Решение № 390 от 12.03.2021, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 390 гр.

Бургас, 12.03.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:

М. Николова при секретар Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 25/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68 от Закона за защита от дискриминация.

Образувано е по жалба от И. А.

Алексиев, в качеството му на кмет на община П., чрез пълномощници адв. Л.А. и адв. П.В., против Решение № 690/06.11.2020г. на Комисията за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, в частта, с която е установено, че жалбоподателят е осъществил пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от Закона за защита от дискриминация по признак „лично положение” по отношение на Т.А.Г. ***, чрез недопускането й на 07.02.2013г. до сградата на община П. и на основание чл.78, ал.1 от Закона за защита от дискриминация му е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева, както и му е дадено предписание на основание чл.65, т.4 във вр.чл.76, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация, да се въздържа в бъдеще от подобни действия и да създаде механизми, чрез които да бъде осигурен равен достъп за всички граждани до сградата на община П..

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на оспореното решение в посочените части поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва извода на административния орган, че Г. е била третирана по-неблагоприятно като изтъква, че тя е била упътена, заедно с всички останали лица, чакащи пред сградата на общината към зала „Свети Георги“, където е успяла да се срещне с представител на КЗД. Възразява, че административният орган не е установил и не е посочил в решението нейни личностни белези, поради което не са доказани елементите от фактическия състав на осъществена пряка дискриминация спрямо Г. по признак лично положение. Моли за отмяна на решението в посочените части.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуалните си представители, които поддържат жалбата. Молят за отмяна на решението в обжалваните части и присъждане на разноски.

Ответникът -

Комисия за защита от дискриминация, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище преди насроченото съдебно заседание, в което оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че се претендира такова над минималния размер.

Заинтересованата страна Т.Г. се явява лично в съдебно заседание и с процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски.

Представя писмена защита.

Административен съд – Бургас, осемнадесети състав, след като прецени събраните доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Производството пред

Комисията за защита от дискриминация е започнало по повод жалба с вх.№ 44-00-471/08.02.2013г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (л.24-л.25), подадена от Т.А.Г. срещу И. А. Алексиев - кмет на община П.. В жалбата е посочено, че на 07.02.2013г., в сградата на община П. е била организирана открита приемна на регионалния представител на КЗД, но при опита на Г. да влезе там тя не била допусната от служители на общината, поради дадено устно разпореждане от кмета. Поискано е да бъде образувано производство по реда на чл.50 от Закона за защита от дискриминация и да бъде установено, че по отношение на Г. е осъществена пряка дискриминация по признаците „лично положение”, „обществено положение” и „политическа принадлежност”. В жалбата е формулирано и искане КЗД да постанови преустановяване на нарушението и да бъдат наложени предвидените в закона санкции. С допълнително становище вх. № 44-00-944/ 08.03.2013г. по описа на КЗД (л.37-л.40) Г. е заявила още факти и обстоятелства, свързани с твърдяното дискриминационно отношение спрямо нея, към което е представила и доказателства, по опис. Посочила е, че в качеството си на управител на Българско солопроизводително кооперативно дружество „Анхиалски солници“, заедно с членовете на Управителния и Контролния съвет на юридическото лице, е провела среща на 10.10.2011г. с И.

Алексиев, който тогава е бил кандидат на ПП „ГЕРБ“ за кмет на община П.. По време на срещата са били разисквани проблеми, свързани с възстановяване на собствеността на кооперацията, доколкото И.А.като бивш зам.-кмет на община П. и народен представител в 41-то Народно събрание на Република България от парламентарната група на ПП „ГЕРБ“ е бил запознат с въпроса. На 18.07.2012 г. Г.

*** с протестен плакат, тъй като й е било отказано издаването на документ за данъчна оценка на недвижим имот - собственост на кооперацията, с мотива, че не са били погасени данъчните задължения на юридическото лице към общината. В последствие, община П. е отказала издаването на всякакви документи, свързани с кооперацията. На 08.10.2012 г. е изпратено уведомление до кмета на община П. за започването на протестни действия срещу корупцията в общинската администрация, а на 10.10.2012 г. жалбоподателката е участвала в граждански протест пред община П., организиран от нея самата и симпатизанти на движение „Да - Антимафия“, във връзка с промени в Подробния устройствен план на общината и одобряването на терен за изгаряне на животински и селскостопански отпадъци в непосредствена близост до защитената местност „Поморийско езеро“. Пред събралите се Т.Г. е представила документи за „заграбването“ на недвижим имот, който е собственост на нейния съпруг и негови роднини. В края на месец октомври 2012 г. е било заявено на Г., че няма да бъде допускана до община П.. На 21.11.2012г. тя е била изгонена от сградата на община П. с помощта на служители от състава на Общинска полиция, които обяснили, че това се извършва по устна заповед на кмета Иван Алексиев. Според Т.Г. дискриминацията, на която е подложена, се дължи и на спечелените от нея съдебни дела срещу община П..

С Разпореждане №

123/20.02.2013г. на председателя на Комисията (л.32) е образувана преписка № 65/2013 год., която е разпределена за разглеждане от Петчленен разширен заседателен състав, поради изложените в жалбата оплаквания за извършена дискриминация по признаците „лично положение”, „обществено положение” и „политическа принадлежност”.

