Решение № 36 от 25.03.2026, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Дряново, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20254220100052 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.

Ищцата И. А. чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество Е.И., основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 25.05.2024 г. сключила договор за потребителски кредит с ответното дружество, по силата на който били предоставени в собственост заемни средства в размер на 5 000 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 23,33 % и годишен процент на разходите 49,66%. Договорно установеният срок за погасяване на заема бил 18 месеца с месечни погасителни вноски съобразно погасителен план. Твърди, че по силата на чл. 5 от договора, заемът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank/ Multitude Bank в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряването на кредита. Посочва, че сключила с посредничеството на ответника договор за гаранция /поръчителство/ с Ferratum Bank/ Multitude Bank. Oт така сключения договор за гаранция било видно, че кредитополучателят дължи възнаграждение на дружеството гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 3 209 лв. за срока на действие на кредитния договор. Уговорено било, че таксата за възнаграждението на дружеството гарант се дължи разсрочено на 12 месечни вноски, които се кумулирали към падежите вземания по погасителния план.

Ответното дружество предоставило обединен погасителен план, в който било посочено, че всички плащания по договора за кредит и договора за поръчителство ще се извършват по посочените в плана банкови сметки на кредитодателя.

Ищцата усвоила изцяло заемния ресурс и изплатила всички свои задължения по договора за кредит и по договора за поръчителство. Твърди, че плащанията по договора, които не съставлявали изпълнение на задължението й да възстанови главния дълг, били лишени съгласно чл. 23 от ЗПК и чл. 26 от ЗЗД от правно основание, тъй 1 като договорът за кредит и договорът за гаранция били нищожни. Договорът за потребителски кредит бил недействителен ab initio поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, във вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК.

Кредиторът нарушил изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и не бил записал действително приложимият в кредитното правоотношение лихвен процент, тъй като уговореният процент от 23,33 % не съответствал на записаната лихва от 1750 лв. В процесния договор, кредиторът се задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Счита, че уговорената такса „гарант" - възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител била разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите съобразно чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Кредиторът бил нарушил императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. чл. 19, ал.1 ЗПК да разпише действителния размер на прилагания в кредитното правоотношение ГПР, тъй като незаконосъобразно не бил включил таксата възнаграждение на дружеството – гарант в записания в договор размер на ГПР от 49, 11 %, което обуславяло нищожността на уговорената в процесния договор клауза на чл. 4 от същия относно приложимия ГПР. Поради това, че тази такса не била включена в обявения на потребителя ГПР следвало да се приеме, че търговецът заблудил потребителя относно размера на ГПР, прилаган в отношенията между страните, което създало неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП на уговорката на чл. 4 от процесния договор. По аргумент на чл. 11, ал.1, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК ГПР бил съществен елемент от съдържанието на договора за кредит.

Нищожността на клаузата на чл. 4 от спорния договор за кредит имала за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка. Заявява, че макар, че в съдържанието на договора била включена клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, за срока, в който това право можело да бъде упражнено и била предоставена информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 в него не били разписани другите условия по неговото упражняване, по 2 конкретно не била налице информация за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване на правото на отказ, кредиторът нямал право да изисква и да събира от потребителя обезщетение, каквото било изискването по чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Тази информация била от съществено значение за потребителя, тъй като той следвало да има нужните данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни правото си на отказ. При липса на тази информация, той бил изправен пред опасността да не изпълни точно задълженията си при направен отказ от договора, което да има за него тежки негативни последици - да загуби поради неизпълнение това си право. Неуведомяването на потребителя за правата му съгласно условията на ал. 6 на чл. 29 ЗПК също увреждало интересите му, като създавало предпоставки кредиторът да претендира от него недължими обезщетения.

На следващо място посочва, че договорът бил изначално недействителен и на основание нарушаване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент. Налице била неяснота върху каква стойност се изчисляват 23,33 %, което било необходимо, за да може потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността на този указан размер. Непредоставянето на релевантната за потребителя информация относно основен елемент - стойността на финансовата услуга преди сключване на договора и невключването й в условията на контракта било увреждащо за потребителя, поради което законодателят предвидил тежката правна последица по чл. 22 ЗПК - нищожност на договора за потребителски кредит на основание неизпълнение на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Моли съда да прогласи спрямо „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД нищожността на 2 договор за предоставяне на потребителски кредит № 1353468/ 25.05.2024г., като противоречащ на императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Моли съда да осъди „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да възстанови на ищеца заплатените от него в периода от 25.05.2024 г. до 24.01.2025 г. без правно основание суми в общ размер на 100 лв., съставляващи престирани от него в парични плащания без основание.

С допълнителна молба от 17.10.2025 г. уточнява, че осъдителната претенция била формирана от всички недължимо платени суми от ищцата на ответното дружество, включващи възнаградителна лихва, такси и възнаграждения за поръчителство.

С молба от 18.11.2025г. посочва, че възнаградителната лихва възлиза на 30 лв. и възнаграждение за поръчителство – 70 лв.

В съдебно заседание на 25.02.2026 г. е допуснато изменение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като същият да се счита предявен за сумата 57,78 евро (равностойност на 113 лв.) вместо за сумата 51,13 евро (равностойност на 100 лв.).

В дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК постъпил отговор от ответното дружество „Фератум България“ ЕООД, в който се твърди, че искът е неоснователен.

Моли да се приеме твърдението на ищеца, че чл. 5 от договора е нищожен за неоснователно. Твърдението, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) било задължително условие за сключване на кредитен договор, било неоснователно.

Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от 3 кредитора. Според сайта на „Фератум България", потребителят сам избирал обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не било задължително. Също така, исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция били недопустими, тъй като не били насочени срещу правилната страна — Мултитуюд Банк, а не „Фератум България" ЕООД. Твърди се, че Мултитуюд Банк било самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не било страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца. Поради което считат, че ищецът завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следвало да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.

Заявява, че ответникът не бил въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител. Претенциите на ищеца не били подкрепени с убедителни доказателства. Исковата молба съдържала общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и не представяла ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми.

Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП също считат за неоснователни. Чл.

5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция били подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитуюд Банк, които ищецът приел доброволно. Договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а разходът за 3 нея не се включвал в ГПР, тъй като бил незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи било неоснователно, тъй като обезпечението било резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум България" предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не бил упражнил това си право. Молят съда да отхвърли предявения иск като неоснователен на основанията, изложени в отговора и да присъди на „Фератум България" ЕООД направените по делото разноски.

По направеното възражение за непопустимост на производството от ответника съдът се е произнесъл с разпореждане от 14.01.2026 г., което не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното :

Не се спори между страните и от събраните по делото доказателства се установява, че на 25.05.2024 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1353468, по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата сумата 5000 лв. срещу насрещното задължение на ищцата – заемател да върне сумата от общо 6750 лв. в срок от 18 месеца, считано от датата на превеждане на сумата по заема. От приложения договор се установява, че годишният лихвен процент е договорен в размер на 23,33 %, а годишният процент на разходите е 49,66 %.

В клаузата на чл. 5 от договора, наречена „Обезпечение“ страните са уговорили, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Multitude bank в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

По делото не се спори, че в изпълнение на чл. 5 от договора за заем ищцата избрала като обезпечение поръчителство с посоченото от ответника дружество Multitude bank, със седалище и адрес на управление в Малта.