Решение № 481 от 25.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря И.А ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20231110214244 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

С наказателно постановление № 23-4332-017036/23.08.2023 г. на началник сектор към СДВР , отдел "Пътна полиция"-СДВР, на И. П. П., с ЕГН: **********, са наложени административни наказания: "глоба" в размер на 850 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП , за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП .

Срещу горепосоченото наказателно постановление на 20.09.2023 г. е подадена жалба от П., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно, считайки, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, които не са конкретно посочени.

Поддържа се, че и не са доказани фактите и обстоятелствата, описани в НП, поради което счита, че обжалваното НП е издадено и при неправилно приложени на материалния закон.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с упълномощен процесуален представител – адв. Т.Г, който поддържа жалбата и уточнява, че съществените процесуални нарушение се изразяват в липса на императивни реквизити на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

1

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по подадената жалба.

Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения срок /НП е връчено на 12.09.2023 г., от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На дата 20.07.2022 г. в 01:23 часа, в гр. София по ул. "Околовръстен път", с посока на движение от бул. "Черни връх" към бул. "България" срещу № 28, техническо средство ATCC CORDON-M D със сериен № 119 7, заснемащо и записващо дата, час, скорост и рег. № на МПС, заснело л. а. "*** *****************" с рег. №******** собственост на *******************, който се движел с превишена скорост 148 км/ч след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача от 153 км/ч, при ограничение на скоростта 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26 в населено място.

АУАН е съставен по снимков материал по преписка № M D119714462/2022 г. и попълнена декларация по чл. 188 ЗДвП от И. П. П..

Нарушението установено със система за видеоконтрол ATCC CORDONMD със сериен № 119 7, заснемащо и записващо точен час, дата, скорост и рег. № на МПС. Посоченото АТСС - преносима (триножник) видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера към дата 20.07.2022 г. е било технически изправно, видно от протокол за лабораторна проверка №09-СГИСИС/15.03.2022 г. на БИМ, като представлява одобрен тип уред за измерване с решение на Държавен институт по метрология на Хърватия от 13.06.2017 г., със срок на валидност на решението 10 години и удостоверение от Български институт по метрология за вписване на АТСС.

Жалбоподателят на 19.07.2023 г. попълнил декларация по реда на чл.

188 ЗДвП, в която отразил, че на процесната дата именно той е управлявал 2 автомобила /л.7 от делото/.

С оглед на изложеното, актосъставителя Силви Славчева – мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР, въз основа на доказателствата, съдържащи се в горепосочената преписка съставила срещу жалб. П. АУАН серия АД с бл.

№069084/19.07.2023 г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление за описаното в съставения АУАН нарушение, което било връчено лично на жалбоподателя и той в законоустановения 14-дневен срок подал жалба срещу него.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: декларация по чл. 188 ЗДвП ; справки от ОПП-СДВР, ведно с приложения към тях; справка от Български институт по метрология и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и технически характеристики на същия; протокол от последваща проверка на системата за видеоконтрол и Заповеди на министъра на вътрешните работи, справка картон на водача, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система; снимки, на осн. чл189, ал.15 ЗДвП; справка-картон на водача.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитана Ванеса Силвиева Т. и са изслушани обясненията на жал. П..

При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото.

Съдът кредитира изцяло доказателствата, от които се установява, че процесният АУАН е съставен въз основа на преписката, изготвена при заснемане на процесния автомобил с автоматизирано техническо средство – преносима видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения.

АУАН е съставен едва след попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП от жалб. П., в която същият е декларирал, че на процесната дата и в посочения в 3

АУАН часови диапазон именно той е управлявал заснетия л. а.

*****************" с рег. №********.

"***

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 283 НПК.

От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесната преносима система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От протокола за проверка се установява, че към датата на заснемане на процесното нарушение – 20.07.2022 г., преносимата видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е преминала последваща периодична проверка, като е отговаряла на метрологичните изисквания.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към административнонаказателното производство като годно веществено доказателствено средство.

От същото се установява, какво е било ограничението на скоростта на процесното място, вида, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 148 км/ч, /след приспаднат 3% толеранс от 153 км/ч/, при ограничение от 80 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В-26.

В наказателното постановление е посочена скорост на управление на МПС - 148 км/ч, за която е санкциониран жалбоподателят, докато в снимковия материал е отразена скорост от 153 км/ч /л. 13 от делото/. От приложените писмени доказателства към преписката от Български институт по метрология – протокол от последваща проверка, се установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/3 % при скорост над 100 км/ч. В конкретния случай, от приложените веществени доказателствени средства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 153 км/ч., от 4 който е бил приспаднат толеранс от

3 %, като жалбоподателят е санкциониран за управление с наказуема скорост от 148 км./ч.

Показанията на св. Т., дадени в съдебно заседание, проведено на 22.01.2024 г. съдът не кредитира с доверие, от една страна с оглед на близките й отношения с жалбоподателя, а от друга поради това, че същата възпроизвежда свои субективни възприятия относно скорост на движение на други автомобили, преминаващи покрай управлявания от жалб. П., твърдейки, че тя е била пътник в същия и предполагайки, че АТСС е отчело скоростта на движение не на автомобила, управляван от П., а на други автомобили. Същата версия се поддържа и от жалб. П..

Съдът няма как да приеме тази защитна теза като съответстваща на обективната действителност, тъй като видно от приложеното по делото веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл.189, ал.15 ЗДвП /л.13 от делото/, в обсега на центриране на камерата на АТСС се намира именно лек автомобил с рег. №****** Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните/преносими системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и когато тя е превишена над допустимото ограничение - задействане на камера, визуализираща МПС, чиято скорост е измерена от скоростомера, като на конкретната снимка със знака „+“ е обозначено МПС, чиято скорост е отчетена. Следователно, в конкретния случай липсва каквото и да е съмнение относно това, че е измерена именно скоростта на автомобила, който е визуализиран на снимката, представляваща веществено доказателствено средство, на осн. чл.189, ал.15 ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, а НП е издадено също от компетентен орган –началник Сектор към СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, като това се потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства – 2 бр. Заповеди на министъра на вътрешните работи и 1 бр. Заповед на директора на СДВР.

АУАН и НП са издадени в давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 5

ЗАНН и съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл.

57, ал. 1 ЗАНН, като в конкретния случай нарушителят следва да се счита за открит по смисъла на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН от датата на подписване на декларацията по чл. 188 ЗДвП.

При проверка правилното приложение на материалния закон при издаване на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП .

Нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при форма на вина пряк умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, като е целял настъпването им, а именно съзнавал е и е искал да управлява автомобила със скорост от 148 км/ч при разрешена скорост от 80 км/ч за населено място, указана със съответен пътен знак.

Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, представляващ веществено доказателствено средство, на осн. чл.189, ал.15 ЗДвП, като в случая скоростта е била ограничена до 70 км/ч за населено място с пътен знак В-26, а същата е била превишена от водача, като няма данни, вкл. видно и от снимковия материал за обстоятелства пречещи на правилното отчитане на скоростта от техническото средство.

Налице е изготвен Протокол по чл. 10 от Наредба №

8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /л. 12 от делото/. Всъщност именно с този протокол е удостоверено използването на АТСС на съответното място за контрол, в който изчерпателно следва да бъдат посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим , режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС , началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от наредбата е документът, предвиден да удостовери всяко използване на преносимо АТСС, за да има връзка между предвидената с наредбата информация /съдържание на протокола/ и снимковия материал, което в случая безспорно е така. Налице 6 е и снимка на разположението на уреда, съгласно чл. 10, ал. 3 от същата наредба /л. 14 от делото/.