Решение № 4271 от 22.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4271 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251100504120 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на молителите в първоинстанционното производство А. Х. Ш., действащ лично за себе си и като представител на малолетното дете В. Ш., въззивници в настоящото производство, срещу решението, постановено по гражданско дело № 61176 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 92 състав, което обжалва изцяло с оплаквания за неправилност, необонованост и множество допуснати процесуални нарушения. Излага подробни съображения, като моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и постанови решение, като уважи молбата за защита по ЗЗДН, като определи подходящи мерки за това по чл. 5 от ЗЗДН.

Претендира деловодни разноски.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото поддържат въззивната жалба и пледират за уважаването й. Претендира разноските за двете съдебни инстанции, като прави възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата. Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 139628/21.11.2025 г.

1

С постъпилия в срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН писмен отговор, подаден от А. А.

Ш., ответник в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящето производство, въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като се изразява и подробно аргументира становище обжалвания съдебен акт не страда от сочените в жалбата пороци, а е правилен, обоснован и законосъобразен. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди изцяло обжалваното решение постановено от Софийския районен съд. Претендира сторените в настоящето производство разноски.

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си, поддържа заявеното в отговора становище и пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Претендира сторените деловодни разноски по представен списък.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от А. Х. Ш., действащ лично за себе си и като представител на малолетното дете В.И. Ш. срещу А. А. Ш.. В молбата се твърдяло, че ответницата е осъществила актове на домашно насилие спрямо молителите, като в периода от 02.06.2023 г. до 06.10.2023 г., чрез манипулация, натиск и контрол отчуждавала детето от бащата и не позволявала да имат контакти помежду им, като причинила емоционална болка и страдание и у двамата. Сочели конкретни дати в срока по чл. 10 от ЗЗДН, а именно-19.08.2023 г., 02.09.2023 г., 16.09.2023 г., 30.09.2023 г.и на 06.10.2023 г. Претендирали разноски.

Ответницата оспорвала изцяло молбата и пледирала за отхвърлянето й, като претендирала разноски.

За да постанови обжалваният съдебен акт, първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Между страните нямало спор, че същите са бивши съпрузи и родители на детето В., като със съдебно решение упражняването на родителкските права спрямо него били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения. С определение № 31341/20.11.2022 г., постановено по гражданско дело № 12380/2022 г. е определен привременен режим на лични отношения, като същият бил изменен с определение № 18532/24.05.2023 г., постановено по същото дело, като именно определения на 24.5.2023 г. привременен режим на лични отношения действал към момента на твърдените актове на домашно насилие.

По отношение на малолетния В. с приетото по делото експертно решение на ТЕЛК е установено, че той страда от общо заболяване, с водеща диагноза „ Grand mal 2 припадъци, неуточнени“, като му е призната 81 % вид и степен на увреждане с чужда помощ.

По делото били приети множество писма от ДСП, както и социални доклади по настоящото дело, а също и заключение на КСППЕ, което съдът не обсъждал като неотносимо по време към предмета на делото, а отделно от това същото е изготвено за целите на други съдебни производства, като същото важело и за част от посочените писма и социални доклади.

От представената по делото информация се установявало, че детето В. е записано да вземе участие в летен тренировъчен лагер за периода от 16.06.2023 г. до 23.06.2023 г., както и за периода 02.09.2023 г. до 09.09.2023 г.

От потвърждение за резервация се установявало, че ответницата е направила резервация в хотел за себе си и детето за времето от 18.08.2023 г. до 25.08.2023 г., а за периода 07.07.2023 г. до 21.07.2023 г., както и за периода от 18.08.2023 г. до 25.08.2025 г. същата ползвала платен годишен отпуск. Ответницата била в отпуск за гледане на дете на 16.09.2023 г. и на 30.09.2023 г.

По делото е приета докладна записка от 05 РУ-СДВР относно посетен сигнал за скандал на 06.10.2023 г., от която се установявал отказа на детето В. да се види с баща си и да тръгне с него.

По делото били представени частни експертизи, които съдът не обсъждал, доколкото при изготвянето им не е наблюдавана връзката на детето с бащата, а в хода на производството не били ангажирани доказателства, от които да се направи категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на ответницата по отношение на молителите.

При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд приел, че се касае за силно влошени отношения между родителите на малолетния В., което се установявало както от представените от страните многобройни писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните свидетели, които съдът преценил по реда на чл.

