Протокол № 744 от 15.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 744 гр. Благоевград, 03.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Пандев

Съдебни

Даниела Мавревска заседатели: Венера Марковска при участието на секретаря Е. Костова и прокурора Г. В. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Петър Пандев Наказателно дело от общ характер № 20211200200304 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Заседанието започва в 10,45 часа поради участието на съдията-докладчик по друго НОХ дело.

За Окръжна прокуратура Благоевград, редовно призовани, се явява прокурор М..

Подсъдимите К. К. и Д. К. се явяват лично и с адв. А. А. за К. К. и адв. Крум М. за Д. К..

За гражданския ищец Министерство на финансите, представител не се явява, редовно уведомени.

Свид. И. К. се явява лично.

Явява се експертът С. Т..

В залата се явява и адв. Д. Н..

ДОКЛАД НА СЪДА:

1

С определение №426/18.06.2024г., на посоченото в него основание, съдът е допуснал правна помощ под форма на процесуално представителство на подс.

К. К.. В тази връзка е поискал от Съвета на Адвокатска колегия Благоевград да посочи адвокат, който да бъде назначен за резервен защитник в настоящия процес на този подсъдим.

С уведомително писмо от 28.06.2024г. за такъв е посочен адв. Д. М..

Изпратената до същата призовка е върната в цялост с отбелязване, че адв. Д.

М. отказва да получи призовката на 01.07.2024г.

С писмо по ел.поща вх.№9016/01.07.2024г., АС при АК Благоевград е посочил друг колега - адв. Д. Н., която в момента присъства в залата.

С писмо вх.№9025/01.07.24г. юриск. Е. М., като процесуален представител на Министерство на финансите уведомява съда, че е в невъзможност да се яви в днешното съдебно заседани Моли, ако няма процесуална пречка, да бъде даден ход на делото и да се разпитат призованите вещо лице и свидетел. Сочи, че няма доказателствени искания. Ако бъде приключено съдебното следствие моли делото да бъде насрочено за друга дата за провеждане на съдебните прения по делото.

СТРАНИТЕ: Не възразяваме адв.Н. да бъде назначена за резервен защитник.

С оглед становището на страните и в изпълнение на предходно определение съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА в настоящото производство за резервен защитник на подс. К. К. адв. Д. Н. от АК Благоевград.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

С оглед становището на страните и предвид липсата на процесуални пречки съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

2

Съдебното следствие продължава с допълнителен разпит на свид. К..

СТРАНИТЕ: Нямаме искания преди разпита на свид. К..

Свид. И. К. със снета от по-рано самоличност.

Свидетелката бе предупредена за наказателната отговорност, която носи по чл.290 НК и същата обеща да каже истината по делото.

СВИД. И. К.: Поддържам показанията ми, дадени до този момент по настоящото производство.

Отчитам материалните запаси на К.и само стойностно. Тъй като обемът на стоките е много голям и изисква доста, това не е счетоводство, което е на място, където се завеждат стоките с програма и т.н., и поради тази причина ги завеждаме само стойностно. Самите материалноотговорни лица си ги отчитат.

Те си следят за наличностите по артикули. Не си спомням обема на стоките, бройка. Складът за зеленчуци не е малък, не мога да кажа обема на стоките, не си спомням. Не мога да си спомня кой е взел решение така да се завеждат стоките само стойностно. Завежда се фактурата, която ми се предоставя, със стойността на фактурата в съответната сметка. По доставна цена се завеждат стоките без ДДС. Тя идва в приходите с отчета за приходите. Изписването на стоките става, като точно не мога да кажа при тях как е, защото не си спомням, но по принцип е с наличностите в края на годината, като се извърши инвентаризация. Трябва да е имало инвентаризационен опис, но не си спомням. Не мога да кажа дали различните стоки са имали различна търговска надценка. Аз в счетоводната къща не съм определяла надценката, продажната цена се определя от собствениците на обектите. В течение на годината в определен период от време се завежда стоката по сметка 304, така мисля, не мога да кажа точно. Приходите идват в сметка „Продажби“ и накрая на годината, съответно с наличните стоки в магазина разликата от продажбата между наличните и доставените стоки през годината, е отчетна стойност на продадените стоки. По принцип в счетоводната ни програма използваме метода „средно претеглена“ при изписване на стоките, т.е. осреднена оценка.

