Решение № 40 от 08.03.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Благоевград , 23.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир Аршинков

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора Ирина Александрова Аспарухова (ОПБлагоевград) Окръжна прокуратура - Благоевград като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211200600008 по описа за 2021 година С присъда № 8281/23.09.2020 год., постановена по н.о.х.д. № 392/2020 год. на Районен съд - Петрич, подсъдимият Т. Д. Т. е признат за виновен в това, че на 05.06.2020 г., в двора на питейно заведение „П.Д.“, находящо се в местността „Р.“, общ. Петрич, чрез нанасяне на удари с нож в областта на тялото на Г. З. Я. от с. Кърналово, общ. Петрич, му причинил три средни телесни повреди, изразяващи се в нараняване, проникващо в гръдната кухина, нараняване, проникващо в коремната кухина и изпадане в състояние на разстройство на здравето, временно опасно за живота, в резултат на травматичен шок, развил се в резултат от кръвоизливите в коремната и гръдната кухини и външната кръвозагуба, като деянието е извършено при условията на „опасен рецидив”, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК, а именно с присъда № 11/12.01.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 811/2014 г. по описа на Районен съд - Петрич, влязла в сила на 09.06.2015 г., поради което и на основание чл. 131а, пр. 2 във вр. с чл. 129, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК и във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 и чл.54 от е осъден да изтърпи наказание “лишаване от свобода” за срок от 9 (девет) години, което е намалено с 1/3 и редуцирано до “лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Със същата присъда, на основание чл.59 от НК, съдът е приспаднал от наложеното 1 наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият е бил задържан с постановление на РП - Петрич за срок от 72 часа от 13.50 ч. на 06.06.2020 г. и с определение № 162/ 09.06.2020 г., постановено по ч.н.д. №241/2020 г. по описа на РС Петрич, с което е взета МН ”задържане под стража” до датата на постановяване на присъдата - 23.09.2020 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Освен това Т.Т. е осъден да заплати на Г.З. Я. сумата от 10 000 лв. (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл. 131а, пр. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 29, ал.

1, б.„а“ от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

Предявеният от Я. срещу Т. граждански иск за имуществени вреди от престъплението в размер на 4 000 лева е отхвърлен като неоснователен.

Съдът се е произнесъл относно съдбата на веществените доказателства по делото мобилен телефон марка „Huawei“, модел „DRA – L21“, с поставена в него СИМ-карта на мобилен оператор „Теленор“, сиво мъжко яке с качулка и бял цип, предадени с протокол за доброволно предаване от 05.06.2020 г., както и червена тениска, червени къси панталони, чифт черни маратонки марка „Адидас“, предадени с протокол за доброволно предаване от 05.06.2020 г., които се съхраняват в склада за веществени доказателства на РУ на МВР гр.

Петрич, които е разпоредил да се върнат на собствениците им.

На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК е отнел в полза на държавата вещественото доказателство нож, поставен в черна платнена калъфка, с дължина 31 см, предадени с протокол за доброволно предаване от 05.06.2020 г., съхранявани в склада за „ВД“ на РУ Петрич и разпоредил същите да бъдат унищожени.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е възложил в тежест на признатия за виновен подсъдими направените по делото разноски в размер 263.52 (двеста шестдесет и три лева и петдесет и две стотинки) лева, които следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВРБлагоевград, както и и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 400 (четиристотин) лева, които да бъдат заплатени по сметка на РС-Петрич.

В депозираната пред въззивната инстанция жалба срещу посочената присъда се оспорва явната несправедливост на наложеното наказание, както и прекомерната завишеност на гражданския иск. Критикува се позицията на съда, приел, че се касае за нанасянето на три телесни повреди, въпреки, че липсва обвинение за продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. А размера на наложеното наказание, както и уважената гражданска претенеция за обезвреда, не държат сметка за причините за инцидента и най-вече, че за решаване на възникнал проблем е извикан пострадалия, а не са сигнализирани органите на МВР. Последното би предвардило случилия се инцидент, което 2 въпреки, че не оправдава Т., води до снижаване на отговорността му.

Пред въззивната инстанция защитникът пледира за уважаване на жалбата и намаляване на наложеното наказание, поддържайки изтъкнатите аргументи, считайки, че следва да се даде още един шанс за поправянето на дееца.

Жалбоподателят Т. поддържа заявеното от защитника му и в предоставената му последна дума моли съдът да намали размера на наложеното му наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград в пледоарията си отхвърля направените възражения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание като счита, че съдът правилно е преценил данните за съдимостта му, разкриващи го като лице със завишена степен на обществена опасност. Множеството осъждания на Т. и изтърпените от него наказания „лишаване от свобода“ ефективно не са изградили целените от закона задръжки, което изисква и по-строг подход при определянето на наказателната му съдба. В тази връзка БлРС е постановил един законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден. По отношение на уважения граждански иск се изразява мнение, че следва да бъде преценен по справедливост.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Преди даване ход на съдебното следствие, при съблюдаване на изискванията на глава XXVII от НПК, съдът е приел за доказани направените от подсъдимия самопризнания на база събраните в хода на досъдебното производство доказателства и с негово съгласие е разгледал делото при условията на т.нар. съкратено съдебно следствие. Възприемайки изложеното в обвинителния акт, първостепенният съд е приел за безспорно установено, че фактическото поведение на Т. Д. Т. запълва състава на повдигнатото му обвинение. Същият е криминално проявен с множество осъждания, включително и извършено в по-ранен момент престъпление по чл.131а, пр.1 и пр.2 във вр. с чл.131, ал.1, т.1, пр.1 и т.4, пр.3 във вр. с чл.128, ал.2 и чл.129, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ години, изтърпяно до 17.03.2019 година, когато е бил освободен от затвора.

