Решение № 508 от 19.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Варна, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20223110106186 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Л. л. м. Р.“ Е.

ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** С., бул. „Ц. О. “ № ***, със съдебен адрес: гр. Р., ул . „А. “ № *****, адв. М. Б. *****е, с която претендира да бъде осъден А. А. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *****, вх. ****, ет. ****, да заплати на дружеството сумата от 1321,28 лв. (хиляда триста двадесет и един лв. и двадесет и осем ст.), представляваща обезщетение за неспазено предизвестие от 45 дни при прекратяване на трудов договор №*****/****г. поради дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба- 16.05.2022г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба като обстоятелства, от които произтича вземането е изложено следното: А. Ч. е бил назначен с трудов договор №*****/*****г. на работа в „М.“ Е.

(предишно наименование на ищцовото дружество) на длъжността „м. о.“, считано от 05.11.2018г. на срочен трудов договор с изпитателен срок от 6 месеца. С допълнително споразумение от 12.03.2019г. договорът е изменен на безсрочен, а срокът на предизвестие е променен на 45 дни. Ответникът е уволнен дисциплинарно със заповед №****/****г. поради неявяване на работа в шест поредни дни, като заповедта му е връчена лично на 29.05.2019г. с куриерска пратка. Заповедта не е оспорена от работника и съответно е влязла в сила. Ищецът твърди, че въпреки визираното задължение за изплащане на обезщетение за срока на предизвестието в случай на дисциплинарно уволнение, до момента на подаване на исковата молба такова не е изплатено. Като база за изчисление на дължимото обезщетение е послужило трудовото възнаграждение за месец март 2019г. при отработени 15 дни и среднодневна ставка от 41,29 лв. за 32 работни дни, включени в срока на предизвестието от 45 календарни дни от 30.05.2019г. до 13.07.2019г. Претендират се разноски.

1

Ответникът, редовно уведомен по реда на чл. 47, ал.5 вр. 1, ал. 2 и ал. 3 ГПК, не е намерен на посочените в НБД „Население“ постоянен и настоящ адреси, поради което по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК му е назначен особен представител. Особеният представител е депозирал отговор в срок, с който оспорва иска като неоснователен поради незаконосъобразност на уволнението. В отговора се сочи, че последният задължителен реквизит, визиран в чл. 195, ал. 1 от КТ - правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание, не е посочен, поради което заповедта за уволнение е незаконосъобразна. В трудовият договор е посочено, че работникът е на „сменен режим на график“, но не става ясно, дали в периода на неявяването му на работа работникът е бил включен в график за два последователни дни и дали при тези условия не се е явил на работа. Поради това не може да се определи в кои два последователни дни ответникът не се е явявал на работа. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение. Правилото за определяне на обезщетението при дисциплинарно уволнение въз основа на последното брутно трудово възнаграждение се прилага само тогава, когато работникът е работил пълен работен месец, а в процесния случай ищецът не е представил доказателства, че начислените трудови възнаграждения за м. април и м. март 2019г. действително са получени от работника. В случай на евентуалност, ако се приеме, че заповедта за уволнение е законосъобразна, то следва да се вземе предвид, че през м. март 2019 г. ответникът е работил в продължение на 15 работни дни, поради което съгл. чл. 221, ал. 2 от КТ като база за изчисляване на обезщетението следва да се определи среднодневното брутно трудово възнаграждение, което работникът е получил. В такъв случай обезщетението се равнява на 1156,12 лв., а не на 1321,28лв., както се претендира от ищеца.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – трудов договор № ****/****г. с допълнително споразумение № ****/*****г. и заповед № *****/*****г.; автобиография от А. Ч.; справки от НАП с изх. № ****/****г., изх. № ******/12.03.2019г. и изх. № *********/31.05.2019г.; докладна записка от 18.04.2019г. ; заповед № ****/****г. за прекратяване на трудов договор с известие за получаване на С.; искане по чл. 193 КТ с известие за получаване, 3 броя фишове за получено трудово възнаграждение от м.март д о м.май 2019г., се установява, че: по силата на сключен срочен трудов договор от 05.11.2018г. А. Ч. заемал длъжността „м. о.“ в предприятието на „М.“

****/понастоящем „Л. л. м. Р.“ ****, ЕИК *****/ . С допълнително споразумение от 12.03.2019г. срокът на договора бил изменен на безсрочен, а срокът на предизвестие на 45 дни. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №*****/ ****г. поради неявяване на работа в шест поредни дни, като заповедта е връчена лично на А. Ч. на 29.05.2019г. с куриерска пратка.

