Решение № 752 от 24.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 752 гр. Бургас, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20242120106416 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:***, седалище: гр. С., ***, Чрез пълномощника си юрк. И. Т. Т., редовно упълномощен с пълномощно с рег. № 2102/20.02.2024г. на нотариус с рег. № 271 E-mail: *** срещу: П. И. И. с ЕГН:

********** и адрес: гр. Б. ***.

От съда се иска да се приеме за установено, че съществува вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника П. И. И. с ЕГН:

**********, възникало на основание неизпъление на Договор за потребителски кредит № 40009169993 в общ размер на 5 022.88 лв/ пет хиляди двадесет и два лева и 0.88 ст./, от които: Главница в размер на 4 221.25 лева (четири хиляди Двеста двадесет и един лева и 0.25 ст. ); Договорно възнаграждение в размер на 801.63 лева (осемстотин и един лева и 0.63 ст.) , дължимо за периода от 25.02.2023г. до 06.03.2024 г-дата на предсрочна изискуемост, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението,както и ДА СЕ ОСЪДИ ответника П. И. И. с ЕГН: **********, да заплати на ищеца сума в общ размер 3250.00 лв / три хиляди и двеста и петдесет лева и 0.00ст./ от които: Неплатено възнаграждение за закупена и 1 използвана услуга Фаст в размер на 1263.90 лева /хиляда двеста шестдесет и три лева и 0.90ст./; Неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1986.10 лева (хиляда деветстотин осемдесет и шест лева и 0.10 ст.).Претендират се разноски.

В месечния срок е постъпил писмен отговор от ответната страна . Сочи се, че между страните е налице и предходно облигационно правоотношение по спор по което е постановено Решение № 350 от 18.02.2025 г. постановено по гр.д. 20242120106417 по описа за 2024 година на РС - Бургас, в което е прието, че „Клаузите за уговаряне на услугите "Фаст" и "Флекси" имат неравноправен характер, тъй като общият им размер е аналогичен с отпуснатата в заем сума по договора за кредит, което обосновава извод за тяхната явна непропорционалност спрямо размера на отпуснатия кредит. Включването на тези разходи в ГПР води до нищожност на целия договор на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи. На следващо място, ответникът оспорва и счита, че не дължи претендираните от ищеца вземания за начисления от последния услуги „Фаст“ и „Флекси". Уговорените допълнително услуги по пакет „Фаст" и по пакет „Флекси" не са индивидуално договорени. Те се явяват част от типовата бланка, по която се сключва договорът и противно на твърдяното от ищеца, предоставянето на допълнителни услуги не е по избор на длъжника.

Твърди се, че съгласно приложимия закон и от представените доказателства е налице уговорена допълнителна цена на услуга по пакет „Фаст“ и по пакет „Флекси“, която нарушава императивни норми на ЗЗП, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя. Отделно от това се сочи, че предоставените „допълнителни" услуги на практика влизат в кръга на обичайната дейност на кредитора, доколкото същият предоставя кредитно финансиране по занятие. Дейности и услуги по определянето на "гъвкав погасителен план" е присъща за ищеца и в този смисъл тя не представлява допълнителна услуга, която се предоставя на потребителя. С уговарянето на подобни такси се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага се, че ищецът е представил доказателства за извършени от ответника плащания в общ размер на 5326,33 лв. Твърди се, че с оглед нищожността на сключения 2 договор, спрямо ответникът възниква вземане за надвнесените суми, различни от главницата от 5000 лв. или това е сумата от 326, 33 лв. С оглед на това, че на ищецът се дължи законна лихва от момента на депозиране на заявлението по заповедното производство, в случай че към този момент не е била напълно погасена главницата по кредита, то сумата от 326,33 лв. следва да бъде намалена /прихваната/ с размера на законната лихва, до момента на пълното погасяване на кредита, респ. надвнасяне. Ответникът в настоящото производство прави възражение за прихващане на законната лихва, която е натрупана от момента на завеждане на заповедното производство, до момента на пълното погасяване на кредита с надвнесените от него суми, до размера на по - малката от тях. В този случай ответникът счита, че му се дължи остатъкът от надвнесените суми, след изваждане на главница и законна лихва. Под формата на евентуалност, в случай че не бъде уважено възражението за прихващане, ответникът счита, че му се дължи пълния размер на надвнесените суми. Претендират се разноски.

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.

По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 3471/2024 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за дължимата по договора за кредит главница и договорна лихва, както и за претендираната в настоящото производство лихва за забава. С възражение, подадено в срок, ответникът е оспорил дължимостта на сумите.

Също така, с разпореждане от 31.05.2024г. е било отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в частта относно сумата от 1263,90 лева - главница за неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, сумата от 1986,10 лв. - главница за неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, сумата от 500 лв. –такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит. С оглед изложеното и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК съдът намира предявените искове за допустими.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

3

С договор за потребителски кредит № 40009169993, сключен между страните на 26.04.2022 г., същите са постигнали съгласие за предоставяне на кредит в размер на 5000 лв., за срок от 36 месеца, с месечна погасителна вноска от 241,87 лв., при годишен процент на разходите от 49.03 % и годишен лихвен процент от 41.00 %. Съгласно така постигнатите уговорки дължимата сума по кредита е в размер на 8707,21 лв. Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него, страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора - Фаст приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т. 15.1 от ОУ/ и Флекси – право да променя едностранно погасителния си план /т. 15.2 от ОУ/. Към договора за кредит е приложен и подписан от страните погасителен план, който включва плащане както по договора за кредит, така и по т.нар. допълнителни услуги. Уговорено е заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1750 лв., а на „Флекси“ в размер на 2750 лв., като се дължи и допълнителна месечна погасителна вноска от 125 лв., дължима заедно с вноската по кредита. При това общите плащания по договора възлизат на 13207,21 лв., като месечна погасителна вноска възлиза на 366,87 лв. Падежът на първата вноска е на 25.05.2022 г., а на последната такава на 25.04.2025 г.

