г. на ЧСИ И. Б.., отново била насрочена публична продан на ипотекирания в полза на Банката недвижим имот, но този път изпълнението било насочено върху 1/12 ид.ч. от имота – собственост на длъжника Д. Г..

Твърди се, че Банка ДСК направила искане в качеството си на ипотекарен кредитор и кредитор с присъединено вземане да бъде насрочена публична продан и на останалите идеални части от описания имот 2 собственост на съпругата Д. К. Г., като счита, че след като Д. Г. е ипотекарен длъжник по изп. дело № 1540/2017 г. по описа на ЧСИ С. Н., то тя притежава качеството на длъжник и в образуваното при ЧСИ И. Б.изп. дело № 496/2018 г. съобразно чл. 429, ал. 3 от ГПК и съгласно даденото разрешение по т. 2 от ТР № 4/2017 г. от 11.03.2019 г.

Въпреки това, при направена справка в кантората на ЧСИ установила, че отново било издадено постановление за възлагане / насрочената публична продан отново била отменена/ , тъй като съпругът –недлъжник Д. Г. упражнила правото си по чл.505 от ГПК, като заплатила сумата от 11 736 лева и в нейна събственост били възложени 1/12 ид.ч. от процесния имот.

Твърди, че е допуснато нарушение на чл. 490 от ГПК - в ал. 1 на която разпоредба е посочено, че длъжникът няма право да вземе участие в наддаването, а съгласно чл. 490, ал. 2 от ГПК когато имотът е купен от лице, което не е имало право да наддава, проданта е недействителна. Твърди, че в настоящия случай купувачът Д. К. Г., на която е бил възложен имотът по чл.

505 от ГПК, е длъжник по изп. дело № 1540/2017 г. при ЧСИ С. Н., което е присъединено на основание чл. 456 от ГПК към изп. дело № 404/2020 г. при ЧСИ Т.Д. Излага, че в издаденото удостоверение за присъединяване изрично било посочено, че имотът е собственост и на двамата длъжници - Д. Н. Г. и Д.

К. Г. и изпълнението по изп. дело № 1540/2017 г. при ЧСИ С.Н. е насочено срещу 1/6 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ***.

Изпълнението по изп. дело № 496/2018 г. при ЧСИ И. Б. е насочено единствено срещу 1/12 ид.ч. от имота, но по силата на чл. 32, ал. 2 от СК този имот е придобит в режим на СИО за задоволяване на семейни нужди, предоставен е като обезпечение по сключен договор за кредит, поради което счита, че в настоящия случай не намира приложение разпоредбата на чл. 505, ал. 1 от ГПК, тъй като съпругата Д. К. Г. е длъжник на „Банка ДСК“ АД, която е присъединен по право взискател по изп. дело № 496/2018 г. като ипотекарен кредитор, както и кредитор с присъединено вземане въз основа на удостоверение по чл. 456 от ГПК.

На следващо място, твърди, че не е внесена и определената цена съгласно изискванията на чл. 505, ал, 1 от ГПК, а именно равностойността на дела на съпруга. Разпоредбата на чл. 505, ал.1 има предвид цената на имота, определена по реда на чл.485, ал.1-3, а не началната цена на наддаването по ал. 4 на същата разпоредба. В случая равностойността на дела на съпруга от цената на имота е в размер на 14 670 лева, докато съпругата е внесла 80 % от нейния размер, а именно 11 736 лева.

