Решение № 1033 от 29.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1033 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000502276 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК и е образувано по две ВЖ.

С решение №3030/21.05.2024г. по гр.д. №891/2023г. по описа на СГС е осъдено ЗАД „ОЗК Застраховане” АД с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Света София", № 7, ет. 5, да заплати на И. Г.

О., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител: Г.

Х. О., ЕГН **********, двамата от ***., на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата 14 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания; в резултат на увреди, получени при ПТП, станало на 15.08.2022г. в гр. София, причинени виновно от Д. П. К., за управляваното от който МПС е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество, ведно със законната лихва от 14.01.2023г. до окончателното плащане, като претенцията за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лева, а претенцията за заплащане на имуществени вреди – изцяло са отхвърлени. Със същия акт Д. П. К., ЕГН **********, с адрес в ***, е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Света София", № 7, ет. 5, на основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ сумата от 14 000 лева – застрахователно обезщетение по щета № 0411-175-0002-2022г., ведно със законната лихва от 14.01.2023 г. до окончателното плащане, както и 4 228.10 лева – разноски в настоящото производство.

С ВЖ вх. №65543 от 07.06.2024г. ответникът обжалва решение 1

№3030/21.05.2024г. по гр.д. №891/2023г. по описа на СГС, като иска да бъде отменено и постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен. В подкрепа на искането си изтъква, че процесното деяние е случайно събитие, поради което няма белега противоправност, защото е било непредотвратимо за водача на процесното МПС. Заедно с това, последното обстоятелство показва, че то не е извършено виновно. Ето защо не са налице всички елементи от фактическия състав на дЕ.кта и не може да се ангажира пряката отговорност на застрахователя за деянието на Д. К..

На следващо място ответникът по исковете възразява, че съпричиняването в казуса е в по – голям обем от признатия от СГС, което следва да бъде 70%, а не 30%. Счита също, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено и поради това не е приложен правилно критерият „по справедливост“, съгласно чл. 52 от ЗЗД.

С отделна ВЖ с вх. №68197 от 13.06.2024г. третото лице помагач Д. К. атакува същия съдебен акт, като иска да бъде отменен, а уваженият обратен иск срещу него да бъде отхвърлен. Счита, че направените в решението правни изводи не се подкрепят от доказателствата и излага подробни доводи. Иска решението да бъде отменено изцяло, а исковете да бъдат отхвърлени.

Общ отговор на ВЖ на ЗАД"ОЗК-Застраховане" АД и на ВЖ на К. е подаден от ищеца, който чрез процесуалния си представител адв. З. поддържа, че са неоснователни и моли на осн. чл. 272 от ГПК решението да се потвърди.

Излага доводи и коментар на доказателствата в синхрон с възприетите фактически констатации и правни изводи от първоинстанционния съд.

Отговор на ВЖ на ЗАД"ОЗК-Застраховане" АД е депозиран и от третото лице помагач на ответника, който застъпва становище, че е основателна и не се противопоставя на изложените в нея оплаквания и искане за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Страните претендират разноски за настоящата инстанция.

Не са направени искания по реда на чл. 266 от ГПК във ВЖ и отговорите.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, Апелативен съд – София намира следното:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

То е и допустимо, с оглед наличието на положителните процесуални предпоставки за предявяване на исковете и липсата на отрицателни такива за упражняване на правото на иск.

След анализ на доказателствата, приобщени от СГС, въззивният състав намира, че е установена правилно фактическата обстановка, която е следната:

2

Ищецът И. Г. О. е роден през ****г. и негова майка е Г. Х. О..

Видно е от обстоятелствата, отразени в Констативен протокол за ПТП, съставен от служител на СДВР и от изводите на вещото лице изготвило САТЕ, въз основа на доказателствата събрани в ДП №11251/2022 год. по описа на СРТП-ОРСДВР, че на 15.08.2022г. в гр.София около 12,50 часа по бул.„ Сливница“ в посока от ул.”Стара църква” към ул.„ Ген. Асен Николов” и към „Околовръстен път“ в дясната пътна лента се е движил товарен автомобил Ивеко 35 С 13 с peг. № ***, управляван от Д. П. К., със скорост в диапазона от 30км/ч до 50 км/ч. Времето било дневно, слънчево, пътната настилка - суха, без неравности и повреди. Заключено е, че когато автомобилът се приближавал към кръстовището с ул."Антон Кецкаров”, малолетният ищец И.

О. и сестра му вървЕ. по напречната улица "Антон Кецкаров" в посока към бул. „Сливница“, като достигайки до бул. „Сливница“, детето И. Г. О. предприело пресичане на платното за движение по продължение на улицата, при което е било блъснато от товарния автомобил. От писмените и гласните доказателства се установява, че след инцидента, водачът е напуснал района на произшествието в неустановена посока и без да уведоми органите на МВР.

Видно е от приложените медицински документи, че на ищеца е оказана първа помощ, след което е транспортиран от екип на ЦСМП с оплаквания от силна спонтанна болезненост, оток, деформация и невъзможност за активно движение на ляв долен крайник и рана на предна повърхност на лавата подбедрица и силни болки в главата в Клиниката по детска ортопедия и травматология при УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов” - гр. София.

