Решение № 83 от 31.03.2022, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. П., 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20211230100814 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.34 ЗС.

Образувано е по подадена искова молба от Г. А., гражданин на Р Г., роден на *** г. в Р Г., с адрес: обл. В., общ. Р., с. Т., ***, чрез адвокат В.Г. П. - АК - Благоевград, съдебен адрес: гр. П., ***а, срещу К. С. ПР., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.

"К." № 31 и К. С. П., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ***.

В исковата молба се посочва, че ищецът заедно с ответниците са съсобственици на недвижими имоти, находящи се в гр. П., ***. Съсобствеността е възникнала по следния начин: ищецът А. заедно със съпругата си Т.Х. П. /б.ж. на гр. П., починала на ****г./, през 2007 г. закупили процесните имоти с нотариален акт за покупко-продажба №126, том V, peг. № 11238, дело № 858 от 2007г. на нотариус с peг. № 510 в РНК, вписан вх. peг. № 3261/27.12.2007 г., акт № 102, том XII, дело № 2775/2007 г. на Служба по вписване гр. П. и притежавали същите в режим на СИО, тъй като бракът им бил сключен на 26.01.2000 г. Посочва, че със смъртта на съпругата му СИО се прекратило, като вследствие на това той е притежател на 1/2 ид.част от имотите, а 1/2 ид.ч. на съпругата му наследили заедно с двете й деца поравно като нейни законни наследници. Навежда, че по този начин квотите им на собственост върху имотите са 4/6 ид. части за ищеца и по 1/6 ид. част за децата на съпругата му /ответници по настоящото дело/. Ищецът твърди, че откакто съпругата му починала, имотите се ползват единствено от съделителката К.П., от която желае да започне да му заплаща обезщетение.

Навежда, че след смъртта на съпругата му, провел няколко разговора с ответниците, в които им заявил желанието си да им продаде своите части от имотите или да закупи техните дялове, тъй като няма как в имотите да живее повече от едно семейство /дворното място е почти изцяло застроено, а сградата е еднофамилна/, които заявили, че на този етап нямат възможност да ги закупят, а и не желаят да продават. Посочва още, че през пролетта на 2019 г. им изпратил писмени предложения-покани за доброволно прекратяване на собствеността, но отново не успели да се договорят.

Според ищеца не е възможна доброволна подялба на съсобствените им с ответниците недвижими имоти, поради което за него се поражда правен интерес да предяви иск за съдебна делба.

1

Иска се от съда да постанови решение, с което да допусне делба на следните недвижими имоти:

- Поземлен имот с идентификатор - *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин и три, точка, три хиляди двеста осемдесет и девет/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД18-70 от 14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, последно изменение със Заповед 18-8631/15.10.2018 г. на Началника на СГКК Благоевград, с адрес на имота - гр. П., п.к. 2850, *** /петдесет и две/, с площ от 67 /шестдесет и седем/ квадратни метра, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно застрояване - ниско застрояване до 10/ десет/ метра, номер по предходен план - 3289, квартал 232, парцел X, при съседи на поземления имот, имоти с идентификатори: ***; ***; 5612.603.9921, и

- Сграда с идентификатор - *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин и три, точка, три хиляди двеста осемдесет и девет, точка, едно/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД - 18-70 от 14.12.2010г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, последно изменение със Заповед 18-8631/15.10.2018г. на Началника на СГКК Благоевград, с адрес на имота - гр. П., п.к. 2850, *** /петдесет и две/, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин и три, точка, три хиляди двеста осемдесет и девет/, със застроена площ от 61 /шестдесет и един/ квадратни метра, брой етажи - три, предназначение - жилищна сграда еднофамилна, като делбата бъде извършена при следните квоти:

- 4/6 ид.ч. за ищеца Г. АНГ.,

- 1/6 ид.ч. за ответника К. СТ. ПР., и

- 1/6 ид.ч. за ответника К. СТ. ПР.;

На основание чл.344, ал.2 от ГПК се иска от съда да осъди съделителката К. С. П., която единствена от съделителите ползва имотите към настоящия момент, да заплаща на Г.

А. ежемесечно обезщетение за ползването на съсобствените му 4/6 ид.части от имотите /предмет на делбата/, считано от датата на предявяване на иска до окончателното приключване на делбата в размер на 500 /петстотин/ лева месечно.

