Решение № 13889 от 12.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13889 гр. София, 12.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110145473 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искови молби с вх. №№ 292557/04.09.2025 г.;

292558/04.09.2025 г. (по която първоначално е образувано гражданско дело № 45474/2025 г. на Софийския районен съд, 167. състав), и 292559/04.09.2025 г.

(по която първоначално е образувано гражданско дело № 45475/2025 г. на Софийския районен съд, 32. състав) на ищцата П. П. С. срещу ответника „Би енд джи кредит“ ООД, с която са предявени претенции за осъждане на ответника, че ищцата не е обвързана от клаузата на чл. 9, ал. 1, която предвижда такса за „бързо разглеждане“ на искането на ищцата по три договора за потребителски кредити:

– по искова молба с вх. № 292557/04.09.2025 г. – Договор за кредит № MAX_.........../31.10.2022 г., по който на ищцата са предоставени 1500 лева, а е предвидена „такса“ в размер на 732,06 лева;

– по искова молба с вх. № 292558/04.09.2025 г. – Договор за кредит № MAX_............. г., по който на ищцата са предоставени 1000 лева, а е предвидена „такса“ в размер на 486,59 лева, и

– по искова молба с вх. № 292559/04.09.2025 г. – Договор за кредит № MAX_............... г., по който на ищцата са предоставени 1500 лева, а е предвидена „такса“ в размер на 524,89 лева, тъй като клаузата противоречи на закона, като въвежда заплащане на такса за усвояване на кредит. Претендират се и разноски. 7

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Би енд джи кредит“ ООД, с който предявените искове се оспорват по основание, като се поддържа, че уговорените такси не могат да се преценяват за съответствие на размера си с отпуснатия кредит, като не увеличават лихвените разходи по 1 кредитите. Те не следвало да се включват и в размера на годишния процент на разходите (ГПР) по кредитите, тъй като не били условие за сключването им, а ищцата доброволно ги приела, за да получи услуга – по-бързо усвояване на кредита. Иска се отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

В съдебното заседание страните на изпращат представители. Ищцата с писмена молба поддържа иска и претенцията си за разноски, представя списък.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С доклада по делото, направен в определението за насрочване на делото в открито заседание от 19.05.2026 г. (на лист 34 от делото) между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти:

– че между страните Договор за кредит № MAX_.........../31.10.2022 г., по който на ищцата са предоставени 1500 лева, а е предвидена „такса за бързо разглеждане“ в размер на 732,06 лева;

– че между страните Договор за кредит № MAX_............. г., по който на ищцата са предоставени 1000 лева, а е предвидена „такса за бързо разглеждане“ в размер на 486,59 лева, и

– че между страните Договор за кредит № MAX_............... г., по който на ищцата са предоставени 1500 лева, а е предвидена „такса за бързо разглеждане“ в размер на 524,89 лева

Съгласно представения на лист 4 – 6 от делото Договор за кредит № MAX_.........../31.10.2022 г., същият е отпуснат за 14 месеца, и в договора е описан ГПР 38,85 % (в чл. 5). Съгласно чл. 3 кредитът се отпуска след седем дена, освен ако няма „бързо разглеждане“ срещу заплащане на допълнителната такса от 732,06 лева (чл. 9).

Съгласно представения на лист 4 – 6 от гражданско дело № 45474/2025 г. на Софийския районен съд, 167. състав, Договор за кредит № MAX_............. г.г., същият е отпуснат за 14 месеца, и в договора е описан ГПР 39,33 % (в чл.

5). Съгласно чл. 3 кредитът се отпуска след седем дена, освен ако няма „бързо разглеждане“ срещу заплащане на допълнителната такса от 486,59 лева (чл. 9).

Съгласно представения на лист 4 – 6 от гражданско дело № 45475/2025 г. на Софийския районен съд, 32. състав, Договор за кредит № MAX_............... г., същият е отпуснат за 11 месеца, и в договора е описан ГПР 32,55 % (в чл. 5).

Съгласно чл. 3 кредитът се отпуска след седем дена, освен ако няма „бързо разглеждане“ срещу заплащане на допълнителната такса от 524,89 лева (чл. 9).

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са три обективно съединени от съда по реда на чл. 213 ГПК положителни установителни иск за установяване на съдържанието на договори между страните, като от тях се изключи противоречаща на закона уреждаща разходи за отпускане на потребителски кредит, клауза, с правна 2 квалификация 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл.

26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и чл. 10а, ал. 2 ЗПКр (за всеки от трите иска).

