Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 716 от 09.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8580/2021
Вид
Решение № 716
Подписан
09.02.2024
Състав
Теменужка Симеонова, Божидар Иванов Стаевски, Хрипсиме Мъгърдичян

Цитирани разпоредби

  • чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.1,ал.1 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл.54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.2,ал.5 · Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Божидар Ив. Стаевски

Хрипсиме К. Мъгърдичян при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско дело № 20211100508580 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 20067217 от 15.03.2021 г. по гр. д. № 62299/2018г. по описа на Софийски районен съд 179 състав съдът е признал за установено, по иска с правно основание чл.124,ал.1 ГПК вр. чл.54, ал.2 от ЗКИР, по отношение на Държавата на Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, ЕИК ****, Столична Община, ЕИК ****, представлявана от кмета на Столична Община госпожа Й.Ф. и В. Х. С., с ЕГН **********, че „М.Е.-****“ООД, с ЕИК **** е собственик на основание правна сделка, наследство и реституция към датата на предявяване на исковата молба и до приключване на съдебното следствие на следния недвижим имот: източна реална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 1215кв.м., номер по предходен план:671, квартал 5, парцел: IX, VIII при съседи на имота: имоти с планоснимачни номера:***, ***, ***,

***, ***, находящ се в гр. София, Столична община, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-68/02.12.2020г. на Изпълнителен директор на АГКК, съгласно скица на поземлен имот № 15-425290/20.11.2014г. на СГКК – гр. София, която реална част е с проектен идентификатор ***, с проектна площ от 595 кв.м. при съседи ***, ***, ***,

***, съгласно скица-проект №15-287098/14.08.2014г. на СГККСофия за изменение на КККР за поземлен имот с идентификатор 1

***, която реална част е защрихована в зелен цвят съгласно скица находяща се на л. 369 от делото и която която скица представлява неразделна част от решението, поради грешка в кадастралния план.

В законосутановения срок е постъпила въззивна жалба от Столична община с която оспорва постановеното решение като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, за праводателите на иищеца не са били налице предпоставките за реално възстановяване на процесните 595 кв.м. Поддържа че първоинстанционният съд неправилно е че Столична община не оспорва че е собственик на процесният имот. Сочи че по силата на пар. 42 от ЗОС, процесният имот преминал в собственост на общината. Поддържа, че имотът бил нанесен в кадастралната карта с № ***. Намира, че не било отчетено, че за процесния имот било отстъпено право на строеж върху държавна земя на С.С.С.. Сочи че съгласно извадка от КР собственици/носители на ограничени вещни права са записани Столична община, Държавата и В.Г.В.. Поддържа, че с проведеното административно производство по обжалването на заповедта на Областния управител от 2011г. с която се отменя извършената реституция е констатирано, че изобщо не е възникнало правото на реституция по силата на закона. Счита че не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността доколкото имота не съществува реално в границите в които е отчужден. Ето защо моли за отмяна на решението и постановяване на друго с което исковете се отхвърлят.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „М.Е.-****“ООД с който се взема становище за нейната неоснователност.

Сочи че Столична община навежда нови твърдения и възражения по отношение на спора, които са били въведени за първи път във въззивното производство, а в първоинстанционното производство са били въведени единствено твърдения, че не е собственик на процесния имот. Ето защо моли за оставяне на жалбата без уважение.

Подадена е и въззивна жалба от В. Х. С., с която поддържа, че постановеното решение е неправилно. В жалбата се поддържа, че не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността на процесният недвижим имот на наследниците на С. /С./ М.. Сочи че не било установено, че С. /С./ М. не е получила обезщетение. Прави възражение за изтекла придобивна давност.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „М.Е.-****“ ООД с които е взето становище за нейната неоснователност.

Поддържа че е неоснователно възражението, че имота не е възстановен в реални граници. Намира за неоснователно и оспорването, че С. /С./ М. не е получила обезщетение за отчуждаване на процесния имот. Сочи че направеното възражение за придобивна давност е направено за първи път във въззивното производство ето защо не следва да се разглежда. Моли за потвърждаване на решението.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото 2 доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане иск с правно основание чл. 124, ал1. ГПК във вр. с чл. 54, ал.2 ЗКИР.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно като краен резултат. Във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се посочи следното:

Искът с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по своя характер е положителен установителен иск за собственост. Чрез него ищецът, който твърди, че е собственик на недвижим имот, който не е заснет или е заснет погрешно като част от имота на ответника, защитава своето право на собственост. В исковата молба, наред с твърдението, че е налице грешка в кадастралната карта, ищецът следва да посочи основанието, от което извежда претендираното право на собственост, и да формулира петитум за установяване, че собственик на вещта / в този смисъл ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 8/2014 от 23.02.2016 г. по ТЪЛКУВАТЕЛНО ДЕЛО №8/2014г. на ОСГК на ВКС, както и формираната на базата на него практика на ВКС РЕШЕНИЕ № 73 ОТ 06.10.2020 Г. ПО ГР. Д. № 3789/2019 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 101 ОТ 27.09.2022 Г. ПО ГР. Д. № 4981/2021 Г., Г. К., І Г.

О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 16 ОТ 31.01.2019 Г. ПО ГР. Д. № 1247/2018 Г., Г.

К., І Г. О. НА ВКС и др./

При това положение се приема, че ищцовото дружество следва да установи, че е собственик на процесната реална част, която неправилно е заснета, както и както и включването в имота на ответника съгласно изготвените КК и КР. Ако се докаже правото на собственост се изследва дали в кадастралната карта тази площ не е заснета /при непълнота/ или е заснета погрешно в очертанията на имота на ответниците /при грешка/.

