Решение № 59 от 08.03.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. гр.Мадан, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100343 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Б. К. К. против „СтикКредит” АД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 923 лева (след допуснато изменение на иска в последното о.с.з.), представляваща недължимо платени лихва и възнаграждения по Договор за потребителски кредит № **г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 23.11.2022 година ищцата сключила Договор за потребителски кредит № **г. с ответното дружество, по силата на който кредиторът „Стик-Кредит” АД й предоставил заем в размер на 1000 лева, при следните параметри Лихвен процент по кредита - 36%; ГПР 42,58%;

Срок за погасяване: 12 месеца; Обща сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора - 1251,24 лева. В погасителния план обаче, като общо дължима сума с включена главница, лихва и неустойка била посочена сумата от 2528,76 лева, което било почти два пъти и половина от размера на отпуснатия кредит. Основанието за начисляване на неустойка в полза на кредитора било чл. 27 от договора, която предвиждала, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение по чл. 17 от договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. От погасителния план към договора било видно, че общият размер на начислената неустойка възлиза на 1277,52 лева. Неустойката по договора била нищожна на основание чл.26 ал. 1 ЗЗД, както и на осн. - чл. 146 ал. 1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл. 27 от договора била неравноправна клауза, която задължава потребителя при 1 неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Формално била уговорена неустойка за неизпълнение на задължение на ответника, но фактически се дължала договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредита. Ищецът се позовава на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, като сочи, че уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението било уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Нарушен бил чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не бил посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата била част от ГПР, следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следвало да участва и сумата от 1277.52 лева, изразена като процент. Това не било сторено, поради което бил нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Доколкото били налице нарушения на чл.11. ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, договорът за кредит бил недействителен - чл.22 ЗПК. В изпълнение на Договор за потребителски кредит № 869^/23Л^2022г. ищецът бил заплатил на ответника сумата от 1900,00 лева. Счита, че разликата между заплатената сума от 1900,00 лева до чистата стойност на кредита от 1000 лева в размер на 900,00 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава обстоятелството, че на 23.11.2022 година между представляваното от мен дружество „СТИК - КРЕДИТ“ АД като кредитор и ищеца като Потребител по смисъла ЗПК бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1000 лв.

(хиляда лева). Оспорва изложените в исковата молба възражения за недействителност на уговорената между страните неустоечна клауза. В случая неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а видът й се определял в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определял като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависило изцяло от волята на заемателя. Договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит бил посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. Неустойката не излизала извън присъщите й функции.

Счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания.

Ищецът бил запознат е условията на Договора, преди същият да бъде сключен, като същият не е бил длъжен да сключва договора веднага, а разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което било съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му.

Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна 2 действала недобросъвестно, като по този начин нарушила чл. 12 от ЗЗД.

Освен това въпросната неустойка се начислява само докато не бъде предоставено обезпечение. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между СТИК-КРЕДИТ АД- кредитор и Б. К. К.-потребител бил сключен Договор за потребителски кредит № ** г., по силата на който СТИК-КРЕДИТ АД предоставило на ищцата сумата от 1000 лева, при следните параметри: лихвен процент по кредита - 36%; ГПР: 42,58%; срок за погасяване на кредита: 12 месеца, обща дължима сума 1000 лева, Уговорено е обезпечение по договора, което следвало да бъде предоставено от кредитополучателя в срок до 3 дни от сключване на договора, а именно: поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на изискванията посочени в ОУ към договора и да бъдат одобрени от кредитодателя. / чл. 17 от Договора/. Съобразно чл. 20, ал. 2 от ОУ поръчителят трябва да отговаря на следните допълнителни изисквания и да предостави следните документи: минимален осигурителен доход в размер на 1500 лева, валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател – минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция, да не е настоящ потребител на кредитора; да представи служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора. Съобразно чл. 22, ал. 1 от ОУ банковата гаранция следва да бъде издадена в полза на кредитора от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за креди в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение по чл. 17 от договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. От погасителния план към договора е видно, че общата дължима сума по кредита – главница, лихва и неустойка, когато не е осигурена гаранция/поръчител възлиза на 1 277,52 лева, а погасителна вноска по договора с начислена неустойка – 210,73 лева.

По делото е допуснато и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно, че Б. К. К. е получил по Договор за потребителски кредит № **г сумата от 1000 /хиляда /лева ,платена в брой ,чрез разходен касов ордер №203390 от 23.11.2022г. Б. К. К. е заплатил на 3 заемодателя по Договор за потребителски кредит № **г сумата от – 1923 в периода от 23.12.2022 до 28.8.2023 г. Размерът на Годишния процент на разходите /ГПР/ по договора, като се вземат предвид всички подлежащи на връщане суми, т.е с неустойката по чл.27 от договора за заем, при направени следните допускания : размер на заем/главница/- 1000 лв., лихвен процент -36 %, обща дължима сума -1251,24 лв. -срок за погасяване-12 месеца, неустойка ,посочена в погасителен план - 1277,52 лв. -общо дължима сума -2528,76 лв., 12 вноски по 210,73 лв., годишния процент на разходите /ГПР/ би бил 647,9176%. Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като компетентно изготвено, обективно, а и неоспорено от страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между страните по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В исковата молба са релевирани основания за недействителност на процесния договор за потребителски кредит, свързани с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.