На 05.06.2020 година подсъдимият Т., заедно със свой приятел – П.Л., отишли към 10.30 часа в заведението „П.Д.“ в м. „Р.“, общ. Петрич. Същото се стопанисвало от свидетелката М. Я.а, която освен това сервирала на клиентите. Т. и приятелят му Л. седнали на отдалечена маса и си поръчали храна и алкохол. След като изпили по няколко чаши, подсъдимият извадил нож, поставен в черна платнена калъфка с дължина от около 35 см. и го поставил на съседния стол. Повлиян от употребения алкохол той поискал от М. Я.а да се обади на С.П., приятел на дъщеря й. Я.а се обадила на П. по телефона, но казала на Т., че телефонът му е изключен и не могла да се свърже с него. Това ядосало подсъдимият, който започнал да отправя обиди и псувни по адрес на П.. По същото време съпругът на Я.а – 3 пострадалият Г. Я. й се обадил и разбрал, че има проблем с клиент в заведението. Я. успокоил съпругата си и казал, че веднага идва и ще реши проблема. Когато пристигнал, пострадалият се отправил към масата на Т. и Л., като поискал да си платят сметката и да напуснат заведението. Т. отказал и отправил обидни думи към него, а свидетелят му отвърнал по същия начин. Веднага след това подсъдимият извадил ножа си и с него нанесъл три удара в областта на тялото на Я., който започнал да кърви. С автомобила си незабавно отишъл до болницата в гр. Сандански, където му била извършена животоспасяваща операция. От своя страна Т. тръгнал пеша за с. Митиново, а оттам на стоп стигнал до гр.

Петрич. В началото на града видял патрулен полицейски автомобил и отишъл при полицаите като им признал, че преди това наръгал с нож човек. Те го завели до РУ – Петрич, където го тествали с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410“, отчело наличието на 1,28 промила алкохол в кръвта му. Подсъдимият бил заведен до ФСМП в града за кръвно изследване на наличието на алкохол и наркотици в кръвта му, но отказал да съдейства.

От заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза се установява, че на пострадалия Я. са причинени три средни телесни повреди, изразяващи се наранявания, проникващи съответно в гръдната и коремната кухини, както и изпадането му в състояние на разстройство на здравето, временно опасно за живота, дължащо се травматичния шок, дължащ се на кръвозагубата в коремната и гръдната кухини, и външната кръвозагуба.

Изложената фактическа обстановка, възприета на практика и от двете съдебни инстанции, намира своето доказателствено потвърждение в събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Същото е констатирано в мотивите на проверяваната присъда и изтъкнато като причина за направеното предварително одобрение от страна на съда, съдебното производство да се развие по реда на глава XXVII от НПК.

Следва да се потвърди направения и от първата съдебна инстанция извод за еднопосочност и непротиворечивост на събраните доказателства, утвърждаващи по категоричен начин изложените по-горе фактически положения. Заявеното от разпитаните свидетели П.Л., Л.Д., М. Я.а, И.А., Р.Т., Г. Я., С.П. и В.Т. разкрива последователността в действията на подсъдимия, признати от него и при разпита му в качеството на обвиняем. В подкрепа на изброените гласни доказателствени средства са и представените по делото писмени доказателства, изброени в мотивите към проверяваната присъда, както и посоченото по-горе заключение по съдебно-медицинската експертиза.

Крайният извод, който се налага от събраната по делото доказателствена съвкупност, е, че същата по един непротиворечив, последователен и житейски достоверен начин, установява, че подсъдимият Т.Т. е извършил вмененото му престъпление.

В разглежданият казус няма спор, чеса налице предпоставките на чл.29, ал.1, б. „а” от НК, извършеното от дееца да бъде квалифицирано като „опасен рецидив” в посочената форма. Видно от представения бюлетин за съдимост на Т. е, че същият е многократно осъждан, включително и с присъда № 11/12.01.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 811/2014 г.

4 по описа на Районен съд - Петрич, влязла в сила на 09.06.2015 г., с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години. В този смисъл са налице основания за квалифициране на извършеното от подсъдимия при условията на опасен рецидив в първата от двете му форми, тъй като съответните законови изисквания относно продължителността на наложеното му наказание и изтеклия срок от неговото изтърпяване, до извършване на настоящето деяние, са налице.

На тази плоскост напълно обоснован е и правният извод на проверяваната съдебна инстанция, че от обективна и субективна страна Т. Д. Т. е извършил престъпление по чл.

131а, пр. 2 във вр. с чл. 129, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК и във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.