Решение № 396 от 07.11.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Смолян, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20235440100188 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца *** ЕООД с правното основание на чл.422, ал.1 вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.240 от ЗЗД, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ответника Т. И. П. за установяване съществуването на вземанията в размер на 380,08 лева главница по предоставения кредит по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 326353/28.01.2021г., ведно със законната лихва върху останалата непогасена главница от 380,08 лева, считано от датата на направеното плащане на 27.03.2023г. до окончателното погасяване на сумата.

Твърденията в исковата молба са, че на 28.01.2021г. между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 326353. Договора е сключен при условията на ЗПФУР. На 07.07.2021г. е сключен Анекс № 24423, като се изменя падежната дата на първоначалният договор- 26.07.2021г. Заплатена е такса в размер на 51.60 лв. за сключването на Анекса, поради това няма изменение на дължимата по договора сума. За вземанията е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по чгр.дело №1214/2022г. по описа на РС- Смолян.

С молба от 24.04.2023г., подадена от *** ЕООД , чрез юриск.Г., се заявява, че след завеждане на исковата молба на дата 27.03.2023г. по договора е осчетоводена сума в размер на 450,00 лева. Заявява се, че с тази парична сума са погасени следните вземани, претендирани с исковата молба - 75,00 лева разноски за заповедното производство, 75,00 лева държавна такса за настоящото исково производство, 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело, 13,20 лева - договорна лихва за периода 28.01.2021г. - 27.02.2021г., 66,88 лева- лихва за забава за периода от 29.03.2021г.- 20.11.2022г., и 19,92 лева- от претендираната главница.

С Определение №483/03.07.2023г. по гр.дело №188/2023г на СРС е ПРЕКРАТЕНО производството по делото в ЧАСТТА за вземането за главница в размер на 19,92 лева 1

13.20 лв. претендирана със заявление по заповедно производство договорна /възнаградителна лихва за периода 28.01.2021г. - 27.02.2021г. и 66.88 лв., лихва за забава за периода от 26.07.2021г. - 12.05.2022г., законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение 28.11.1022г. до 27.03.2023г., поради оттегляне на исковете от ищеца *** ЕООД за посочените вземания на основание чл.232 от ГПК.

Предвид посоченото, предмет на делото е само претенцията за установяване съществуването на вземането за главница в размер на 380,00 лева по предоставения кредит по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 326353/28.01.2021г., ведно със законната лихва върху останалата непогасена главница от 380,08 лева, считано от датата на направеното плащане на 27.03.2023г. до окончателното погасяване на сумата.

В съдебно заседание за ищеца “***“ ЕООД, редовно призовано, не се явява процесуален представител. Иска се поддържа с молба, като се заявява становище, че не следва да се примат възраженията на ответника и за последното се излагат подробни съображения.

Ответникът Т. И. П., редовно призован, не се явява в съдебното заседание. За него процесуалният му представител адв.О. оспорва предявения иск, представя писмени бележки.

С внесения в срока по ГПК отговор от ответника исковете се оспорват. Заявяват се фактите, които се признават, а именно сключения на 28.01.2021г. договор между страните по делото , изменен с Анекс №24423/08.03.2021г., че в изпълнение на договора ищцовото дружество е отпуснало на ответника кредит в размер на 400,00 лева при параметрите, описани в исковата молба и установяващи се от представения към исковата молба договор за кредит, ведно с приложенията му, че в изпълнение на договора П. е заплатил на кредитора сумата от 51,60 лева за сключване на Анекса. В отговора се сочи, че на 27.03.2023г. Т. П. е внесъл по сметка на ищеца и сумата от 450,00 лева, като видно ищцовата страна е заявила оттегляне на претенциите в отделни части с молба от 24.04.2023г.

С отговора се правят възражения, че договора е недействителен , като сключен в нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като действителния размер на ГПР надвишава петкратния размер на законната лихва. Допуснати са нарушения на разпоредбите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начина, по който е уговорена, сочи, че заемателят винаги ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение. Клаузата на чл.8 от договора е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Договора се явява недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради което съгласно ч.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита. Ответникът оспорва начина на погасяване на вземанията с внесената парична сума в размер на 450,00 лева.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата за съдебното заседание, писмените бележки, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние с №326353 от 28.01.2021г. при условията ЗПФУР, че по силата на договора на ответника е предоставен кредит в размер на 400,00 лева, че е сключен Анекс, за което ответникът е заплатил сума в размер на 51,60 лева, като с него се изменя единствено падежната дата, както и че на 27.03.2023г. ответникът Т. П. е платил на ищеца паричната сума в размер на 450,00 лева.

2

Посочените по- горе обстоятелства са безспорни между страните. Изрично се заявяват в отговора на ответника.