172 от ГПК и кредитирал. В голямата си част, ангажираните от страните документи, първоинстанционният съд преценил като неотносими към предмета на доказване по делото, доколкото не установявали действия на ответницата, извършени целенасочено, противоправно и умишлено в някоя от формите по чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН в посочения в сезиращата съда молба период или на някоя от конкретно посочените дати. Напротив, с категоричност се установило, че на 19.08.2023 г. майката е била в платен годишен отпуск, на 02.09.2023 г. детето било на летен тренировъчен лагер, на 16.09.2023 г. и на 30.09.2023 г. малолетният бил болен и майката ползвала отпуск за гледане на дете, а на 06.10.2023 г. самото дете отказало да се види и да тръгне с баща си.

Първоинстанционният съд не ценил представената по делото декларация по чл.

9, ал. 3 от ЗЗЗН, тъй като тя изхождала от бащата на малолетния В., който не можел да 3 декларира обстоятелства от чуждо име, предвид това, че наказателната отговорност е лична, а що се касаело декларираните от молителя в лично качество обстоятелства, същите били опровергани от събраните в производството писмени и гласни доказателства.

Съобразно това, първоинстанционният съд постановил обжалвания съдебен акт, приемайки, че на процесните дати, както и в посочения период не е установено майката да е извършила твърдените актове на домашно насилие, а отделно от това посочил, че целта на закона е да осигури защита на лица, действително пострадали от домашно насилие, а не да осигури изпълнението на определен режим на лични отношения или да служи като способ за решаване на родителски спорове, за чието разрешаване законодателят е предвидил друг ред.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното:

Въззивният съд изцяло споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на относимите доказателства по делото, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към нея на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт. Районният съд е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и с оглед относимостта им към предмета на доказване по делото, като е изложил мотивите си относно тяхната достоверност и е обосновал защо кредитира едни от тях, а други не обсъжда. Въззивният съд изцяло споделя тези мотиви на първостепенния съд и препраща към тях, включително и по отношение на годността на представената от въззивника А. Х. Ш. декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и нейната доказателствена стойност.

Така приетата фактическа обстановка следва да се допълни с по-разширен анализ на доказателствата, касаещи качеството на детето В. като състезател на Ски клуб „Сюприйм Тийм“ и свързаните с това ангажименти, както и с анализ на изявленията на самото дете, отразени в изготвения и приет по първоинстанционното дело социален доклад. Съгласно удостоверение, издадено на малолетния В. на 19.12.2022 г., още към този момент той бил представителен състезател на Ски клуб „Сюприйм Тийм“, като след приключване на сезона посетил два подготвителни спортни лагера в страната. Ски клуб „Сюприйм Тийм“ ежегодно организирал спортни лагери извън страната, свързани с изграждане и усъвършенстване на състезателната подготовка, като се считало, че в изключителен интерес на детето В. е да участва в същите, за което било необходимо съгласието на двамата родители. През 2023 г.

4 малолетният взел участие в летен тренировъчен лагер за периода от 16.06.2023 г. до 23.06.2023 г., както и за периода 02.09.2023 г. до 09.09.2023 г., като не може да се направи извод, че същите са организирани единствено с цел злонамерено ограничаване контакта на между въззивниците, в резултат на действия на въззиваемата.

В хода на социалното проучване, касаещо гражданско дело № 61176/2023 г., бил проведен разговор с малолетния В., който заявил, че баща му не идва да го вижда ( разговора е проведен с оглед открито съдебно заседание на 16.08.2024 г.), като признал, че и той не иска да се вижда с него. Като причина за това детето посочило, че при последното им виждане, баща му се опитал да влезе насила в дома им и го изплашил. Признал, че се страхува от баща си и поради това не иска да се вижда с него. Установено е също, че детето е развито в норма за възрастта и пола си, като по време на срещите с него, то търси вниманието на майка си и видимо се чувствало спокойно в присъствието й. Посочено е също, че малолетният страда от общо заболяване, като му е призната 81 % вид и степен на увреждане с чужда помощ, като негови лични асистенти са майката и бабата по майчина линия.

Останалите, събрани в първоинстнационното производство писмени доказателства, въззивният съд не обсъжда като неотносими към предмета на спора и за неговото изясняване от фактическа и правна страна.

Въззивният съд, като прецени по реда на чл. 172 от ГПК показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели А. Д. Т. и Олга Николаева Фиданова, баба по майчина линия на малолетният въззивник, кредитира същите в частите им, относими към предмета на спора и дадени в резултат на личните впечатления на същите свидетели за изнесените пред съда конкретни факти.

След приключване на съдебното дирене, с молба от 23.01.2026 г. въззивникът прави искане за отмяна на определението, с което съдът е приел делото за изяснено от фактическа страна и е дал ход на съдебните прения, като представя незавевен препис от Решение, рег. № 41/19.01.2026 г., постановено по въззивно наказателно дело от частен характер № 2031 по описа за 2025 г. на СГС, НО, VІІ въззивен състав, с което е потвърдена изцяло присъда от 11.11.2024 г. по НЧХД № 14176/2023 г.