Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 19.10.2021, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
Гражданско дело 400/2021
Вид
Решение № 27
Подписан
19.10.2021
В сила
13.05.2022
Състав
РОСЕН ПЛАМЕНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. гр. Радомир, 19.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20211730100400 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че за периода от 01.10.2017 г. до 31.05.2018 г. ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия на ответниците за обект, находящ се в гр. С., ЖК „Д.“, бл. ., вх. ., ап. . аб. № ., на стойност 169,59 лева. Сочи, че ответниците, като наследници на . . ., били потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвяли от „Топлофикация С.“ ЕАД и се одобрявали от КЕВР към МС. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. В чл. 33, ал. 1 от ОУ бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.

На основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на 1 договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот се начислявали от „Топлофикация С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период се изготвяли изравнителни сметки от фирма „Бруната България“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Тъй като ответниците не заплатили в срок задълженията си, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 59470/2020 г. по описа на СРС, препратено по компетентност на РдРС, в рамките на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. в полза на заявителя и настоящ ищец. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците подали възражение срещу издадената заповед, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

От съда се иска да признае за установено по отношение на ответниците Б.Б. и П.Б., че всеки от тях дължи на ищцовото дружество сума в размер на 28,27 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ЖК „Д.“, бл. ., вх. ., ап. . аб. № ., за периода от 01.10.2017 г. до 31.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава в размер на 0,03 лева, начислена за периода от 16.12.2017 г. до 18.11.2020 г., сума за дялово разпределение в размер на 3,67 лева за периода от 01.10.2017 г. до 31.05.2018 г., както и 0,99 лева – мораторна лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 18.11.2020 г.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата З.Б., че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 113,06 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ЖК „Д.“, бл. ., вх. ., ап. . аб. № ., за периода от 01.10.2017 г. до 31.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава в размер на 0,13 лева, начислена за периода от 16.12.2017 г. до 18.11.2020 г., сума за дялово разпределение в размер на 14,67 лева за периода от 01.10.2017 г. до 31.05.2018 г., както и 3,96 лева – мораторна лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 18.11.2020 г.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който са противопоставили възражение за погасяване по давност на претендираните суми.

Изложили са и твърдения, че като наследници на . . ., който е бил наемател на имота, нямат качеството на клиенти на топлинна енергия, поради което молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, чрез упълномощен представител, оспорват предявените искове.

Третото лице – помагач - „Бруната България“ ООД, не изпраща представител в съдебно 2 заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Топлофикация С.“ ЕАД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 27.11.2020 г. до Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответниците Б.Б., П.Б. и З.Б. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. С., ЖК „Д.“, бл. ., вх. ., ап. . аб. № ., за периода от 01.10.2017 г. до 31.05.2018 г.

Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № 59470/2020 г. на СРС, препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. против длъжниците и настоящи ответници.

В законоустановения срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжниците са депозирали възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Топлофикация С.“ ЕАД е предявил настоящия положителен установителен иск.

По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, протокол от общо събрание на собствениците на етажната собственост, с адрес: гр. С., ЖК „Д.“бл. ., вх. ., с който е взето решение да се сключи договор с „Бруната България“ ООД за доставка и монтаж на индивидуални разпределители, термостатни вентили, демонтаж на всички радиатори без индивидуални разпределители и индивидуално разпределение на топлинната енергия по апартаменти съгласно действащото законодателство и системата за индивидуално измерване, договор от 27.09.2002 г., сключен между „Топлофикация С.“ ЕАД и „Бруната България“ ООД, с предмет извършване на услугата „топлинно счетоводство“ от страна на „Бруната България“ ООД и договор от 08.07.2011 г., сключен между „Топлофикация С.“ ЕАД и „Бруната България“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради – етажна собственост в гр. С..

По делото са представени и заповеди от 30.05.2007 г. и 20.01.2013 г. на кмета на р-н „Искър“, по силата на които Б.Б., . . и . ., както и . .. са настанени в общинско жилище, находящо се в гр. С., ЖК „Д.“, бл. . ,вх. ., ет. ., ап. . за срок от три години, считано от 01.03.2007 г.

Видно от представения списък на титулярите - потребители на топлинна енергия в сграда на адрес гр. С., ЖК „Д“бл. ., вх. . е, че в същия като потребител на топлинна енергия е включен и . . ., което обстоятелство е удостоверено с подписа на последния.

Видно от служебна бележка, издадена от Столична община, р-н „Искър“ е, че със заповед от 06.06.2018 г. в процесния топлоснабден имот е настанена . . ., като до този момент партидата за ползвана топлинна енергия е била на . . ..

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно -счетоводна експертиза се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми, относими към исковия период. В заключението си е посочило, че за периода от м. 10.2017 г. до м. 05.2018 г. за 3 абонатен № ., стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за процесния имот, е в размер на 169,59 лева, като лихвата за забава на месечните плащания за процесния период е в размер на 0,20 лева. Вещото лице е констатирало и че изравнителната сметка, изготвена от „Бруната Българяи“ ООД за процесния имот, е в размер на 1,75 лева. Наред с това сумата за разпределение на топлинна енергия от дружеството за топлинно счетоводство е в размер на 22,00 лева, а лихвата за забава върху тази сума за периода от 01.12.2017 г. до 18.11.2020 г. е в размер на 5,94 лева. Според вещото лице в информационната система на ищцовото дружество изравнителните сметки, изготвени от „Бруната България“ ООД за имота на ответниците за процесния период, са идентични между двете дружества и са на една и съща стойност.

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно -техническа експертиза се установява, че за процесния период отчетените по електронен път към нула часа на първо число на всеки един месец показания от общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване. Нетната топлоенергия от базата данни на „Толофикация С.” ЕАД общо по отчетни периоди от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е идентична с отразената в индивидуалните изравнителни сметки.

За процесния период от 01.10.2017 г. до 31.05.2018 г. „Бруната България” ООД е разпределяла на абоната по партида по време на отчетните периоди прогнозна топлоенергия за отопление и БГВ, като след всеки отчетен период разпределяната на абоната по партида прогнозна топлоенергия е изравнявана с разпределяната му по отчет за БГВ и по изчислителен път - за отопление.

Според вещото лице начислените суми върху разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите през процесния период цени на топлоенергията за потребителите в гр. С., като наред с това, за процесния период технологичните разходи в абонатната станция са приспадани от отчетената ежемесечно брутна топлоенергия и са изчислени вярно от „Топлофикация С.” ЕАД.

Вещото лице е констатирало, че общият топломер, като средство за търговско измерване, е освидетелстван по съответния ред през 2013 г., 2015 г. и 2018 г. и това е документирано със свидетелства за метрологична проверка.

Според вещото лице разпределението на топлоенергията за процесния имот е извършвано в съответствие със ЗЕ, както и в съответствие с Приложението към чл. 61, ал. 1 на Наредба 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Вещото лице сочи, че имотът на абоната по партида е свързан към сградната инсталация за БГВ и е с монтирани два броя водомери за топла вода. Наред с това в имота има монтирани пет отоплителни тела в детската стая, хол, спалня, баня и кухня.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответниците в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

4

Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че общият наследодател на ответниците е ползвал през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответниците в качеството им на наследници на . .., дължат сумите, търсени от тях като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че общият наследодател на ответниците е бил клиент на ТЕ, и ако това бъде установено - да докаже размера на вземането си.