Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1216 от 04.03.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4308/2023
Вид
Решение № 1216
Подписан
04.03.2025
В сила
22.12.2025
Състав
Елена Маврова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 387, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 74, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1216 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20231100104308 по описа за 2023 година

Предявен e иск от А. О. Х. срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ответника да заплати на ищеца сумата от 124 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.04.2020 г. (три години преди предявяване на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и приключване в разумен срок на сл.дело №1/1991г., преобразувано в сл. дело №780-П/1998г. по описа на ВОП-София и ДП №11-048/1999 г. по описа на ВОП-София, за периода от образуване на делото през м. януари 1991 г. до момента на предявяване на настоящия иск.

В исковата молба, А. О. Х. сочи, че е един от пряко пострадалите от престъпленията, които се разследват повече от 30 години сл.дело №1/1991г., преобразувано в сл. дело №780-П/1998г. по описа на ВОП-София и ДП №11048/1999 г.по описа на ВОП-София. Тъй като е пострадал от престъпленията, които са предмет на разследване по процесното досъдебно производство, известно в публичното пространство като т.нар. „Възродителен процес“ има качество на пострадало лице по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК. Поддържа, че този процес в периода 1984 г. – 1989 г. е представлявал принудителна промяна на имената на българските граждани от турски етнически произход, забрана на езика и етнорелигиозните им обичаи, традиции и вярвания, чрез репресии, физически и психически телесни увреждания, незаконни задържания и прогонването на стотици хиляди от България в късната пролет и лятото на 1989 г.

Ищецът твърди, че се явява пострадал от действията на българската държава, предприети в края на 1984 г. и началото на 1985 г. извършени по време на т.нар. „възродителен процес“, като от януари 1985 г. до 20.09.1985 г. е бил задържан и лишен от свобода в затвора на остров Белене.

1

В края на 1984 г. и началото на 1985 г. в кърджалийския край е започнала масова насилствена асимилация на турския етнос. Ищецът сочи, че с приятели и познати е участвал в протести в центъра на гр. Момчилград срещу тази политика. Поради тази причина е задържан като престъпник и откаран в МВР – Кърджали, където е държан в килия, а впоследствие и на остров Белене. В затвора Белене са настанени в помещения, в които не влиза дневна светлина и са били принуждавани да работят на строителни обекти.

Дълго време след задържането му никой от семейството му не е знаело къде се намира и дали е жив, като впоследствие са им предоставили възможност да напишат писма на семействата си. След престоя в Белене е върнат в населеното място, в което живее, като всеки ден е бил под полицейско наблюдение и е трябвало да се разписва в кметството на селото. Нямало е право да напуска селото без разрешение на съответния полицейски служител.

Ищецът сочи, че без да е извършил престъпление или друго провинение е бил лишен от свобода, засегнато е правото му на личен и семеен живот, наред с насилствена асимилация. За лишаването му от свобода не са му връчени никакви документи, като едва на по-късен етап е разбрал, че такива има в архивите на бившата Държавна сигурност.

Твърди, че през 1989 г. е принуден да напусне България и да се засели в Турция, като след промените се е завърнал в родното си място, в което живее и до днес. Сочи, че докато е бил н Турция, заедно с други хора лишени от свобода в Белене са разбрали за разследването за възродителния процес. През 1996 г. са подготвили обща жалба до главния прокурор, кой която всеки е приложил информация, като жалбата е внесена от друг пострадал – И.Х.. След това на 01.04.1997 г. от името на пострадалите е внесено ново искане до главна прокуратура. Впоследствие пострадалите са формирали сдружение за да защитават интересите си.

Излага, че за извършването през този период репресии от страна на държавата е образувано сл. д. № 1/1991 г., преобразувано в ДП № II - 048/1999 по описа на ВОП - София, по което е разпитван като свидетел и са разяснени правата му на пострадало лице. Същото не е приключило (отменено е от съда Постановлението от 31.05.2022 г. на ВОП – София за прекратяване на наказателното производство), като прекомерното забавяне е задълбочило чувството му за липса на справедливост, лишаване от права, разочарование и страх и опасения, че това забавяне ще позволи на обвиняемите да се измъкнат от правосъдие. Счита, че прекомерната продължителност на делото нарушава правото му по чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане и приклъчване на делото в разумен срок и е задълбочило усещането му за липса на справедливодт Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК оспорва исковата претенция по основание и размер, като счита същият за значително завишен. Оспорва, че по иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е налице забавяне, доколкото разследването се характеризира с изключително висока степен на фактическа и правна сложност. Сочи, че досъдебното производство на два пъти е внасяно с обвинителен акт в съда.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото 2 на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Отговорността има деликтен характер, ангажирането на която се осъществява чрез отделен иск, с който ищецът може да установи пред националния съд наличие на нарушение по чл.6,§1 от Конвенцията и да претендира обезщетение.

Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6, §1 от Конвенцията са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ. Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение (в този смисъл решение № 153 от 13.06.2018г. по гр. д. № 4658/2017 г., ІV Г.О. на ВКС и решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г., ІІІ Г. О. на ВКС).

Видно от удостоверение от МВР изх. № 28092/08.12.1994 г. А.А.А. (А.

О.ов А.) е бил въдворен в ТВО Белене за времето от 13.03.1985 г. до 20.09.1985 г.

Няма спор между страните, а и видно от представените по делото писмени и гласни доказателства, включително копие на Държавен вестник, бр.

44/01.06.1990г., ищецът (с променено име А.А.А.) е сред 517-те български граждани, върху които е била упражнена държавна принуда за насилствена промяна на имената им чрез репресия, лишаване от свобода и въдворяване в Белене. Не е спорно и обстоятелството, че повод на тези действия на държавата е образувано на 30.01.1991 г., сл. дело 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили (впоследствие преобразувано в сл. дело №781-Н/98 г. на СВОП, а понастоящем с №II-048-99 по описа на ВОП), придобило обществена известност като делото за „възродителния процес“.

Към момента производството не е приключило, като от съда (определение № 1223 от 22.12.2022 г. по нак. дело 821/2022 г. на Софийски апелативен съд, 6ти наказателен състав) е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № II -948/199 г. по описа на ВОП – София от 31.05.2022 г. Видно от постановление от 30.09.2024 г. на ВОП – София по досъдебно производство № II-048/1999 г. са дадени отново указания на екипа от военни следователи във връзка с разследването.

По делото са представени множество молби и искания до прокуратурата 3 за информация във връзка с наказателното производство, както и значителното забавяне, като ищецът е разпитван като свидетел, поради което има качеството пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК.

С оглед изключително дългия период от време от 30 години, в който инициираното наказателно производство е неприключило и все още висящо в своята досъдебна фаза, съдът намира за основателни твърденията на ищеца, че е налице нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията. Независимо от двукратното връщане от съда на прокуратурата на внесения обвинителен акт, обстоятелството, че досъдебното производство е многократно спирано и възобновявано, изготвяни са молби за международно правна помощ до съответните компетентни органи в Република Турция, не са налице фактически и правни основания, които да обосновават продължаващо 30 години наказателно производство, както с оглед предмета на производството (за престъпление по чл. 387, ал. 2 НК), така и поради поведението на страните и на техните процесуални или законни представители или поради поведението на останалите участници в процеса.

С оглед ангажираните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че е налице нарушено право на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок и за понесените от него неимуществени вреди ответникът дължи обезщетение. Размерът му следва да бъде определен съобразно общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г.

В случая житейски логично е ищецът да е понесъл емоционални страдания от лишаването му от свобода в затвора в Белене, а след това и принудителното му напускане на страната. Подобно емоционално състояние кореспондира и нарушеното чувства на справедливост за разглеждане на делото в разумен срок, изразяващи се в чувство за несправедливост и ненаказаност. Предвид изложеното и като съобрази засягането на неимуществената сфера ищеца, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение се равнява на сумата от 12 000 лв., ведно със законната лихва, от датата на депозиране на исковата молба - 10.04.2023 г. За разликата над този размер до претендираните 124 000 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена, както и за законова лихва три години преди депозиране на исковата молба.

4

На основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на общо 25 лв., от които 10 лв., за държавна такса по делото и за 15 лв. за такса за получаване на заверени преписи от документи от ВОП.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.

„Витоша“ № 2, да заплати на А. О. Х., ЕГН *******, с. *******, общ.

Момчилград, област Кърджали, представляван от адв. М. И., гр. София, ул.

*******, по иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска 10.04.2023г. до окончателното погасяване на задължението, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело №1/1991 г., преобразувано в сл. дело №780-П/1998 г. по описа на ВОП - София и ДП №11-048/1999 г. по описа на ВОП - София, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 124 000 лв. и за законна лихва от 07.04.2020 г. до 09.04.2023 г., както и да му заплати сумата от 25 лв., представляваща деловодни разноски за настоящето производство.

Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5