Определение № 244 от 09.11.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 244 гр. Бургас, 08.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яница С. Събева Ченалова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20232000600236 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба от лишения от свобода Н. П. П., подадена чрез защитника му – адвокат П. Д. от АК-Бургас, против определение №1084/12.10.2023 год., постановено по ЧНД №1084/2023 год. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлена молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

В жалбата се релевира оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на акта на първата инстанция. Изтъква се, че е налице формалната предпоставка, въведена в чл.70 от НК за предсрочно освобождавана на лишения от свобода – фактически изтърпяно от него повече от една втора от наложеното му наказание. Поддържа се, че цялостният и обективен анализ на поведението на осъдения по време на престоя му в пенитенциарното заведение води до извод за настъпил траен и необратим процес на превъзпитанието и поправянето му. В подкрепа на горното се пресъздават положителните констатации от докладите на затворническата администрация относно спазването на режимните изисквания, отношение към трудовия процес, награждаване за добро поведение, осъзнаване и приемане на отговорност за собственото криминално поведение, както и заявяване на мотивация за промяна към законосъобразен начин на живот. Акцентира се върху краткия срок на остатъка от неизтърпяно наказание, както и върху стимула, който осъденият би получил да не допуска правонарушения, ако бъде уважено искането му за условно предсрочно освобождаване. Желанието на осъдения да полага грижи за болното си дете, се сочи, че също се явява гаранция за недопускане от негова страна на нарушение на обществените норми и законовите правила. Моли се при преценка на обстоятелствата от значение за условното предсрочно 1 освобождаване на П. да се вземе предвид и влошеното здравословно състояние на последния. С посочените съображения се прави искане за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което молбата на осъдения П. за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на подадената жалба. Поддържа се, че доказателствената наличност по делото не позволява извод за постигнато поправяне на осъдения П. в степен, изключваща необходимостта от по-нататъшния му престой в затвора.

Акцентира се върху изведените като резултати от оценката на риска от вреди и рецидив средни стойности, както и върху констатациите в докладите на затворническата администрация за съществуващи проблемни зони при осъдения, с нужда от въздействие. Основавайки се на данните за множество предходни осъждания на П., прокурорът сочи, че същите са показател за утвърдени при него престъпни нагласи, изискващи по-голяма продължителност на корекционната дейност. С горните доводи се предлага въззивният съд да потвърди определението на ОС-Бургас като обосновано и законосъобразно.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.440 ал.2 вр. чл. 342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 439, ал. 1 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК - по молба на лишения от свобода Н. П. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му с решение №104/15.09.2021г., постановено по ЧНД №718/2021г. по описа на ОС-Бургас общо наказание от пет години и четири месеца лишаване от свобода.

В рамките на проведеното пред ОС-Бургас съдебно дирене са събрани и проверени всички доказателства, способстващи изясняване на релевантните по делото факти. На основата на тяхното обсъждане съдът е направил фактически констатации, които не се спорят от страните. Повдигнатите пред настоящата инстанция възражения касаят правната оценка на установените факти и тяхната значимост при формиране на изводите за постигнато поправяне на осъдения П. в периода на пребиваването му в затвора, в степен, свидетелстваща за реализиране на целите по чл.36 от НК.

При осъществената въззивна проверка БАС не установи да са налице пороци в дейността на първата инстанция по събиране, анализ и оценка на доказателствената съвкупност, които да са довели до неправилни изводи относно фактите и обстоятелства, включени в обхвата на чл.70, ал.1 от НК.

Правилна се явява преценката на първостепенния съд, че осъденият П.

2 формално е придобил правото на условно предсрочно освобождаване.

Данните по делото сочат, че с решение №104/15.09.2021г., постановено по ЧНД №718/2021г. по описа на ОС-Бургас, влязло в сила на 06.10.2021 год., на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК, на Н. П. П., ЕГН:********** е определено общо най-тежко наказание измежду наложените му наказания по НОХД № 176/2020 г. по описа на БРС и НОХД № 1323/2019 г. по описа на БОС, а именно лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца, при първоначален „строг“ режим, с присъединяване на наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок от една година и шест месеца. При зачетено начало на наказанието 30.01.2020г., до датата на произнасяне от първата инстанция по искането на осъдения П. за условно предсрочно освобождаване – 12.10.2023г., същият се установява да е изтърпял 5 години и 20 дни, от които фактически – 3 години 8 месеца и 12 дни, арест – 8 месеца и 21 дни и от работа – 7 месеца и 17 дни. Остатъкът за изтърпяване е в размер на 3 месеца и 10 дни /спр. л.40 от ЧНД № 1084/23г. на БОС/. Горните констатации, до които е достигнал и първоинстанционният съд, ясно свидетелстват за това, че въведената в закона първа предпоставка за условно предсрочно освобождаване е налице.

Формирайки на следващо място изводите си относно степента на постигнато поправяне на лишения от свобода П., в съответствие със задължителната съдебна практика - Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППлВС № 7/1987 г., първостепенният съд е направил цялостна преценка на поведението и нагласите на последния по време на изтърпяване на наказанието. Отчел е в пълнота доказателствената наличност по делото, свидетелстваща за проведена на основата на първоначалната оценка на риска от рецидив и вреди корекционна работа с лишения от свобода, степента на постигната промяна в очертаните проблеми области, както и демонстрираното от страна на П. отношение към условията на затвора, трудовия процес, правилата в пенитенциарното заведение, провежданите възпитателни мероприятия, отношението му към администрацията и към останалите лишени от свобода, а също и мотивацията му към законосъобразен начин на живот. Обсъждайки в подробен план горните данни, ОС-Бургас е достигнал до правилен извод, че в комплексната си насоченост същите не способстват извода за наличие на втората предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода П..