Не мога да си спомня защо за К.и е приложена обща оценка от 10 процента.

Това също е правилно, това са стоки с къс срок на годност, така че ако стоката 3 тръгне да се разваля, това го казвам от практиката ми, те я продават или на доставна цена, някой път и на под доставна цена. Няма как да се установи, че точно получените стоки са останали точно същите налични чак на следващата година да се продават. По принцип като управител на счетоводната фирма не контролирам всеки един процес, който се извършва, през мен не минават всички видове доставки, не е невъзможно да има такива наличности, може да са купени към края на годината повече стоки и съответно те да се прехвърлят към следващата. Аз на практика от името на търговеца подавам декларацията.

На мен са ми предоставени първични счетоводни документи, по които аз работя. Аз не ходя да правя инвентаризация към края на годината на обекта, за да мога да кажа дали я е имало тази стока там или не. Това си го извършват самите собственици. Би трябвало да е имало инвентаризационни описи, но не мога да си спомня. Не е невъзможно да има прехвърляне на стоки от една година в друга. Обикновено зимата се купуват цитрусови плодове, които са с малко по-дълъг период на годност.

АДВ. А.: Фирмата не е търгувала само с плодове и зеленчуци, но и с пакетирани храни.

СВИД. И. К.: Не виждам как е установено, че стоки с дата 7-ми месец от едната година, са прехвърлени за другата. Инвентаризационните описи към края на годината са тези, които установяват това – кои стоки точно са били налични към края на годината. Не мога да кажа дали се пазят някъде такива описи. Не мога да кажа дали тези описи са били представени на ревизиращите органи.

Мисля, че в хода на ревизиите не бяха правени проверки от НАП за такива описи, сега вече се правят, но мисля, че тогава не се правиха.

В счетоводството фискалната касова бележка е само доказателство за плащането на фактурата, която е в брой. Ние самата фискална касова бележка е допълнително към фактурата, ние обработваме фактурата. Не си спомням дали е имало фактури без касови бележки. Ние не осчетоводяваме касови бележки без фактури, не си спомням дали е имало такива. Реквизитите на фискалния касов бон са по изискванията на НАП - има отгоре фирмата с булстат, обекта с адреса, след това се изброяват надолу различно, различните касови апарати са различни, някой път излизат артикулите, ДДС, данъчната 4 основа и общата сума, най-отдолу излизат съответните номера на фискалните касови бонове и датите. Ако една фактура по принцип в нея начина на плащане пише в брой, тя трябва да бъде придружена с фискален касов бон, в който сумата, която е на общата фактура, трябва да отговаря съответно на фискалния касов бон. Т.е. при плащане в брой задължително трябва да има фискален касов бон. Когато фактурата е придружена с фискален касов бон, ние осчетоводяваме фактурата, на нея пише, че е платено в брой и съответно закриваме тази фактура, че е платена. Не може да няма към фактурата касов бон. Ако ни се представи фактура без касов бон трябва да се изиска дубликат на самия касов бон от фирмата-доставчик. Не си спомням да сме изисквали такъв. Обектът на подсъдимите имаше касов бон, който издава касови бележки, без него не може да се работи. Фирмата на моите клиенти, когато издава касови бонове за техните продажби накрая на месеца изкарват отчет от касовия апарат, по който ние осчетоводяваме продажбите на фирмата, свободните, т.е. в брой, които са. Когато има доставчик с фактура за доставките в брой и ако на нея пише плащане в брой тя трябва да е придружена с касов бон. При всяко извършване на плащане в брой трябва да се издава касов бон.

Съдът пристъпва към разпит на вещото лице С. Т., със снета от по-рано самоличност.