Не се спори и че с преводното нареждане от 28.01.2021г. / на ответника П. е преведена паричната сума по договора с №326353 в размер на 400,00 лева от *** ООД.

По делото се представя заверено копие от договор за предоставяне на кредит №326353//28.01.2021г., сключен между „***“ ЕООД, като кредитор, и Т. И. П.потребител, с кото е уговорено предоставянето на кредит в размер на 400,00 лева, която сума потребителят се задължава да върне на кредитора, срока на кредита е 30 дни, при фиксиран годишен лихвен процент – 40,15 %, обща дължима сума 413, 2 лева , обща дължима сума при непредставяне на обезпечеине по чл.3/1/- 451,6 лева.

Съгласно чл.5 от договора за кредит Годишният процента на разходите по кредита е в размер на 48,44 %.

По чл.3 от договора за кредит е предвидено задължение за потребителя в срок до три дни , считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция в полза на на кредитора за сумата по чл.2, ал.1, т.4 /413,2 лева/ със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, или две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лева; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „***“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат- кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по- лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство.

Според ал.2 на чл.3 от договора страните се съгласяват, че евентуалното неизпълнение на задължението по предходната алинея ще причини на кредитора вреди, за които се дължи неустойка като обезщетение. Посочен е и размера на неустойката при възникване на основание за плащането й- 38,4 лева, платима с погасителната вноска, като се начислява в деня, следващ неизпълнението.

Страните не спорят относно условията по договора за кредит.

Единствено спорен между страните остава въпроса какви вземания следва се погасят с платена от ответника Т. П. парична сума по договора за кредит. и остава ли дължима процесната парична сума така, както е приел кредитора и е заявил в молбата си, внесена по делото с Вх.№2752/24.01.2025г. и предвид възраженията, направени от ответника, който оспорва претенцията.

Съдът намира иска за заплащане на оставаща като непогасена главница по договора за кредит в размер на 380,08 лева за неоснователен. Предвид приетото за отхвърляне на иска за главница, подлежи на отхвърляне и иска за присъждане на законна лихва на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, като акцесорен. Съображенията на съда за отхвърляне на претенциите са следните:

Както се посочи, между страните няма спор, че е сключен посочения договор за кредит, че сумата за кредит е предоставена на ответника, че същият е платил веднъж парична сума в размер на 51,60 лева във връзка със сключен Анекс към договора за кредит, както и в хода на производството по делото- 450,00 лева. Извършените плащания се признават от ищеца, като изрично с внесената по делото молба от *** ЕООД от 24.04.2023г. е заявено, че такова е плащане е направено от кредитополучателя.

Действително, в разпоредбата на чл.76 от ЗЗД е установена поредността на 3 погасяване на вземанията. Според ал.1 Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се найстарото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

Съгласно ал.2 на чл.76 от ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

Т.е., ако длъжникът не е посочил кое задължение погасява, следва да се приложи разпоредбата на ал.2 на чл.76 от ЗЗД. В случая, ответната страна и не сочи да е заявила пред кредитора кое задължение погасява и няма такива доказателства.

В случая, обаче, съдът намира, че процесното вземане, претендирано като непогасен остатък от главница в размер на 380,08 лева се явява недължимо по изложените подолу съображения.

Видно, с цитираната по- горе клауза на чл.3 от договора за кредит е предвидено задължение за потребителя в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция в полза на на кредитора за сумата по чл.2, ал.1, т.4 /413,2 лева/ със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, или две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лева; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „***“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат- кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не полош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство.

За неизпълнение на задължението по ал.1 на чл.3 от договора за кредит страните се съгласяват, че ще причини на кредитора вреди, за които се дължи неустойка като обезщетение. В чл.4, ал.3 от договора за кредит е посочен размера на вноската по т.1 и по т.2- при непредставяне на на обезпечението и в последния случай се начислява неустойка.

Съдът намира за основателни възраженията на ответника в отговора във връзка с договорна клауза в чл. 3, ал. 2 от Договор за предоставяне на кредит № 3263538 от 28.01.2021г., предвиждаща дължимост на неустойка при непредставяне на обезпечение – банкова гаранция или двама поръчители, която клауза противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД и се явява нищожна. Възраженията във връзка с уговорената неустойка са свързани и с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК относно начина на определяне на Годишния процент на разходите. Договореният по чл.4, ал.2, т.5 от договора за кредит Годишен процент на разходите е 48, 44%, като без 4 да включва дължимата неустойка, която би била дължима при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение заедно с погасителната вноска с падеж 27.02.2021г. , допълнително се оскъпява и е противоречие на на чл. 19, ал. 4 от ЗПК Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.