Съдържащите се в справката за съдимост на П. данни разкриват, че осъждането на последния по съвкупността, във връзка с което се иска условно предсрочно освобождаване, е за престъпления, обхванати от Глава XI – „Общоопасни престъпления“, Раздел I – Престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства“ и Раздел II – „Престъпления по транспорта и съобщенията“, броят и характеристиките на които се явяват показател за степента на криминализация на личността му. Тези данни ведно с останалите налични такива за множество други осъждания на П., извън 3 процесната съвкупност /за извършени престъпления по чл. 197 от НК, по чл.

195 от НК, по чл. 198 от НК, по чл.325, ал.1 от НК, по чл.216, ал.2 от НК, по чл.129 от НК, по чл. 339 от НК и чл. 354а от НК/, съдът вярно е заключил, че не могат да бъдат пренебрегната от гледна точка на преценката за убедителност на доказателствата в полза на извода за поправяне на последния в рамките на периода на изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. В случая, приложеният подход в оценката на наличните по делото доказателства не влиза в противоречие със закона и установената съдебна практика, тъй като с отчитане на интензитета на престъпно проявление на осъдения П., съдът съвсем основателно е демонстрирал по-голяма взискателност към обективните показатели за поправянето на последния от гледна точка на необходимостта да направи своята категорична преценка за наличие или не на основанията по чл.70, ал.1 от НК за условното му предсрочно освобождаване. Преценката на съда относно възпитателното значение, което условното предсрочно освобождаване би имало за осъдения П., е важно да се подчертае, че е в съответствие и с указанията, дадени в т.2 от ППлВС № 7/1975 г., изм. с ППлВС № 7/1987 г., които са категорични по отношение на изискването за внимателен и задълбочен анализ на доказателствата за поправяне на осъдено лице, което е с предишни осъждания. Ето защо и при направената коректна констатация в случая, че П. пребивава за пореден път в затвора, ОС-Бургас напълно резонно се е ангажирал с обсъждане на данните за престъпните му прояви, формирайки на тази основа и изводи за неговото поправяне в рамките на изтърпения срок на наложеното му наказание лишаване от свобода.

Подлагайки на обсъждане отразените в докладите за периодична атестация на лишения от свобода конкретни показатели, свързани с оценката на риск от рецидив и вреди, основателно съдът е отбелязал, че постигнатата в хода на поправително въздействие промяна на стойностите от първоначалните 79 точки на 65 точки, не свидетелстват за ниво на корекция на профила на осъдения, изключващо необходимост от по-нататъшно въздействие в условията на затвора. В случая, данните по делото сочат, че при извършената първоначална оценка на П., като проблемни зони при него с най-голяма нужда от въздействие са откроени: „отношение към правонарушението“, „начин на живот и обкръжение“, „злоупотреба с наркотици“ и „умения за мислене“. При това изследване рискът от вреди спрямо обществото е определен като среден /вероятен, но не непосредствен/, а рискът към персонала в затвора и останалите лишени от свобода, вкл. за самия него – нисък. Резултатите от проведеното следващо оценяване на П., а именно през м. декември 2021г., е видно, че отчитат повлияване в положителен аспект от корекционната дейност в уменията му за мислене и поведението му, като стойностите на оценката са променени на 65 т. При следващо проведено мотивационно интервю с П., с оглед преценка основателността на направено предложение за промяна на режима на изтърпяване на наказанието от „общ“ на „лек“, оценката на риск от рецидив е 4 определена на 59т. Проведените обаче за целите на настоящото производство мотивационно интервю и анализ на поведението и действията на осъдения П., обхващащи период от седем месеца назад, сочат че общата оценка по схемата за оценяване на вероятността за ново осъждане и профила на нуждите отново е с повишени стойности от 65 т. При изследване на проблемната зона „отношение към правонарушението“ е изведено заключение, че осъденият П. приема отговорността за собственото си криминално поведение и осъзнава факторите, допринесли за извършване на деянията, като декларира желание за водене на законосъобразен начин на живот. Анализът на данните, относими към следващата проблемна зона „начин на живот и обкръжение“ е видно, че разкриват действия на осъдения, които се преценяват като необмислени и рискови. Тези резултати са изведени на база констатации за допуснати от П. дисциплинарни нарушения – притежание на 2 бр. саморъчно изработени машинки за татуиране и укриване в стойката на телевизора на острие от макетен нож, за които на същия са наложени две дисциплинарни наказания “извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ със Заповед № 05/23.01.2023г. и Заповед №16/27.03.2023г. По отношение на зоната „умения за мислене“ констатациите в докладите сочат, че макар П. да притежава способност за разпознаване на проблемите и да проявява старание за подобряване на уменията си за осъзнаване на последиците от личните си действия, същият реагира инертно и трудно намира алтернативни решения за справяне. На основание така очертаните резултати от диагностичното интервю, рискът от вреди за обществото е оценен като среден. Като заключение в текущия доклад, представен от инспектор „СДВР“ Земберова, по повод направеното от осъдения искане за условно предсрочно освобождаване, е посочено, че дълбоката криминализация на личността на П. и ригидният му модел на поведение, се явяват съществен фактор, който препятства постигане на целите на наказанието, заложени в първоначалния план на присъдата по отношение на зоната „начин на живот и обкръжение“ и „умения за мислене“.