Решение № 178 от 11.08.2020, Административен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 178 от

11.08.2020 г., гр. Кюстендил

В И М

Е Т О НА Н А Р О Д А

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

АСЯ СТОИМЕНОВА при секретар И. С. и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 136 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на

Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил срещу Решение № 168/09.04.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 43/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 19-1139-001994/31.12.2019 г., издадено от началника на сектор ПП. С посоченото наказателно постановление на Р.Й.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, в качеството му на съдружник и управител на „Ф.***” ООД, на основание чл. 638, ал. 1, т.

2 във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

Сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото.

Р.А., чрез процесуалния си представител по пълномощие – адвокат Д.Д.,***, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира направените разноски по делото.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 19-1139-001994/31.12.2019 г., издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 05.12.2019 г. около 10:20 часа в гр. Кюстендил, на ул. „О.”, в посока към ул. „Б.”,

Р.А. е управлявал лек автомобил марка и модел „Х. А”, с рег. №******, собственост на „Ф.”

ООД, без за същия да има сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Срещу А. е съставен Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 920064/18.12.2019 г. Въз основа на съставения акт е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. В производството пред районния съд са разпитани актосъставителят и свидетелят по акта, които с показанията си потвърждават констатациите в същия.

Районният съд е приел от правна страна, че с наказателното постановление неправилно е ангажирана отговорността на Р.А., вместо на „Ф.” ООД – юридическото лице, собственик на автомобила. Отменил е наказателното постановление като незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон при определяне на отговорния за нарушението субект.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.

Правилен е изводът на районния съд за нарушение на материалния закон при определяне на отговорния за нарушението субект. Възприетите от наказващия орган факти и правна квалификация на деянието като конкретен състав на административно нарушение, от една страна, обуславят като субект на нарушението юридическото лице, собственик на превозното средство – „Ф” ООД. От друга страна, констатираното и твърдяно от наказващия орган управление на процесното моторно превозно средство (МПС) предпоставя реализирането на наказателна отговорност по чл. 638, ал. 3 от КЗ – за управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В ал. 1 на чл. 638 от КЗ е предвидена санкция за лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като видът и размерът ѝ са диференцирани в зависимост от това дали същото е физическо или юридическо лице. Според чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Следователно в чл. 638, ал. 1 от КЗ е предвидена санкция за собственик на МПС, регистрирано в Република България, което не е спряно от движение. В ал. 3 на чл.

638 от КЗ е предвидена санкция за лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Предвид изложеното процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и правилно е отменено от районния съд. На основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. c чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ОД на МВР – Кюстендил (юридическото лице, в чиято структура е касаторът) следва да бъде осъдена да заплати на Р.А. направените от него разноски по производството на делото за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция в размер на 260,00 лева.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 168/09.04.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 43/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил да заплати на Р.Й.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в размер на 260,00 (двеста и шестдесет) лева – разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.