Решение № 481 от 17.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Варна, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. С. като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110204911 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на адв.Ат. Д., АК Варна, пълномощник на Т. К. В. с ЕГН ********** от гр.Варна против НП № 1792/20.11.2024 г., издадено от зам. кмета на Община Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е издадено в нарушение на материалния и процесуален закон, като наказващия орган не бил проверил АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост съгласно изискването на чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй като в него липсвали мотиви. Твърди се, че нарушението не е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Твърди се, че деянието е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично и с адв.Д.,АК Варна, който поддържа жалбата, твърди, че жалбоподателят не е собственик на кучето и моли НП да бъде отменено.Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не изпраща представител.

Депозирани са писмени бележки от юк А.а.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С АУАН № 1770/26.09.2024 г. административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на същата дата 26.09.2024 г. около 09:30 часа жалбоподателя разхождал домашен любимец, порода наподобяваща „ джак ръсел териер“ без поставен микрочип. Пол на кучето – женски – нарушение на чл. 174 ал.1 т.1 от ЗВМД.

1

Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения отразил, че няма такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН било направено възражение, в което жалбоподателя посочил, че не е собственик на кучето.

АНО не възприел така направените възражения и въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл.174 ал.1 т.1 от ЗВМД на осн. чл. чл. 429 ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лв.

В хода на съдебното производство по искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел К. С., от чиито показания се установява, че е собственик на процесното куче, което след съставянето на акта за административно нарушение на жалбоподателя е чипирала и го е регистрирала в община Варна.

Съдът напълно кредитира показанията на св.С.,като ги намира за обективни, безпристрастни и подкрепящи се от писмените доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните гласни доказателства – показанията на св. С. и писмени доказателства – Предписание № 001057/26.09.2024 г., заверени копия на пасторт на куче, удостоверение за притежаване на домашен любимец, серия В, № 1858/07.10.2024 г., декларация по чл.117 от Закона за местни данъци и такси от 02.10.2024 г., докладна записка от А.С.К., докладна записка от А.Д., прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

В АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – зам. кмет на Община Варна, въз основа на Заповед № 2194/21.06.2024 г. АУАН също е съставен от компетентно лице, с оглед нормата на чл. 472, ал. 4 от ЗВМД и приобщеното заверено копие на Заповед № 2987/30.08.2024 г. на кмета на Община Варна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажира на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗВМД, съгласно който текст собствениците на кучета, навършили 6седмична възраст, ги представят на регистриран ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика във ветеринарномедицинско заведение за:

1. официална идентификация чрез поставяне на инжектируем транспондер и издаване на идентификационен документ (паспорт), отговарящи на изискванията на наредбата по чл. 51, ал. 5;

2

В случая не е безспорно установено, нито че жалбоподателя е имал качеството на собственик по отношение на процесното куче, нито каква е била възрастта му, които са предпоставки за изпълнение на визираното в нормата предписание.

Видно от приложените по делото писмени доказателства е, че собственик на кучето е св.С..

Предвид изложеното издаденото НП се явява необосновано, доколкото въз основа на приобщения доказателствен материал не се установяват безспорно всички изискуеми признаци на твърдяното като извършено нарушение, поради което следва да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По разноските:

При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП, страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл. 143, ал. 1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. По делото е безспорно, че на жалбоподателя е оказана безплатна адвокатска помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т.

1 и т. 2 от Закона за адвокатурата, поради което на адвоката следва да се присъди възнаграждение по чл. 18, ал. 1 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 1792/20.11.2024 г., издадено от зам. кмета на Община Варна, с което на Т.

К. В. с ЕГН ********** от гр.Варна за извършено нарушение на чл.174 ал.1 т.1 от ЗВМД на осн. чл.429 ал.1 от ЗВМД е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Т. К. В. с ЕГН ********** сумата от 400 лв., представляваща разноски за адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3