Прави се искане за присъждане на сторените разноски.

В казуса, съдът е счел, че депозирана искова молба отговаря на изисквания на чл.127 и чл.128 ГПК. Същата е подадена до надлежния съд (по аргумент на чл.103, във връзка с чл.104, т.4 ГПК, изм. ДВ, бр.50/2008 година) и е даден ход като на основание чл.131 ГПК, е изпратен препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея на ответниците ответниците К.П. и К.П..

В законоустановения срок от последните са постъпили писмени отговори, в които изразяват позиция за неоснователност на предявения иск. Сочат едни и същи обстоятелства, а именно, че през 2006г. ответникът П. сключил предварителен договор за процесния имот, като заплатил 8 000 лева първоначална вноска. През 2007г. имотът бил закупен от ответницата П., но в сделката за покупко-продажба, изповядана пред нотариуса, била вписана тяхната нейната майка – Тинка П.а заради семейни проблеми, които имала в този период ответницата. Средствата, с които заплатила договорената цена на имота били осигурени от нея и брат й К.П.. Посочва се, че ответницата е ремонтирала и обзавела жилището, след което през 2008 г. заедно със семейството й се нанесли да живеят в него.

След смъртта на майката на ответниците, К.П. се снабдила с нотариален акт за собственост върху имота. Майката на ответниците приживе посещавала жилището, но само като гост.

Посочва се, че ищецът А. не е предявявал спрямо ответницата собственически намерения към процесния имот. Ответниците оспорват искането на ищеца за заплащане на обезщетение за ползване на имота, посочвайки, че имотът бил закупен от К.П., в последствие същата направила всички подобрения в жилището с лични средства, без никакво участие или заинтересованост от страна на А.. Твърдят, че от 2008г. до момента, никой не е смущавал или оспорвал владението на ответницата върху имота, нито е показвал каквито и да е претенции към него, въпреки демонстрирането на собственическо поведение и съзнание от страна на ответницата П..

Ответниците прилагат към отговорите писмени доказателства. Правят доказателствени искания.

2

В хода на производството по първата делбена фаза са ангажирани от страните писмени и гласни доказателства.

След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На л.7-8 по делото е приложен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 126, том V, рег. № 11238, дело № 858 от 2007 г. на Нотариус Костадинка Топалова, по силата на който наследодателката на страните Т.Х. П. става собственик на УПИ Х – 3289 в кв.272 по плана на гр.П. от 1990 г., с площ на имота от 70 кв.м., при граници на имота по скица: изток УПИ IX – 3290 и УПИ XII – 3249, запад – улица, север УПИ IX – 3290 и юг УПИ XII – 3249, ведно с изградената в имота триетажна еднофамилна жилищна сграда, с разгъната застроена площ от 191,088 кв.м.

Прието като доказателство е и удостоверение за наследници на Т.Х. П.а, починала на **** г., от което се установява, че наследници на починалата са А. Г., К. С. П. и К. С. П.

/л.9/.

Приложено е и удостоверение за сключен граждански брак през 2000 година между Г. А. и Т.Х. П. /л.10/.

Приети като доказателства по делото са и скица на поземлен имот № 15476491/31.05.2019 г./л.11/ и скица на сграда № 15-476493/31.05.2019 г./л.12/.

На л.13 се съдържа Акт за узаконяване № 15 от 05.12.2007 г., издаден от Главния архитект на Община П..

Представена е и обяснителна записка относно жилищна сграда, част Архитектура, във фаза работен проект /л.14-17 от делото/.

По делото е приложена и Предложение-покана от А. Г. до К.П. и К.П. /л.18-19/.

Прието и е удостоверение за данъчна оценка по чл.3, ал.2 от Приложение № 2 към ЗМДТ за процесния имот /л.37/.

На л.51 от делото е представен Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 26.07.2006 г., сключен между К.С. Д. и К. С. П., по силата на който продавачътизпълнител се задължава да построи и продаде на купувача недвижим имот находящ се в гр.П., представляващ триетажна масивна жилищна сграда, състояща се от два жилищни и гаражен етажи, която се строи в УПИ Х – 3289, в кв.272 по плана на гр.П., целият имот с площ от 70 кв.м., за което е заплатена първоначална вноска в размер на 8 000 лева /л.51-53/.