Сумата от предоставения заем в размер на 3412,46 лв. е преведена на ответника чрез паричен превод, съгласно платежно нареждане от 26.04.2022 г.

Остатъкът от заемната сума в размер на 1587,54 лева, съгласно т. V от договора за кредит е послужила за рефинансиране на стари задължения на ответника. От извлечение по сметка, представена по делото, се установява, че ответникът е извършил плащания в размер на 5326,33 лв., като последното плащане, извършено на 29.08.2024г. в размер на 726,33 лв. е погасило изцяло вноска № 10 и частично вноска № 11 от погасителния план към договора за кредит, с падеж 25.03.2025г. С извършените плащания били погасени изцяло погасителни вноски за главница до № 10 и частично вноска № 11 в размер на 206,92 лева, както и лихва за забава в размер на 612,64 лева и законна лихва в размер на 603,10 лева.

По делото е прието заключението на в.л. С. по допуснатата съдебно – икономическа експертиза, от която се установява, че по договора за кредит от ответника е платена сума в размер на 5326,33 лв., като плащанията - 20 броя 4 вноски са направени в периода от 26.05.2022г. до 29.08.2024г. Вещото лице е посочило, че допълнителните услуги Фаст и Флекси не са включени в посочения в договора годишен процент на разходите – 49.03% и ако допълнителните услуги, които са в общ размер от 4500 лева се включат в него ГПР ще стане 115%. На следващо място от експертизата се установява, че ответникът е надвнесъл сумата в размер на 326,33 лева. В случай, че плащанията се отнесат към главницата поради нищожността на договора за кредит експертът изчислява, че законната лихва за периода от датата на завеждане на заповедното производство – 30.04.2024г. до пълното погасяване на главницата по кредита – 29.08.2024г. е в размер на 17,89 лева (9,15 евро).

При прихващане на дължимата законната лихва от надвнесената сума 326,33 лева (166,85 евро) остава надвнесена сума в размер на 308,44 лева (157,70 евро).

При тези факти, съдът приема, че от представения от ищеца договор за потребителски кредит по делото е установено възникването на валидно облигационно правоотношение между страните с твърдените от ищеца параметри. Видно от ангажираните писмени доказателства, кредиторът е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да предостави на кредитополучателя уговорения кредит, като същият е усвоен чрез превод към банковата сметка на ответника на 26.04.2022г. С усвояване на сумата по кредита за ответника е възникнало задължението да върне главницата, както и да заплати дължимата възнаградителна лихва при уговорения лихвен процент.

По отношение наведените от страна на процесуалния представител на ответника възражения, съдът намира следното:

В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В императивните изисквания на чл. 11, ал. 1 ЗПК е установено съдържанието на договора, като съгласно т. 10 следва да са посочени годишния процент на 5 разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В настоящия договор тези изисквания са спазени, като е посочен размерът на кредита - 5000 лв., за срок от 36 месеца, с месечна погасителна вноска от 241,87 лв., при годишен процент на разходите от 49.03 % и годишен лихвен процент от 41.00 %, лихвен процент на ден от 0,11% и дължима сума по кредита – 8707,21 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая от представения договор за кредит и приложения стандартен европейски формуляр не може да бъде извършена преценка за компонентите, от които е формиран ГПР. Размерът на вноската от по 366,87 лв. съгласно представения погасителен план към договора за кредит е сбор от падежирала ежемесечно главница и договорена лихва, но и още 125 лв. - ежемесечно дължима главница за закупени допълнителни услуги. Следователно при предварителното оповестяване на задълженията, кредиторът явно е предвидил и това допълнително плащане като част от месечна вноска, но не го е оповестил като разход в тежест на кредитополучателя. Така е осуетил и възможността потребителят да се запознае с действителната икономическа тежест, която поема. Допълнителното плащане на допълнителните услуги Фаст и Флекси не е отразено като разход при формиране на ГПР, въпреки включването му в общия дълг, което е в противоречие с изискванията на чл. 19 ал.1 ЗПК. При това положение не става ясно по какъв начин и от какви компоненти се състои ГПР в процесния договор за кредит, като се създава основателно съмнение относно посочване в договора за кредит на ГПР понисък от действителния такъв. Безспорно се установи и в заключението по допуснатата съдебно – икономическа експертиза, че ГПР по кредита е в размер на 49.03 %, като при изчисляването му не са включени възнагражденията за предоставените допълнителни услуги. Вещото лице изрично е посочило, че ако към изчисляването на ГПР по процесния договор за кредит се прибавят и месечните вноски по тези възнаграждения, процентът на разходите ще нарасне до 115%. Следователно допълнителните услуги Фаст 6 и Флекси представляват разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. /В този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК/.