Исковете се уважават, ако съдът установи, че са сключени договори за потребителски кредити, по които ищцата се е задължила да заплати такса, която е по същество за действия, които представляват усвояване на кредита ускорено отпускане на сумата (дали това е така е правен въпрос, по който страните следва да вземат отношение).

По предявените искове за недействителност на договора настоящият съдебен състав намира, че следва да се занимае с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-42/15 Home Credit Slovakia a.s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.

90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-7 1 4 /2 2 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според понятието по-горе).

3

При това е без значение дали потребителят е намерил грешката в ГПР или се е съгласил с нея – основна задача на съда по потребителски дела е да отиде отвъд буквалното съгласие на страните, за да възстанови икономическия баланс по договора в съответствие със законовите правила за защита на потребителя и принципите в тази насока – за това вж. и указанията, дадени от СЕС във вече цитираното вече от решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, т. 52, и цитираната там съдебна практика. Следователно с какво се е съгласил или не потребителят, който не може да се очаква да е правно информиран, е въпрос без всякаква релевантност за делото и повдигането му постига само, единствено и едновременно две цели – да покаже търговец, който изразява подобни аргументи, като флагрантно незачитащ правата на потребителите и достоен за тяхната омраза, а не влизане в доверителни отношения, от една страна, а от друга – да се досажда на съда с необходимостта да пише едни и същи мотиви за преоткриване на отдавна постулирани принципи на правото.

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам – и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.

Приложени към двата процесни договора за кредит, тези принципни съображения имат следното проявление:

В договорите е предвидена такса за бързо разглеждане, която е условие за отпускане на кредита в кратки срокове, а не след 7 дена, т.е. това е „търговско условие“ за усвояване на кредита съгласно § 1, т. 1 ЗПКр, за което се заплаща такса. Следователно тази такса следва да е част от общия разход по кредита, от който се определя ГПР.

По първия договор са отпуснати 1500 лева, като е посочен ГПР 38,85 %.

Това означава, че ако кредитът беше отпуснат за година и трябваше да се върне наведнъж в края на периода (при връщане на вноски главницата намалява с плащането на всяка вноска, а оттам – и разхода за всеки следващ период след поредното плащане), абсолютно максималният възможен разход би бил 582,75 лева. Кредитът е за 14 месеца, т.е. разходът за пълния му срок е 14/12 от последната сума, или 679,88 лева. Таксата за „бързо разглеждане“ е 732,06 лева, т.е. повече от максималния посочен разход, т.е. ГПР е неправилно посочен.

По първия договор са отпуснати 1000 лева, като е посочен ГПР 39,33 %.

Това означава, че ако кредитът беше отпуснат за година и трябваше да се върне наведнъж в края на периода (при връщане на вноски главницата намалява с плащането на всяка вноска, а оттам – и разхода за всеки следващ период след поредното плащане), абсолютно максималният възможен разход би бил 393,30 лева. Кредитът е за 14 месеца, т.е. разходът за пълния му срок е 14/12 от последната сума, или 458,85 лева. Таксата за „бързо разглеждане“ е 486,59 лева, т.е. повече от максималния посочен разход, т.е. ГПР е неправилно 4 посочен.

По първия договор са отпуснати 1500 лева, като е посочен ГПР 32,55 %.

Това означава, че ако кредитът беше отпуснат за година и трябваше да се върне наведнъж в края на периода (при връщане на вноски главницата намалява с плащането на всяка вноска, а оттам – и разхода за всеки следващ период след поредното плащане), абсолютно максималният възможен разход би бил 488,25 лева. Кредитът е за 11 месеца, т.е. разходът би бил дори помалко за действителния срок. Таксата за „бързо разглеждане“ е 524,89 лева, т.е. повече от максималния посочен разход, т.е. ГПР е неправилно посочен.

Следователно и трите описани договора са с ГПР, който не е посочен във формулата на закона, поради което им липсва реквизит по чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПКр, и поради това договорите са нищожни съгласно чл. 22 ЗПКр.

Нищожността се дължи на клаузите за „бързо разглеждане“, т.е. исковете следва да се уважат.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, като са доказани разходи за 76,69 €, и 736,26 € адвокатски възнаграждения по три договора с обща фактура (на лист 45 от делото).

Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар поради липса на фактическа и правна сложност по делата. То е основателно, тъй като става въпрос за три дела с почти еднакъв предмет и с еднакви юридически аргументи и стратегия, което предполага по-малък общ труд в трите процеса. Затова следва да се присъди хонорар от 245 € по първото дело и по 60 € за другите две, или общо 305 € с ДДС за целия предмет на делото.