Решение № 1677 от 16.12.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1677 гр. Велико Търново, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Явор Данаилов при участието на секретаря СВЕТЛА М. И. като разгледа докладваното от Явор Данаилов Гражданско дело № 20244110103372 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 28 вр. чл. 26 ал. 1 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по искане на Дирекция „Социално подпомагане” /ДСП/ – гр. Велико Търново за настаняване по съдебен ред на детето Е. И. И. с ЕГН ********** в ***. Искането за настаняване се обосновава с обстоятелствата, че родителите на децата са с неизвестни адреси и са починали и не се грижат за детето и то няма близки и роднини, които да се грижат за него в семейна среда.

Майката М. Е. А. на заема становище по молбата.

Съдът, като взе предвид искането на ДСП гр. В. Търново и прецени събраните по делото доказателства, включително становищата на явилите се в съдебно заседание лица, намира за установено следното:

От приложените по делото удостоверения за раждане на Община *** и Община *** се установява, че родители на Е. И. И., родена на ***г. са М. Е. А. и И. С. И..

Със съдебно решение по гр.д. № 2137/2022г. на РС – В.Търново, Е. е настанена в *** .

Със заповед от 7.10.2024г. на директора на ДСП В.Търново временно е настанено детето Е. по административен ред в ***.

От представения по делото социален доклад се установява, че родители на детето трайно и без основателна причина не са полагали грижи за тях, като същите са с нисък родителски капацитет и влошено социално – икономическо положение. През 2021г. бащата е починал, а майката след дълъг престой в чужбина се е прибрала в страната, но е установила ново фактическо съжителство с друг мъж и има новородено дете от него. Майката не се интересува от децата и с нея не се провежда социална работа. След отказа на приемните 1 родители да предоставят услугата приемна грижа, не са установени близки и роднини на децата, които да имат възможност и желание да се грижат за тях. Не е установено и друго подходящо приемно семейство, поради което е препоръчано същите да бъдат насочени към ползването на социална услуга за резидентна грижа.

В съдебно заседание по реда на чл. 15 ЗЗДет детето Е. заявява, че се чувства добре в социалната услуга и че желае да остане в нея.

Според социалният работник майката няма нужния родителски капацитет да се грижи за децата, поради което единствената алтернатива е Е. да бъде настанена в ***.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеното искане е с правно основание чл. 28 вр. чл. 25 ал. 1 т. 1 и т. 3 ЗЗДет.

Депозирано е от процесуално легитимирано лице по смисъла на закона – ДСП гр. В.

Търново и е сезиран компетентния по правилата на местната и родовата подсъдност съд, а именно районният съд по настоящият адрес на децата по аргумент от § 15 от ДР на ЗЗДет.

Разгледано по същество искането на ДСП гр. В. Търново се явява основателно и следва да бъде уважено. Събраните по делото доказателства категорично сочат, че се касае за дете в риск по смисъла на чл. 5 ЗЗДет, на което следва да бъде осигурена специална закрила. Законодателят легално е дефинирал понятието дете в риск в § 1 т. 11 от ДР на ЗЗДет, чрез изброяването на конкретните хипотези, при наличието на които следва да се счита, че дадено дете е в риск. Събраните по делото доказателства категорично сочат, че децата са в риск по смисъла на § 1 т. 11 б. "а", "в" и "д" от ЗЗДет. Родителите на децата не се грижат за тях, нямат близки и роднини, които да се грижат за тях. Изложеното мотивира съда да приеме, че за децата е налице реална опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, интелектуално и социално развитие.

В хода на социалното проучване и в настоящото производство не се установиха близки и роднини, които да имат желание и възможност да се грижат за детето, поради което те следва да бъдат настанени извън семейството. В тази връзка единствената възможна и адекватна на нуждите на детето мярка е да им бъде предоставена социалната услуга за резидентна грижа по чл. 4 ал. 1 т. 5 ЗЗДет, към която са насочени по административен ред.

Там в най-пълна степен ще бъдат защитени интересите му и за тях ще бъдат полагани адекватни грижи за отглеждането и възпитанието им, при наличието на необходимите за това битови условия и под непрекъснатото наблюдение на педагогически персонал и медицински лица. Детето категорично заяви, че иска да остане в центъра за настаняване на деца.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 ал. 5 ЗЗДет в решението си съдът следва да посочи срок за настаняване на детето. С оглед доказателствата по делото и възрастта на деетто, съдът намира, че адекватен срок на определената мярка за закрила е 2 години.

Водим от горното и на основание чл. 28 ал. 4 вр. чл. 25 ал. 1 т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДет вр. чл. 26 от ЗЗДет, съдът

РЕШИ:

ОПРЕДЕЛЯ МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на детето Е. И. И. с ЕГН **********, НАСТАНЯВАНЕ в социална услуга за резидентна грижа– *** със срок от две години от влизане в сила на решението или до настъпване на предвидените в закона обстоятелства за промяна или прекратяване на настаняването на детето извън семейството.

2

Препис от решението да се изпрати на ДСП гр. В. Търново, *** ІIІ в гр. В. Търново.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в седемдневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3