От приетото заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експретиза се установява, че след извършена проверка на разплащателната сметка на А. Ч. и предоставените от счетоводството на работодателя фишове за работни заплати, А. Ч. няма отработен пълен месец при „М.“ Е./„Л. Л. М. Р.“ Е./. Месецът, в който А. Ч. е получил трудово възнаграждение в най-голям размер е Март 2019г., като следва: брутно трудово възнаграждение в размер на 1040.13 лева; нетно трудово възнаграждение в размер на 779,13 лева. Обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ има за база последното брутно трудово възнаграждение получено в пълен размер от служителя. Тъй като за периода Ноември 2018 - Април 2019г., А. Ч. няма отработен пълен месец, при изчисляване за обезщетението е взето брутното трудово възнаграждение получено от работника през месеца предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетение и през който месец работника има отработени повече от 10 работни дни - в случая полученото от А. Ч. възнаграждение през м. Март 2019г., през който е имал отработени 15 дни. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ включва средствата с постоянен характер, които в случая са: Основна заплата за отработено време в размер на 591,00 лева;

2

Трудов стаж в размер на 28,37 лева; Нощен труд в размер на 8,38 лева. Общо брутно трудово възнаграждение 627,75 лева за отработени 15 дни или 41,85 лева средно на ден.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 221 ал. 2 КТ.

Предвид горепосочената правна квалификация, уважаването на иска е обусловено от установено от ищеца наличие на трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено поради влязла в сила заповед за дисциплинарно уволнение, както и размера на уговореното брутно трудово възнаграждение, респ. ответникът следва да установи наличието на правоизключващи или правопогасяващи задължението му за заплащане на обезщетение по чл. 221 ал.2 КТ обстоятелства.

По делото не се спори за наличието на трудово правоотношение между страните, което е било прекратено със заповед за дисциплинарно уволнение, както и относно размера на уговорените брутно трудово възнаграждение и срок на предизвестие.

Съдът приема, че процесната заповед за уволнение е редовно връчена на работника на 29.05.2019г., предвид гореобсъденото доказателство - разписка от куриер носеща подписа на ответника. Предвид липсата на твърдения и представени доказателства за оспорването на тази заповед по реда и в сроковте установени в КТ, съдът намира, че тя е валидна и влязла в сила, поради което въпросите за законността на дисциплинарното уволнение и предпоставките за извършването му не подлежат на преразглеждане.

Предвид гореизложеното, искът е доказан по основание, като досежно неговия размер съдът кредитира обсъденото заключение по приетата ССчЕ, според което меродавното среднодневно брутно трудово възнаграждение получено от работника през месеца предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетение и през който месец работника има отработени повече от 10 работни дни е 41,85 лв. При така установеното среднодневно брутно трудово възнаграждение, обезщетението за 45 календарни дни, считано от 30.05.2019г до 17.07.2019г., респ. за 32 работни дни включени в този период, е 1339,20 лв., което надвишава размера на претенцията заявена от ищеца.

Въз основа на горните правни изводи, съдът намира иска за изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Съобразно с изхода на спора, разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и направеното искане на ищеца за присъждане на разноски, такива следва да му бъдат определени, като според представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, те са в размер на 1002,85лв. за адвокатско възнаграждение, държавна такса, депозити за експертиза и особен представител.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание 221 ал. 2 КТ А. А. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № ****, вх. ***, ет.*** да заплати на „Л. л. м. Р.“ Е****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. О. “ № **** сумата от 1321,28 лв. (хиляда триста двадесет и един лв. и двадесет и осем ст.), представляваща обезщетение за неспазено предизвестие от 45 дни при прекратяване на трудов договор №****/******г. поради дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба16.05.2022г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК А. А. Ч., ЕГН ********** да заплати на „Л. л. м. Р.“ ****, ЕИК ****** сумата от 1002,85 лева, представялваща направените в 3 производството разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса, депозити за експертиза и особен представител.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4