Решение № 105 от 11.08.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Оряхово, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Б. Христов при участието на секретаря Галя Цв. Цветкова като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело № 20261460100329 по описа за 2026 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Н. О. К., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Л. Б. от САК против „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********.

Предявени са искове с правно основание:

1.чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК с който се иска от съда да обяви за нищожен, сключения между Н. О. К. и „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, договор за потребителски кредит № 261017, сключен на 18.03.2025 г.

2.чл.55, ал.1 от ЗЗД, с искане за осъждане на ответника „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Н. О. К. сумата от 127,82 евро ведно със законната лихва от момента на депозиране на настоящата искова молба до окончателното и плащане от ответника, представляваща неоснователно обогатяване на ответника, а именно сумата надвнесена над главницата по един нищожен договор.

В условията на евентуалност правят искане съда да признае за установено по отношение на „Креди Йес“ ООД, че клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № 261017, сключен на 18.03.2025 г., която предвижда заплащане на неустойка в размер на 199.48 лв. за НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че на 18.03.2025 г., Н. К. сключила Договор за потребителски кредит № 261017, по силата на който „Креди Йес“ ООД и е предоставило в заем сумата от 400,00 лв. при фиксиран МЛП от 4.100 % и ГПР от 61.516 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 5 месечни вноски в размер на 130,00 лв., като сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение.

1

Твърди се, че Договор за кредит № 261017 е нищожен, като се излагат мотивите затова.

Твърди се, че в чл. 6 от Договора е посочено, че кредитополучателят се задължава да обезпечи кредита с 1. ипотека върху недвижим имот, съгл. Чл.

10, ал. 1 т. 1 от Общите условия, 2. Особен залог върху движимо имущество, съг. чл. 10, ал. 1, т. 2 от Общите условия, 3. Банкова гаранция, съг. чл. 10, ал. 1, т. 3 от Общите условия, 4. Ценна книга издадена в полза на Заемателя, съгл.

Чл. 10, ал. 1, т. 4 от Общите условия, а в чл. 6, ал. 2, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на заемателя ще бъде начислена неустойка в размер на 199.48 лв., платима на равни части към погасителната вноска.

Сочи се, че според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Твърди се, че кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

Съгласно чл. 23 ЗПК, в тази хипотеза потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Сочи се, че разпределена по пера общата сума на договора е следната 400 лв. главница, 50,52 лв. лихва по договора и 199.48 лв. неустойка за непредоставяне на обезпечение.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, предявеният иск се оспорва като неоснователен, претендират се разноски.

Сочи се, че на 18.03.2025г. в гр. Враца между страните - Н. О. К., в качеството й на Заемател и „Креди Йес" ООД, в качеството му на Заемодател, е сключен Договор за паричен заем № 261017 с изрично и ясно посочени параметри по договор в чл.З от същия. В чл. 8 от договора е посочено, че в случай, че заемателят не предостави договореното по чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното такова не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем.

Твърди се, че Н. О. К., като заемател е предприел действия по изплащане на дължимото и към момента на подаване на исковата молба, ищецът е изплатил задължението със сума в общ размер на 339,31 евро / 663,63 лева.

Считат, че клаузата на чл.8 от процесния договор е изцяло законосъобразна, излагат възраженията си по направените твърдения от ищеца.

В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се 2 представляват. Постъпили са молби от процесуалните им представители с които се изразява становище по хода на делото и по съществото на спора.

От пълномощника на ищеца е постъпило искане с правно основание чл.

214 ГПК, което съдът е приел за основателно и е допуснал увеличение на размера на осъдителния иск от 127.82 евро на 128.65 евро.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото договор за паричен заем № 261017/18.03.2025г., сключен между „Креди Йес“ ООД като кредитор и Н. О.

К., като кредитополучател е уговорено отпускането на заем в размер на 400 лева, при посочени в договора условия: месечен лихвен процент – 4.1 %, ГПР – 61.516 %, срок на връщане - 5 месеца и обща сума за плащане 650 лева.

Съгласно чл.6 от договора, договора за заем може да бъде обезпечен с поръчител отговорящ на условията по чл. 10, ал.1, т. 5 от Общите условия, както и с едно или повече от следните обезпечения:

1. ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 1 т. 1 от Общите условия;

2. Особен залог върху движимо имущество, съг. чл. 10, ал. 1, т. 2 от Общите условия;

3. Банкова гаранция, съг. чл. 10, ал. 1, т. 3 от Общите условия;

4. Ценна книга издадена в полза на Заемателя, съгл. чл. 10, ал. 1, т. 4 от Общите условия;

Съгласно чл. 6, ал. 2, в случай на непредоставяне на обезпечение, заемателя дължи неустойка в размер на 199.48 лв., платима съгласно погасителния план по договора.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ищеца е получил с подписването на договора уговорената сума 400 лв.

Заемателят е внесъл по кредита общо 651.62 лв/333.17 евро, с който е погасена изцяло главницата 204.52 евро, лихва 25.84 евро, неустойка 101.99 евро и наказателна лихва 0.82 евро. От СЧЕ се установя, че ГПР след включване на дължимите възнаграждения за неустойка е в размер на 683.86 % и многократно надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.

Заключението на СЧЕ не е оспорена от страните и съдът го приема изцяло като обективно, пълно и обосновано.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Между страните няма спор, че между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № 3

261017/18.03.2025г., както и неговото съдържание.

От разпоредбата на чл.3.4, ал. 3 от договора, се установява при изчисляване на ГПР по сключения договор не се взети предвид разходите, които заемателят заплаща при начислената неустойка по чл. 6, ал. 1 от Договора, която е в размер на 199.48 лв.

Съдът намира, че ответникът „Креди Йес“ ООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът намира, че договорът за заем е недействителен на основание чл.

22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен ГПР в размер на 61.516 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Съдът намира, че предвидената в чл. 6 от договора неустойка, дължима по уговорения начин на падежа на всяко следващо лихвено плащане, на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Същата излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна и санкционна функции, предвид явната 4 обективна невъзможност за кредитополучателя да представи изисканите с договорите обезпечения. Само по себе си непредставянето на обезпечение не може да доведе до вреди за кредитодателя, тъй като това неизпълнение на акцесорно задължение по договора не води до обективно претърпяване на вреди. Поради това следва да се приеме, че неустойката по чл. 6 от договорите представлява възнаграждение за кредитодателя, предвид разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК и като такъв следва да бъде включена в посочения в договорите размер на ГПР.

Видно от заключението на изготвената по делото ССчЕ при включване на размерът на дължимата неустойка, действителният размер на ГПР по кредита се увеличава многократно / 683.86 % /. В тази връзка съдът намира, че в Договор за паричен заем № 261017/18.03.2025г. не е посочен действителния размер на годишния процент на разходите по кредита, което следва да се приравни на абсолютното му непосочване. Изложеното се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Поради това и предявеният иск с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

За пълнота следва да се посочи, че в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. От посоченото по-горе се установява, че действителния размер на ГПР, определен след включване на сумата за неустойка надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, което от своя страна е заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.