Сочи, че предвидената в чл. 505, ал. 1 от ГПК цена представлява изготвената по изпълнителното дело оценка на имота, докато в чл. 505, ал. 2 от ГПК е предвидена възможност на съпругата да участва в наддаването, когато вече има насрочена публична продан, какъвто не бил настоящият случай. Твърди, че съпругата Д. К. Г., на която е бил възложен имота, е заплатила 80 % от дължимата цена по чл. 505, ал. 1 от ГПК, която всъщност е 3 цената, от която е следвало да започне наддаването, посочена в обявлението на ЧСИ, което обаче е отменено и публичната продан така и не се е състояла, поради което, счита, че са налице основанията на чл. 496, ал. 3 за оспорване на действителността на продажбата.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 496, ал. 3 от ГПК да признае за установено между страните, че извършената с Постановление за възлагане от 22.01.2021г. по изп. дело № 496/2018 г. по описа на ЧСИ И. Б. продажба на 1/12 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 4603 кв. м., находящ се в местността „Пясъка“, гр. Приморско, обл. Бургас е недействителна поради допуснато нарушение на чл. 490 от ГПК и невнасяне на цената за имота.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. К. Г. чрез адв.Н. е депозирала писмен отговор, с който взема становище, че предявения иск спрямо нея е недопустим. Сочи, че в ИМ, въз основа на която е образувано делото, Банката не е изложено твърдение, че постановлението за възлагане е влязло в сила, нито е представено доказателство в тази посока. Излага, че в случаите, в които възможността за процесуална защита по чл.435 и сл. от ГПК не е изчерпана, искът по чл.496, ал.3 от ГПК се явява недопустим, като преждевременно заведен. Твърди, че от прегледа на изп.дело №496/2018г. на ЧСИ И.Б. се установява, че постановлението за възлагане е било обжалвано от банката по реда на чл.435, ал.3 от ГПК, като липсват данни за приключила процедурата по обжалването. Твърди, че ищецът не е обосновал правният си интерес от предявяване на иска, тъй като видно от исковата молбата, ищецът сам възприема постановлението за възлагане по чл. 505, ал. 1 от ГПК като невлязло в сила.

Твърди, че Банката е подала жалба с вх.№02355 от 08.02.2021г. срещу Постановлението за възлагане от 22.01.2021г. изп.дело №496/2018г. на ЧСИ И. Б., която жалба била администрирана от съдебния изпълнител, но липсвали данни за приключване на процедурата по процесуална защита и влизането на постановлението за възлагане в сила, като това обстоятелство сочи на недопустимост на иска по чл.496, ал.3 от ГПК преди приключване на процедурата Счита, че липсата на правен интерес към момента на предявяване на иска не може да бъде санирана при възникване на такъв в хода на процеса /а той би възникнал само в случай, че жалбата по чл.435, ал.3 от ГПК срещу постановлението за възлагане бъде отхвърлена/, поради което без значение в случая се явява последващото произнасяне на съда по подадената жалба по реда на чл.435, ал.3 от ГПК, ако се счете, че тя е допустима.

Счита, че от друга страна дори в хипотеза на допустимост иска /при оставяне на жалбата по чл.435, ал.3 от ГПК без разглеждане поради непредвидена възможност за обжалване на постановлението по чл.505, ал.1 от ГПК/, не е налице друга кумулативна предпоставка за допускане на иска.

Поисканото обявяване на недействителност на продажбата се явява 4 неадекватно на търсената защита на правния интерес от ищеца с иск по чл.

496, ал.З от ГПК. Ако се приеме, че постановлението за възлагане с правно основание чл.505, ал.1 от ГПК, на ипотекирания в полза на банката имот е влязло в сила към момента на подаване на исковата молбата по чл.496. ал.3 от ГПК - т.е. към този момент сочената в чл.496, ал.2 от ГПК трансформация на собственост по продажбата, обективирана в постановлението, вече е настъпила, недействителността на продажбата ще засегне ищеца. Той няма да се удовлетвори от имуществото на длъжника си, спирането на изпълнението би осуетило извършването на следващите процесуални действия, насочени към постигането на това. Постигането на положителен за ищеца правен резултат в производството по чл.496, ал.З от ГПК е този, който ще доведе до възможност за извършването на нова продан на процесния имот в продължаващото по изп.д. №496/18г. на ЧСИ Б. производство. Правният интерес на ищеца, който е и взискател по делото е не спиране, а продължаване на удовлетворяването му по изпълнението с публичната продан на дела на Д.

Г., тъй като е обезпечил вземането си и с ипотека върху дела от имота на съпругата. Счита, че не може взискател по изпълнително дело да има правен интерес от прогласяване недействителност на продажба, след като именно посредством нея той ще бъде удоволетворен.

Оспорва твърденията на банката, че купувачът Д. Г. се явявала длъжник на банката като неверни, като сочи, че с влязло в сила Решение № 410/23.10.2019г. на БОС по т.д. № 171/2019г. по проведения иск по реда на чл.422 от ГПК в продължение заповедното производство, по което е бил издаден изп.лист №1051 от 24.08.2017г. на PC- Карнобат, е прието, че Д. К. Г. не дължи каквито и да е суми на Банка ДСК АД.