Приобщен към доказателствата по делото е и Нотариален акт за признаване право на собственост по давност, издаден на основание извършена обстоятелствена проверка № 170, том II, рег.№ 10681, дело № 352 от 2019 г. на Нотариус Костадинка Топалова /л.56 от делото/.

Прието по делото е и копие на нотариално дело № 352/2019 г. по описа на Нотаруис Костадинка Топалова, въз основа на който е издаден нотариалният акт за признаване право на собственост по давност, издаден на основание извършена обстоятелствена проверка на К.П., съдържащо молба-декларация изх.№ 134/22.05.2019 г. на ОА-П., скица на поземлен имот № 15-657482 от 21.07.2019 г., издадена от СГКК-Благоевград, скица на сграда № 15654780 от 21.07.2019 г., издадена от СГКК-Благоевград, протокол за разпит на свидетели от 03.09.2019 г., Постановление по нот.дело № 352/2019 г., удостоверение за данъчна оценка №ДО002569 от 23.08.2019 г., удостоверение изх.№ 94К-00-42(1) от 17.06.2021 г. издадено от Областна администрация Благоевград /л.105-115/.

Приобщени към делото са и изисканите и представени като доказателства писмо изх.

№ 11-03-778-001/09.11.2021 г. от Кмета на Община П., към което са приложени удостоверение за семейно положение и дубликат на акт за брак на отв.К. СТ. ПР., писмо изх.

№ 11-03-776-001/17.11.2021 г. от Дирекция „МДТ“ към Община П., декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№ ДК14001260/14.11.2018 г. подадена от К. СТ. ПР., декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№ ДК14000636/27.05.2019 г., подадена от ищеца Гиантиос А., декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ДК14001147/25.09.2019 г., подадена от отв.П., писмо изх.№ 11-03-775001/17.11.2021 г. от Дирекция „МДТ“ към Община П., ведно с декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№ ДК14000636/25.05.2019 г., подадена от ищеца Г. АНГ. и писмо изх.№ 11-03-7803 001/13.12.2021 г. от Зам.кмет по „ТСУ, С и Б“ на Общ.П., ведно със становище от Главния архитект на Община П. /л.116-148 от делото/.

В хода на делото, като свидетели са разпитани лицата Й.А.Ц., Х.С.К., С.Д.С. и А.Л.Ц..

Свидетелят Ц., племенник на ищеца, посочва, че знае от вуйчо си, че същият има имот в П., триетажна къща като един път по покана на вуйчо си отишъл на гости, заедно с майка си, другата сестра на вуйчо му и още един племенник. Заявява, че вуйчо му искал да се похвали, че има къща в П., искал да покаже на сестрите си, че не е сам, че има къща, че има семейство, че има всичко. Сочи, че когато отишли, видели, че къщата е на хубаво място близо до гората, и в нея всичко било добре, само от едната страна било само с тухли, но другото си било както трябва. Посочва, че отдолу имало паркоместа и те отишли на втори етаж, където пили кафе. Когато влезнали в къщата, на ляво имало хол, и от лявата страна имало като затворена кухня с бар плот. Свидетелят заявява, че вуйчо му им казал, че дъщерята на съпругата му, която била в къщата ще им направи кафе, като посочва присъстващата в залата ответница К. П.. Заявява, че вуйчо му им казал колко пари е дал за къщата и обзавеждането й. Твърди, че не е общувал много с вуйчо си, тъй като последният от години живеел във Франция със съпругата му. Посочва, че не познава съпругата на вуйчо си, както и нейните деца. Заявява, че докато били на гости, вуйчо му се държал като собственик на къщата и им показвал какво е направил. Твърди, че когато отишли през 2014 г. в къщата, вуйчо му им казал, че като си идва живее в къщата, но сега в нея живеят децата на съпругата ми, като им дава да живеят там безплатно. Посочва, че когато е идвал в П. вуйчо му е оставал и при тях и на хотел. Заявява, че от вуйчо си разбрал, че имал проблем с къщата и че имал проблем с децата на жена му, които сменили бравата на вратата и той не можел да влиза в къщата защото го гонили. Сочи, че преди да почине съпругата му, вуйчо му имал ключ за къщата, че сега пак има ключ, но не може да влиза в къщата. Посочва, че посъветвал вуйчо си, ако има документи да си вземе къщата защото е негова и трябва да остави нещо на децата си от първия си брак.