Същата бе предупредена за наказателната отговорност, която носи по чл.291 НК и обеща да даде заключение по съвест и разбиране.

В.Л. С. Т.: Нямам въпроси към разпитвания свидетел. Мисля, че счетоводителят обясни, в моята експертиза става въпроси за касови бележки към доставни фактури, а не за издавани касови бележки от обекти на подсъдимите. Осчетоводяването на фактурите е извършване по един единствен начин – дебит сметка „Стоки“, кредит сметка „Каса“. Не са минавали през сметка „доставчици“, с което не се нарушава счетоводно законодателство. Единственият недостатък е, че не могат да се изваждат справки от компютъра по наименование на доставчика, а директно. Това е осчетоводяването, когато във фактурата пише плащане в брой. По отношение на продажбата аз не бих приложила този начин, с тия доставни фактури по дебита на сметка 304 „стоки“ идва стойностно стойността на стоките, по тази 5 фактура 10 единици, по другата 15 и стигаме до 100 единици доставни стоки.

В края на годнита се съставя статия дебит сметка 702 „приходи от продажби на стоки“, кредит сметка „стоки“ и се изписват стоки с 10 процента надценка, това е технологията на отписване на стоките. Приходът на стоките е дошъл по кредит на сметка 702 на стоките, но той не е обект на разглеждане.

Осчетоводяването на стоките, когато няма плащане в момента, във фактурата е посочено плащане в брой следва да се извърши на две стъпки. Най-напред да осчетоводя фактурата и да седи задължение, и въз основа на касовия бон да опиша задължение по фактурата и да преведа парите в касата. На л.17 от моята експертиза, в справка 13 и 14 са описани фактурите и дали има касов бон или не. Всички фактури са осчетоводени по един и същи начин. Не е следвало да се осчетоводяват фактури без касов бон. Имало е осчетоводяване на фактура без касов бон. Всички фактури, посочени в справка 12, са фактури, които не са придружени с касов бон, а те са осчетоводени в брой.

СВИД. И. К.: Така е било и съм го направила, защото самият документ е с касов бон. Когато осчетоводяваме ние това и когато се явяват и данъчните, и при ревизия те идват на място да гледат първични документи на място за момента. Всяка една фактура отзад има щипнат касов бон. Когато трябва да изпращаме копия на съответни фактури, които са представени в ДП, ние снимаме фактурата, без да се прилага касовия бон отзад. Но при самата ревизия ревизиращите органи проверяват всяка една фактура има ли касов бон или не. Аз твърдя, че няма при нас фактура, която да е била осчетоводена без касов бон при положение, че в нея има изписано заплатено в брой, защото това не се случва. Документите на фирмата са предадени много отдавна на самите собственици. Тази фактура без касов бон може да се осчетоводи, но няма доказателство към нея, че е платено. Трябва да се осчетоводи като задължение към доставчиците. Но тук в конкретния случай не е така.

В.Л. С. Т.: Когато изготвих заключението фактурите са приложени в кориците на ДП и аз, цитирайки по кои фактури има касов бон, виждам от самите фактури в ДП. Не си спомням дали в ДП са оригинали или копия на фактурите. Не зная от кого са били предоставени тези фактури, но аз чета всичко и в показанията на г-жа К. там на ДП пише, че е очаквала боновете да й се представят по-късно, че се е предоверила на управителите. Описаните от 6 мен фактури са наличните в ДП, в ревизионния акт не си спомням какво пише за тези фактури дали имат бонове или не и дали са проверявани в тази насока.

Моето заключение е изготвено въз основа на документи, които аз съм видяла, а не въз основа на посоченото в ревизионния доклад.

Не съм ползвала други документи, освен наличните в ДП. От НАП не съм изисквала документи. Мисля, че г-жа К. за една от годините нямаше хронологичен регистър на сметка „Стоки“ и тя ми я предостави допълнително.

Отговаряла съм на въпросите, както са ми поставени. Не съм имала задача да анализирам касата, така че не съм засичала.