Определение № 107 от 09.01.2026, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. Плевен, 09.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Г. И.нова като разгледа докладваното от Силвия Г. И.нова Гражданско дело № 20254430102416 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение №1679/05.11.2025 г. Съдът е ОБЯВИЛ ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД Договор за потребителски кредит № *** от 11.11.20 22 г., сключен между И. В. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ул.

„***", № *** вх. *** ет. *** ап.*** против „***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град гр. София, ул. „***" № ***, ап. ***, представлявано от ***, поради противоречие със закона ЗПК и ЗЗД и добрите нрави.

ОТХВЪРЛИЛ като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ предявения от И. В.

В., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ул. „***", № *** вх. *** ет. *** ап.*** против „***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град гр. София, ул. „***" № ***, ап. ***, представлявано от *** ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.55 ЗЗД и цена на иска 339,57 лева , от които 62,37 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 7 от Договор за потребителски кредит № *** от 11.11.2022 г. за периода от 11.12.20 22 г. до 11.04.2023 г.; 277,20 лева - неустойка за непредставено обезпечение на основание чл. 10 от Договор за потребителски кредит № *** от 11.11.2022 г., за периода от 11.12.2022 г. до 11.04.2023 г. и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане на 25.06.2025г.

ОСЪДИЛ на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, „***” АД, с ЕИК ***, със

1 седалище и адрес на управление в град гр. София, ул. „***" № ***, ап. ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца И. В. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ул. „***", № *** вх. *** ет. *** ап.*** направените по делото разноски: 100 лева за държавна такса, 600 лева за адвокатско възнаграждение.

С молба Вх.№37857/27.11.2025 г., ищецът И. В., чрез адв. И. И. от САК, е поискал изменение на решението в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.

От ответника „***“ АД, е депозиран отговор Вх. №40775/19.12.2025г., в който излага съображения, че молбата е неоснователна. Излага доводи, че предявените искове произтичат от едно и също правоотношение. Счита, че не е дал повод за завеждане на иска.

С молба Вх.№36816/20.11.2025 г., „***“ АД, е поискал изменение на решението в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК. Счита, че не е дал повод за завеждане на иска. Излага доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

От ищеца И. В., чрез адв. И. И. от САК, е депозиран отговор с Вх.

№39910/15.12.2025г., в който се сочи, че молбата е неоснователна. Отправено е искане към Съда, да остави молбата на другата страна по чл. 248 ГПК без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Молбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, молбите се явяват неоснователни.

Съдът е приел, че не е обвързан от определените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, като възнаграждението следва да се определи, отчитайки реалната фактическа и правна сложност на делото, която в случая не е съответна за претендираното възнаграждение от 1800,00 лв. за предявените искове. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че делото е приключило с провеждане на едно съдебно заседание, без назначаване на експертизи, без изслушване на свидетели, и без събиране на значителни по обем писмени доказателства.

Несправедливо и неотчитащо положения реално от адвоката труд би било възнаграждение, формирано в тези високи размери, макар и в границите на минималното определено в Наредба№1/2004г. Възнаграждението следва да се определи по аналогия с разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, съгласно която съдът определя възнаграждението на особения представител съобразно 2 фактическата и правна сложност на делото и при това положение може да определи възнаграждение и под минималния размер за съответния вид работа съгл.чл.36,ал.2 от ЗА. При определяне размера на адв. възнаграждение следва да има обективен критерий, като съдът не би следвало да игнорира напълно посочените минимални размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/09.07.2004г. В конкретния случай с исковата молба са предявени два обективно съединени оценяеми иска, произтичащи от едно правоотношение и в защита на един интерес, а именно Договор за паричен заем, с искане: Да бъде обявен сключения Договор за потребителски кредит № *** от 11.11.2022 г. за недействителен и да бъде осъден ответника на основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата в размер на 339,57 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Съдът счита, че предявените от ищеца искове с една искова молба следва да се разглеждат като искове, предявени в защита на един интерес, базираща се на едни и същи доказателства, с идентични доводи и твърдения и с една и съща аргументация, произтичащи от едно и също правоотношение, а именно Договор за потребителски кредит № *** от 11.11.20 22 г. между страните по делото. С оглед практиката на ВКС, застъпена в Определение №29/20.01.2020г. по ч.т.д. №2982/2019г. ТК, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички. При това положение и по аргумент от разпоредбата на чл.72 ал.1 ГПК съдът приема, че обективно съединените искове са предявени в защита на един интерес, а именно произтичат от Договор за потребителски, между страните и съгласно чл.7, ал.2, т.1 Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, а ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 600 лева, като Съдът отчита и личното явяване на процесуалния представител на ищеца за откритото съдебно заседание, проведено на 07.10.2025г. Съдът не споделя доводите на ответника, че не е станал причина за завеждане на делото, тъй като видно от представеното преводно нареждане на л. 20 от делото, че едва с отговора на исковата молба, ответникът е заплатил сумата от 367,73 лева, т.е. плащането е извършено след завеждане на исковата молба.

В тази връзка искането на процесуалния представител на ищеца за увеличаване на адвокатското възнаграждение до размер от 1800 лева е неоснователно.

Допълнително намаляване на това възнаграждение, каквото е искането на ответника „***“ АД, би довело до обезценяване на адвокатския труд на процесуалния представител на ищцовата страна.

Доводите на ответника, че не е станал причина за завеждане на делото, 3 са неоснователни, тъй като видно от представеното преводно нареждане /л.

20 от делото/ с отговора на исковата молба, ответникът е заплатил сумата от 367,73 лева след завеждане на исковата молба. В тази връзка настоящият съдебен състав намира молбата на „***“ АД за неоснователна.

Във връзка с гореизложеното, Съдът намира, че определеното адвокатско възнаграждение е справедливо, с оглед фактическа и правна сложност на делото.

С оглед на гореизложеното, Съдът приема, че подадените молби по чл.248 от ГПК са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Воден от горното Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба Вх.№37857/27.11.2025 г. на ищеца И.

В., чрез адв. И. И. от САК, по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по гр.д. №2416/2025г. по описа на РС-Плевен Решение №1679/05.11.2025 г. в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба Вх.№36816/20.11.2025 г. на ответника „***” АД, с ЕИК ***, по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по гр.д. №2416/2025г. по описа на РС-Плевен Решение №1679/05.11.2025 г. в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4