Спорните въпроси пред настоящата въззивна инстанция, повдигнати и с двете въззивни жалби се концентрират върху първата предпоставка а именно дали ищецът е собстветник на процесната реална част.

Ищецът извежда правото си на собственост от правна сделка обкетивирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №135, том V, рег. № 7690, нот. Дело №888/2008г. на нотариус Д.Т. с рег. № 041 на Нотариалната камара с района на действие СРС, че на 27.10.2008г. Н. М., М.

М.-Б.Х. и Д. М. даряват на ищеца „М. Е.****“ЕООД правото на собственост върху УПИ VIII-671, представляващ част от стар имот №212 от кв. 5 по плана на гр. София, местност жк. Гърдова глава, с площ от 595 кв.м., а съгласно 3 скица с площ 650кв.м.

За да породи вещно-транслативен ефект въпросното дарение обективирано в цитирания нотариален акт, то следва праводателите да са били собственици на процесния УПИ VIII-671, представляващ част от стар имот №212 от кв. 5 по плана на гр. София, местност жк. Гърдова глава, с площ от 595 кв.м., а съгласно скица с площ 650кв.м.

Праводателите на ищеца Н. М., М. М.-Б.Х. и Д. М. се легитимират като собственици на процесния имот на базата наследство и възстановяване по чл.2,ал.5 от ЗОСОИ във вр. чл.1,ал.1 от ЗВСОНИ Правото им на собственост е признато с нотариален акт №46, том III, рег. №3726, дело №426/2008г. на 14.05.2008г. Правото им на собственост.

От представеното по делото наследствено решение, издадено от Израел е видно, че Н. М., М. М.-Б.Х. и Д. М. са наследници на С. М. / С. Д-р М. Б.

М./.

От представения по делото Нотариален акт № 133/1937г. по нот. дело №3358/1937г. се установява, че С. М. е придобила от В.В., Б.В.К., Ц.В.К. и Д.В.К. правото на собственост върху празно неурегулирано дворно място, находящо се в землището на с. Бояна, Софийско, местността Джуджано, съдържащо съгласно спогодителен протокол четири декара при граници: улица, М.М., Е.К., И.К. и И.К.., а от представения нотариален акт №55 от 1938г., че С. М. придобива чрез договор за покупко-продажба урегулирано място с площ от 58 кв.м. , находящо се в землището на с. Бояна, м.

Джуджано, при съседи новопроектирана улица, И.С., и от двете страни С. М., като продаваемото се място съставлява част от нивата на продавача в м.

„Джуджано“, цялата с площ от 1500 кв.м.

С акт № 1987 за завземане на имот от 01.11.1949г. на основание ЗОЕГПНС по преписка № 9454/48г. е одържавен по Постановление на МС №128 е отнет от С. М. недвижим имот, представляващ празно място с площ от 3133 кв.м. с паянтова постройка от 38 кв.м. находящ се в с. Красно село, м. Джуджано при граници л.25 №4, Г.К., Г.М. и И.К..

Със Заповед РД-21-062/24.11.2006г. на областния управител на Област София наследниците на С. М. - Н. М., М. М.-Б.Х. и Д. М. са обезщетени с жилищни компенсаторни записи за 2538 кв.м. за отнетия недвижим имот, предвид липсата на възможност за реалното възстановяване.

За останалата част от недвижимия имот /процесната източна част/ правото на собственост им е възстановено по силата на чл. 2, ал.5 от ЗОСОИ, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ. /виж ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 10.05.2006 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 6/2005 Г., ОСГК НА ВКС/.

Ето защо съдът намира, че е налице първата процесуална предпоставка.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба на Столична община ч е не е възникнало правото на реституция по силата на закона, тъй като съгласно цитираните по-горе разпоредба на чл. 2, ал.5 от ЗОСОИ - Във всички 4 случаи собствениците имат право да искат отделяне и реално връщане на земята им или на част от нея, когато тя може да се обособи в самостоятелен парцел, съгласно нормативните изисквания. Те могат също така да искат реално възстановяване на собствеността върху самостоятелни обекти (парцели, сгради, апартаменти, магазини и други подобни), придобити от държавата, общините, обществените организации или от техни фирми, предприятия и еднолични търговски дружества по чл. 61 от Търговския закон срещу преотстъпване право на строеж или в замяна на отчуждената им собственост.

От представените и цитирани вече по делото документи както и от заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, подробно и задълбочено се установява, че след извършено обследване от ДАГ е прието че по отношение източната половина от имот с пл.№671 равняваща се на 595 кв.м. е налице възможност за реално възстановяване.

Неоснователно се явява и възражението обективирано във въззивната жалба на В. Х. С. касаещо обстоятелството дали праводателите на ищеца са били обезщетени за завземането на наследствения им имот. Тук следва да се посочи, че по делото не се установява от доказателствата по делото, че праводателите на ищецът са получили обезщетение за източната половина от имот с пл.№671 равняваща се на 595 кв.м. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в ГПК ищецът не следва да доказва отрицателни факти, какъвто е факта, че не е получил обезщетение.

Съдът не следва да разгледа направеното от В. Х. С. възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност, тъй като то е направено за първи път с въззивната жалба.

Следва да се държи сметка, че съгласно разпоредбата на чл. 133, ал.1 ГПК Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.