Решение № 48 от 20.03.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 44/2023
- Вид
- Решение № 48
- Подписан
- 20.03.2023
- В сила
- 20.03.2023
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
- чл.463 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 79 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 48 гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20235000500044 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.463 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№
30822/22.11.2022 г. от О.П. против решение № 1380 / 10.11.2022 г.
,постановено по гр.д. 2413 / 2022 г. по описа на ОС – Пловдив ,с което е отменено разпределение от 05.08.2022г. ,изготвено от ЧСИ П.Н. по изп.д.
*** и делото е върнато за изготвяне на ново разпределение.Излагат се съображения за недопустимост на жалбата, по която е образува.о производството пред ПОС и е постановено обжалваното решение ,както и за незаконосъобразност и неправилност на последното.Заявено е искане решението да бъде отменено и да бъде потвърдено обжалваното разпределение.
Ответникът по въззивната жалба „ В.“ООД оспорва жалбата и взема становище ,че същата е изцяло неоснователна и по съображения ,изложени в отговора заявява искане обжалваното решение да бъде потвърдено като му бъдат присъдени направените разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства пооТ.елно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
1
Гр.д. 2413 / 2022 г. по описа на ОС – Пловдив е образувано по жалба на „В. „ ООД ,представляван от управителя Т.П.В. против разпределение от 05.08.2022 г. ,издадено по изп.д. ** / 2019 г. по описа на ЧСИ П.Н. ,по което изпълнително дело жалбоподателят има качеството на длъжник.
По допустимостта на жалбата : освен, че за допустимостта на жалбата съдът следи служебно ,този въпрос се повдига от ЧСИ в обясненията ,депозирани пред ПОС ,както и от настоящия жалбоподател О.П. ,която има качеството на взискател в изпълнението. Видно е от материалите по изп.д. ,че същото е образувано през 2019 г. по възлагане от О.П. събиране на публични общински вземания от длъжника „В. „ ООД . Присъединени взискатели по това изпълнително производство са О.П. за вземания ,различни от първоначалните ,Т. на Н. и „Д. „ АД по обезпечителна заповед . Видно е ,че както поканите за доброволно изпълнение ,така и други съобщения са връчвани на длъжника на вписания в ТР адрес на управление в условията на чл.50 ал.2 от ГПК или чрез залепване. С молба от 09.06.2022 г. длъжникът ,чрез управителя си , е посочил по изпълнителното дело адрес на кореспонденция гр.П. ,ул.“ Т.Х. „ № 19 , ел.адрес и телефон.С разпореждане от 12.07.2022 г. ЧСИ е насрочил предявяване на разпределение на сумата, получена от проведената публична продан на недвижимия имот ,собственост на длъжника ,за дата 05.08.2022 г. ,за което изрично е разпоредено да се уведомят страните. Призовката за предявяване на разпределението е изпратена до длъжника на вписания в ТР адрес на управление ,където отново е посочено ,че на този адрес няма такава фирма и следва да се приложи чл.50 ал.2 от ГПК. Установява се от протокол на л.387 и 388 от изпълнителното дело,че призовкар при ЧСИ е търсил длъжника на посочения адрес за кореспонденция ,който е личния адрес на управителя ,където никой не е открит ,както и че при опит за телефонен разговор на посочения от управителя телефонен номер никой не отговорил . Констатира се и че съобщението за предявяване на разпределението е изпратено на посочения електронен адрес ,но липсват данни за потвърждение на получаването му.
Констатира се също така ,че на 02.08.2022 г. адвокат С. А. е представила пълномощно от длъжника да го представлява по изп.д. и е поискала запознаване със същото ,.което и е било предоставено на същата дата в 11.05 часа .Независимо от обстоятелството ,че по делото липсват данни длъжникът да е редовно уведомен за предявяване на разпределението,доколкото 2 гореизложената фактология сочи точно обратното , и независимо от депозираното пълномощно от адв А., на същата в качеството й на пълномощник не е връчена призовка за предявяване на разпределението за 05.08.2022 г. При това положение следва да се приеме ,че длъжникът не е бил редовно уведомен за предявяване на разпределението , същият не е изпратил представител на самото предявяване ,поради което за него срокът за обжалване е започнал да тече на 16.08.2022 г. ,когато адв. А. отново е поискала запознаване с изп.д. и снабдяване с копие от разпределението ,поради и което постъпилата жалба на 19.08.2022 г. е в срока за обжалване , същата е допустима ,както е приел и ПОС ,и следва да бъде разгледана по същество.
С разпределението ,предмет на обжалване е разпределена сумата от 187 500 лв. ,която е данъчната основа на заплатената от купувача продажна цена от 225 000 лв. с ДДС,която сума е разпределена след заплащане от ЧСИ на ДДС по сметка на Т. на Н. на 18.05.2022 г. като са погасени всички вземания на взискателите ,включително разноските за ЧСИ и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ,като е заделена и сума за взискателя „Д. „ АД по обезпечителна заповед ,всичко общо в размер на 36 640,17 лв.
