Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 205 от 13.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14184/2025
Вид
Решение № 205
Подписан
13.01.2026
В сила
13.01.2026
Състав
Татяна Димитрова, Вергиния Мичева, Румяна Милчева Найденова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100514184 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба на „ВИВА КРЕДИТ” АД – длъжник по изп. д. № 20248600403338 от 2024 год. на ЧСИ В.М. с рег. № 860, срещу постановление за отказ да прекрати изпълнително дело с изх. № 218671/25.10.2024 год на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че на 30.10.2024 год. е било връчено съобщение, с постановление, с което Частният съдебен изпълнител оставя без уважение молбата на „Вива Кредит“ АД да прекрати ИД 20248600403338 год. с взискател В.П.Д. ЕГН: **********, цесионер на Б.Б.Б.. Твърди, че Дружеството е показало както на ЧСИ М., така и на адв. Б., че е положило дължимата грижа да изпълни задължението си към адв. Б. и е изпълнило задължението по изпълнителния лист. Посочва, че задължението било погасено още преди образуване на изпълнителното дело, чрез изплащане на каса на Изи Пей по три имена и ЕГН на адв. Б..

Взискателят не е дал становище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна, тъй като не били представени доказателства за погасяване на пълния размер на задълженията по изпълнителния лист. Сочи, че в конкретния случай, към възражението на длъжника за прекратяване но реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК не са били предоставени доказателства, които по безспорен и недвусмислен начин да доказват плащане на дълг по изпълнителен титул преди образувване на делото. Посочва, че единствено е представена разписка за извършено плащане чрез Изипей, която не може по безспорен начин да докаже дали адв. Б. Б. е получил сумата, съответно дали дългът е погасен.

Съдът установи от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба от 07.10.2024 г. на В.П.Д. срещу „Вива кредит“ АД въз основа на изпълнителен лист от 24.07.2024 г. за иаплащане на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закон за адвокатурата, на адв. Б. Б. САК сумата в размер 1 на 400 лв. разноски по гр. д. № 35166/2023 г. по описа на СРС.

С договор за цесия от 27. 09.2024 г., сключен между адв. Б. Б. САК и В.П.Д., ЕГН **********, гореописаното вземане срещу „Вива кредит“ АД е прехвърлено.

При тези факти съдът намира жалбата за неоснователна.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК основание за прекратяване на изпълнителното производство е погасяване на целия дълг преди образуване на делото, който факт следва да е удостоверен или със заверена от взискателя разписка, или с квитанция от пощенска станция, съответно с извлечение от банкова сметка. Частичното погасяване не е основание за прекратяване на изпълнителното производство, а следва да бъде отчетено от съдебния изпълнител при преценка относно размера на подлежащия на принудително изпълнение дълг, а оттук – и на стойността на разноските, които имат пропорционален на този размер характер.

Процесното изпълнително производство има за предмет изпълнение парично задължение за за иаплащане на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закон за адвокатурата, на адв. Б. Б. САК сумата в размер на 400 лв. разноски по гр. д. № 35166/2023 г. по описа на СРС.

Съглаепо разпоредбата на чд. 433. ал. 1, т. 1 ГПК и трайната съдебна практика Съдебният изпълнител следва да прецени фактите и обстоятелствата свързани е претендираното извънсъдебно плащане. Към молбата на длъжника е приложена разписка от Изипей АД от 10.04.2024 т. за извършено плащане към адв. Б. Б. явяващ се цедент по силата по силата на договор за цесия. Съгласпо разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и трайната съдебна практика, па ЧСИ се предоставя по изключение възможност служебно да прецени материално-правни факти и обстоятелства, какъвто безспорно е плащане на дълга преди образуване на изпълнителното производство. Разпоредбата е приложима само и единствено когато длъжникът представи разписка от взискателя надлежно заверена иди квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

Посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване па хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване па изпълнителното производство. Това е така, тъй като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентност по разрешаване па спорни права, което изключва разширителното и тълкуване. В конкретния случай надлежно заверяване на разписката от страна на взискателя липсва. Общата идея на нормата е зашитата на длъжника по реда на чл.

433, aл. 1, т. 1 ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства. Хипотезата е ограничена до безпорни доказателства, а именно - плащане на паринчно вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец (пощенска станция или банка). При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва само е недобросъвестността на взискател, който е упражнил правото си, въпреки че задьлжението е било доброволно изпълнено.

В конкретния случай, към възражението на длъжника за прекратяване но реда на чл.

433, ал. 1, т. 1 ГПК не са били предоставени доказателства, които по безспорен и недвусмислен начин да доказват плащане на дълг по изпълнителен титул преди образувване на делото. Посочва, че единствено е представена разписка за извършено плащане чрез Изипей, която не може по безспорен начин да докаже дали адв. Б. Б. е получил сумата, съответно дали дългът е погасен.

Поради изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: град София, и.к. 1324, район Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Изпълнителния директор С.П.П., правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК 201995287, със седалище н адрес на управление: град София, и.к. 1324, район Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Управителя С.П.П., представлявано от адв. А.Н. - МАК, срещу постановление за отказ да прекрати изпълнително дело с изх. № 218671/25.10.2024 год. по ИД 20248600403338 от 2024 год. на ЧСИ В.М. с рег. № 860.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3