След определяне на докладчик на решаващия състав е проведена и процедура по проучване, съгласно чл.55 и сл. от Закона за защита от дискриминация, в рамките на която са изискани становища и доказателства от участниците в производството. В предоставения срок е депозирано писмено становище от И.А.- кмет на община П. с вх.№ 16-15-95/ 14.03.2013г. (л.114 и сл.), в което са изложени доводи за неоснователност на жалбата на Г. и е отправено искане за оставянето й без уважение. В становището кметът е посочил, че регионалният представител на КЗД е провел две срещи с жители на община П. (на 29.09.2012г. и на 07.02.2013г.) като общинската администрация е съдействала с осигуряване на помещение, а на информационните табла и на сайта на общината са помествани съобщения. Относно срещата на 07.02.2013г. кметът на Община П. е обяснил, че мястото на провеждането й е било променено и тя се е състояла в Център за социална рехабилитация „Свети Георги”, поради което изложеното в жалбата на г-жа Г. не отговаря на истината. Кметът е посочил също, че на 21.11.2012 год., съгласно чл.23 от Инструкция за пропускателния режим на община П., Т.Г. е била помолена от служители на звено „Обществен ред и сигурност” да напусне сградата на общината, тъй като тя е била „във висока отрицателна емоционална възбуда (афект)”. Във връзка със случая е било поискано съдействие и от РУП – П.. По отношение на предприетите действия кметът се е позовал на чл.17 от Закона за защита от дискриминация като е заявил, че Т.Г. е използвала обидни епитети към служителите и ръководството на общината.

След приключване на проучването, на основание чл.59, ал.3 от Закона за защита от дискриминация е предоставена възможност на страните да се запознаят с материалите по преписката и да посочат нови доказателства. Изготвен е доклад - заключение по преписката (л.317-л.318) до председателя на Петчленен разширен заседателен състав на КЗД за множествена дискриминация. Преписката е разгледана в няколко открити заседания, в които са приобщени към материалите допълнително представените от страните писмени доказателства и са събрани гласни доказателства посредством разпити на посочените от тях свидетели.

Производството пред

КЗД е приключило с издаване на решение № 377/05.10.2016г. (л.980 и сл.), с което е прието за установено, че кметът на община П. И.А.е осъществил посредством недопускане до сградата на община П. пряка дискриминация по признак лично положение спрямо жалбоподателката Т.А.Г. и е препоръчано кметът да създаде механизми, чрез които да бъде осигурен равен достъп за всички граждани до сградата на община П.. Това решение е било предмет на оспорване по административно дело № 2096/2016г. по описа на Административен съд – Бургас и отменено с решение № 275 от 22.02.2017г. по описа на съда (л.996 и сл.), поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - неизлагане на ясни мотиви в пълен обем и липса на конкретно и ясно волеизявление в диспозитива, като съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с дадените указания в мотивите на съдебния акт.

По повод влязлото в сила решение на Административния съд - Бургас, с разпореждане № 325/19.06.2017г. на Председателя на Комисията за защита от Дискриминация (л.1016) е възобновено производството по преписка № 65 по описа на КЗД за 2013г. и същата е разпределена за разглеждане от 5 - членен състав. С разпореждане № 550/18.08.2017г. на Председателя на Комисията за защита от Дискриминация (л.1018) е определен нов пет членен състав, който да разгледа преписката.

След определяне на председател на състава, докладчик по преписката и подпомагащ експерт са проведени още няколко открити заседания на петчленния заседателен състав като са приети допълнително представените от Г. писмени доказателства и са разпитани още няколко свидетели, посочени от страните в производството.

Възобновеното производството пред КЗД по преписка № 65 за 2013г. е приключило с издаване на решение № 690/06.11.2020г. на петчленен разширен заседателен състав. Това решение е предмет на оспорване по настоящото дело в частта, с която е прието за установено, че кметът на община П. И.А.е осъществил по отношение на Т.А.Г. *** пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от Закона за защита от дискриминация по признак „лично положение“ чрез недопускането й на 07.02.2013 г. до сградата на Община П., като на кмета е наложено административно наказание глоба, на основание чл.78, ал.1 от Закона за защита от дискриминация в размер на 250 лева и му е дадено предписание на основание чл.65, т.4 във вр.чл.76, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация, да се въздържа в бъдеще от подобни действия и да създаде механизми, чрез които да бъде осигурен равен достъп за всички граждани до сградата на Община П.. В останалата част, в която е прието, че кметът на община П. не е осъществил пряка дискриминация по признак „обществено положение” и „политическа принадлежност” по отношение на Т.Г. решението не е обжалвано и е влязло в сила.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна, в преклузивния 14-дневен срок, в предвидена форма и с необходимите в нея реквизити.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Процесното решение е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.47 от Закона за защита от дискриминация, в установената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. То е мотивирано в достатъчна степен с излагане на фактическите и правни основания за неговото издаване и съдържа обстоен анализ на събраните доказателства.