Жалбоподателят длъжник възразява ,че доколкото сумата ,получена от проданта е в пъти по – голяма от общия размер на задълженията ,то няма основание за извършване на разпределение ; възразява ,че в разпределението не е посочен точния размер на остатъка от сумата за връщане на длъжника ;сумата от 5641,45 лв. ,разпределена като разноски за ЧСИ не е ясно за кои точно изпълнителни действия се дължи; прави оплакване ,че ЧСИ не е направил проверка дали все още има вписана възбрана в полза на взискателя „Д. „ АД ,както и че неправилно се разпределя сума по-малка от продажната цена ,получена при проданта ,тъй като по сделката ДДС не се дължи.
Съдът с решението ,предмет на обжалване тук ,е споделил оплакванията на жалбоподателя длъжник,касаещи разпределените разноски в полза на ЧСИ ,липсата на точно посочване на остатъка от сумата ,подлежащ на връщане на длъжника ,както и това , касаещо недължимостта на ДДС по продажбата ,поради което е отменил изцяло разпределението и е постановил връщане на делото на ЧСИ и изготвяне на ново разпределение.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител ,който обективира 3 притезанията, подлежащи на удовлетворяване, редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях.В случая се разпределя сума ,надхвърляща общия размер на вземанията на всички кредитори ,вкл. таксите и разноските в полза на съдебния изпълнител ,поради което изготвеното тук разпределение ,макар и да не е типично такова ,съставлява акт по чл. 460 от ГПК доколкото посочва кои са взискателите ,пълния размер на вземанията им ,удовлетворени посредством разпределените им парични суми ,таксите и разноските по изпълнението ,невнесени авансово, в полза на ЧСИ ,както и сумата ,подлежаща на връщане на длъжника. Във връзка с последно казаното и с оглед оплакването на жалбоподателя длъжник в тази насока, настоящата инстанция намира ,че независимо ,че в обсъжданото разпределение действително липсва конкретно посочване на размера на подлежащата на връщане сума на длъжника след удовлетворяване на всички взискатели,вкл. разноските в полза на ЧСИ, ,това не опорочава същото доколкото тази сума е определяема и е въпрос на елементарна аритметика.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя длъжник за незаконосъобразност на разпределението ,в частта ,касаеща липсата на точно посочване сумата от 5641,45 лв. ,разпределена като такси в полза на ЧСИ за които точно изпълнителни действия се отнася доколкото в конкретното изпълнително производство е реализиран само един изпълнителен способ ,със сумите от който са удовлетворени всички подлежащи на принудително събиране вземания и на практика това са разноските за всички предприети изпълнителни действия ,поради което и макар да е да налице известна непрецизност ,общия размер на таксите в изпълнението ,дължими на съдебния изпълнител също е лесно определяем ,още повече ,че по изпълнителното дело след изготвяне на разпределението е налице и изготвена от съдебния изпълнител сметка по смисъла на чл. 79 от ЗЧСИ ,която дори сочи общ размер на таксите и разноските, по-голям от този по разпределението.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя длъжник относно неправилно определяне на сумата от 37 000 лв. ДДС и изваждането му от продажната цена на имота ,подлежаща на разпределение , рефлектиращ и на размера на остатъка от сумата за връщане на длъжника. Съобразно разпоредбата на чл.131 ал.1 от ЗДДС в случаите на публична продан по реда 4 на Гражданския процесуален кодекс и когато собственикът на вещта и длъжник в изпълнението е регистрирано по този закон лице, какъвто настоящият длъжник е, съдебният изпълнител е длъжен в срок 5 дни от получаване на пълната цена по продажбата да преведе дължимия данък по продажбата по банкова сметка на териториалната дирекция на Н.. Съобразно с така вмененото му задължение ЧСИ е заплатил ДДС по проданта в размер на 37 500 лв. по сметка на Т. на Н. - П. на 18.05.2022 г. и следователно тази сума е извън сумата ,предмет на настоящето разпределение ,поради което е напълно ирелевантно за законосъобразността на същото обстоятелството дължим ли е или не ДДС за конкретната продан . В случай на недължимост на ДДС правата си длъжникът може да упражни по друг процесуален ред ,но касателно обжалваното тук разпределение този въпрос е без всякакво правно значение.
С оглед гореизложеното и в контекста на заявените и уважени от ОС – Пловдив възражения на жалбоподателя длъжник с решението ,предмет на обжалване в настоящето производство , съдът намира обжалваното разпределение да не страда от пороци ,водещи до неговата незаконосъобразност ,поради което жалбата на „В. „ООД против него се явява неоснователна .
Не до тези изводи е стигнал ОС – Пловдив ,поради което обжалваното решение ,с което е отменил разпределението от 05.08.20222 г. и е постановил връщането на делото на ЧСИ за изготвяне на ново такова ,се явява неправилно и като такова следва да се отмени ,а жалбата на „В. „ООД като неоснователна да бъде отхвърлена .
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1380 / 10.11.2022 г. ,постановено по гр.д. 2413 / 2022 г. по описа на ОС – Пловдив ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№ 25805/ 19.08.2022 г. на „В. „ ООД , ЕИК *** ,представляван от управителя Т.П.В. против разпределение от 05.08.2022 г.
,издадено по изп.д. ** / 2019 г. по описа на ЧСИ П.Н..
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6