В издадената след лечението епикриза е описано, че след извършените прегледи, изследвания и рентгенографии е поставена диагноза: счупване на тялото (диафаза) на тибията, открито и контузия на главата. Проведено е лечение, при което под рентГ. контрол е извършена мануална репозиция на фрактурата. Крайникът е имобилизиран с гипсова шина. След проведеното лечение - на 18.08.2022 г., И. Г. О. е изписан от болничното заведение с указания за активно наблюдение, хигиенно - диетичен режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема. Дадени са указания за носене на гипсовата имобилизация за срок от 60 дни, без спорт 60 дни и да не стъпва на травмирания крайник за период от 20 дни.

От приетото заключение на съдебно - медицинската експертиза, се установява, че в резултат от ПТП на ищеца са причинени открито /с наличие на рана/ счупване на костите на лява подбедрица, контузия на главата и разкъсноконтузна рана на главата. При ищеца е приложено консервативно лечение на счупването на лява подбедрица, изразяващо се в закрито, ръчно наместване на счупването и поставяне на гипсова имобилизация за 60 дни.

Раните са обработени хирургично. Вещото лице сочи, че общият оздравителен период е около три месеца, като прогнозата е благоприятна - при нормално протичане на лечебния процес, получените увреждания, не биха оказвали влияние върху здравословното състояние на детето за в бъдеще.

Експертът е категоричен, че един такъв инцидент винаги предизвиква стресова реакция при пострадалия, като тежестта на тази стресова реакция, 3 начина на лечение и неговата продължителност са много индивидуални и зависят от много фактори, както субективни, така и обективни. Основните симптоми са напрегнатост, тревожност, безсъние, страх при подобни ситуации, като няма данни за посещения при психолог или психиатър и/или назначавано медикаментозно лечение.

В заключението на комплексната съдебно – техническа и медицинска експертиза е направен извод, че пострадалото дете не е пресичало на означеното за това място, а именно наличната пешеходна пътека, а до нея, но водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране, ако е съобразил факта, че на тротоара са се намирали деца.

Като причини за настъпване на произшествието експертът приема действията на водача на товарния автомобил, който не се е съобразил, че в дясно от платното за движение има деца и не е намалил своевременно скоростта си до безопасната такава, за да може за спре и да не допусне ПТП, а също и поведението на детето, предприело пресичане на платното за движение в опасна близост на приближаващ го автомобил. Вещото лице е категорично, че водачът на автомобила е имал възможност да види децата и е могъл да предвиди, че те могат да създадат опасност като предприемат пресичане на пътното платно, с оглед на което е имал възможност да предприеме предварително мерки, за да не допусне удара.

Вещото лице отговаря, че към момента, в който пешеходецът е навлязъл в платното за движение и е изминал 1 метър до мястото на удара, водачът вече не е имал възможност да го предотврати чрез аварийно спиране, независимо от начина на движение на пешеходеца.

За установяване на горните обстоятелства е разпитана свидетелката Е.

К., която е очевидец на инцидента и твърди, че в момента, в който е чула писък на детето е видяла, че пешеходният светофар свети зелено. Категорична е, че детето е пресякло на зелено и го е видяла на самото пътно платно, пресичайки пешеходната пътека. Сочи, че автомобилът, който го е блъснал не е намалил скоростта си и не е спрял. Възприела е, че от лицето му тече много кръв и че след удара е лежало до бордюра и не е имало никакви реакции, поради което е решила, че си е глатнал езика и казала на човек, който се е притекъл на помощ от преминаваща каруца, да му извади езика.

Като свидетел е разпитана и бабата на пострадалото дете, която установява, че е бил с гипсирано краче два месеца, през които не се е движил.

Оплаквал се е от болки в крачето, не е искал да се храни и не е можел да спи.

В останалата част показанията съдържат информация за факти, които за да се провери дали са достоверени, следва да бъдат проверени от от вещо лице лекар, каквото искане страните не са направили и предвид заинтересоваността на свидетелката от изхода на делото, поради близкото родство с пострадалия, съдът счита че не следва да кредитира. Ето защо игнорира същите при обсъждане на фактическата обстановка.

Установено е по делото, че към датата на настъпване на ПТП-то, отговорността на водача на товарен автомобил марка „Ивеко 35 С 13“ с peг. № ***, е застрахована със застраховка „Гражданска отговорност на 4 автомобилистите”, валидна към датата на настъпване на ПТП, при ответника.

Със заявление с вх.№99-5904/14.10.2022г. законният представител на И.

О. – чрез упълномощен представител, е предявил застрахователна претенция до ЗАД“ОЗК – Застраховане“ АД за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди за сумата от 60 000лв. и за имуществени вреди за сумата от 60лв. Във връзка с претенцията застрахователят е изискал от пострадалия представяне на документи за установяване на същото с писмо от 20.10.2022г., получено от пълномощника му на 24.10.2022г. С второ писмо от 25.01.2023г. застрахователното дружество е постановило изричен отказ за заплащане на обезщетенията с мотиви, че не са представени документи за установяване на претенцията.

Решаващият състав счита, че въз основа на така изяснената фактическа обстановка, Софийският градски съд е извел правилни изводи във връзка с приложението на материалния закон, поради което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

С оглед правната квалификация на иска, който е иск по чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД, даващ възможност на лице, увредено от пътно - транспортно произшествие да претендира обезщетяване на претърпените вреди пряко от застрахователя, при който дЕ.нквентът има застраховка “Гражданска отговорност”, пострадалият от ПТП следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водача на МПС (елементите от фактическият състав на непозволеното увреждане) и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на увреждането и ответника застраховател.