Определение № 25659 от 15.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 12778/2025
- Вид
- Определение № 25659
- Подписан
- 15.12.2025
- В сила
- 15.12.2025
- Състав
- Десислава Зисова, Кирил Стайков Петров, Зорница Ангелова Езекиева
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.51 · Закон за управление на етажната собственост
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25659 гр. София, 15.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Десислава Зисова
Членове:
Кирил Ст. Петров
Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512778 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.129, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Етажната собственост с адрес: гр.
София, ул. ********, Комплекс „Мирамонте“ срещу Разпореждане Рег.№ 164633 / 23.10.2025 г. по гр. дело №41089/2025 г. по описа на СРС, 76 състав, с което е върната исковата молба и е обезсилена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК с рег. №16865/11.06.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 26319/2025 г.
Жалбоподателят излага оплакване, че обжалваният акт е неправилен.
Оспорва указанията за държавна такса, поддържа, че същата не е правилно определена от първоинстанционния съд.
Въззивният съд намира следното:
Софийският районен съд е сезиран с искова молба по чл.422 ГПК – за установяване на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. Предявеният иск е подаден от Етажната собственост с адрес: гр.
София, ул. ********, Комплекс „Мирамонте“, срещу П.Д.К., за вземания с правно основание чл.50 и чл.51 ЗУЕС – за вноски във фондове „Ремонт на комплекс“ и „Ремонт на сграда“ и за разходи за управление и за поддържане на общите части на етажната собственост, които ищецът е посочил по пера (такса за управление, за озеленяване, за снегопочистване, за охрана, за ел. енергия и т.н.). Цената на исковете е общо 1 390,29 лв., от които 237,15 лв. – 1 вноските за фондове „Ремонт на комплекс“ и „Ремонт на сграда“ и 1 153,14 лв.
– вноски по останалите пера. С разпореждане от 26.08.2025 г. съдът е указал на ищеца да внесе държавна такса в размер на в размер на 594,19 лева, равняваща се на 4% от цената на всеки от кумулативно съединените искове (но не по-малко от 50 лева), след приспадане на вече внесените такси в заповедното и исковото производство. С молба от 05.09.2025 г. ищецът е възразил по така определената такса, като е изложил съображения, че предявеният иск е един, с цена от 1 390,29 лв., за което е внесъл такса в размер на 28 лв. (при съобразяване на платената в заповедното производство). С разпореждане от 16.09.2025 г. съдът е предоставил нова възможност на ищеца да внесе държавна такса в размер на 594,19 лева. С молба от 19.09.2025 г. ищецът поддържа вече изложените съображения относно цената на иска и таксата в указания от съда размер не е внесена. С обжалваното разпореждане съдът е приел, че с исковата молба са предявени няколко обективно кумулативно съединени искови претенции, с различно правно основание и различен предмет на доказване, като дължимата държавна такса се определя върху цената на всеки един от исковете (т. 18 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС), а не върху техния сбор и поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности е върнал исковата молба и е обезсилил издадената заповед за изпълнение.
Обжалваният акт е незаконосъобразен. Указанията, дадени от първоинстанционния съд за дължима държавна такса в размер на в размер на 594.19 лева, формирана чрез начисляване на 4% от цената на всяко перо от претендираните вземания, но не по-малко от 50 лева, са неправилни. По този въпрос следва да се сподели становището на ВКС, обосновано в Определение № 4761 от 23.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2307/2024 г., Г.К., ІІ Г.О. на ВКС, съгласно което за всеки самостоятелен обект на собственост цената на иска се формира според вземанията, всяко от които има различно правно основание по ЗУЕС. В настоящия случай се претендират вземания по чл.50 и чл.51 ЗУЕС за един обект на правото на собственост, поради което следва да се приеме, че се дължат държавни такси, както следва: 50 лв. за иска по чл.50 ЗУЕС за сумата от 237,15 лв., представляваща вноски за фондове „Ремонт на комплекс“ и „Ремонт на сграда“ и 50 лв. за иска по чл.51 ЗУЕС за сумата от 1 153,14 лв., представляваща разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост. След приспадане на внесената в заповедното 2 производство такса в размер на 27,81 лв., дължимата такса за исковото производство е в размер на 72,19 лв. От тях 28 лв. са платени с вносна бележка от 27.01.2025 г. и дължимият остатък е в размер на 44,19 лв. На страната следва да се укаже да представи доказателства за довнесена такса по сметка на СРС в размер на 44,19 лв.
По изложените съображения съдът приема, че дадените указания на ищеца по реда на чл.129, ал.2 ГПК са неправилни, а обжалваното разпореждане за връщане на исковата молба – незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, свързани с отстраняване на нередовността на исковата молба, съобразно мотивите на настоящото определение.
По изложените мотиви Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане Рег.№ 164633 / 23.10.2025 г. по гр. дело №41089/2025 г. по описа на СРС, 76 състав, с което е върната исковата молба и е обезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с рег. №16865/11.06.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 26319/2025 г.
В Р Ъ Щ А делото на СРС, 76 състав, за продължаване съдопроизводствените действия съобразно указанията в мотивите. на
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3