Определение № 233 от 31.03.2022, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. Перник, 31.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20221700500092 по описа за 2022 година

Производство с правно основание чл. 407, ал. 1 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. П. Д., П. Д. П. и М. Д. П., действащи чрез адв.

А.А., срещу разпореждане на PC - Брезник от 27.08.2020 г. по гр. дело № 51/2016 г., с което е уважена молбата на Т. П. К. за издаване на изпълнителен лист срещу К. П. Д., П. Д. П. и М. Д. П. за осъждането им да й заплатят солидарно сумата от 2210 лв., ведно с лихвите върху тази сума считано от 13.09.2016 г. до окончателното им изплащане.

В жалбата се поддържа, че така постановеното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че с решение на PC - Брезник № 19/06.07.2016г. по гр.дело № 51/ 2016г. К. П. Д., П. Д. П. и М. Д. П. са били осъдени да заплатят на Т. П. К. сумата 2210, ведно с лихви, считано от 13.09.2016 г. до окончателното й изплащане. С решение № 103 от 13.04.2018 г. по в. гр. д. № 695/2017 г. по описа на Пернишкия окръжен съд е отменено решението на районен съд в частта, с която тримата са осъдени да заплатят в полза на Т. П. К. солидарно на Т. П. К. на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 2210 лв. като обезщетение за ползването на делбения имот за периода- 01.11.2013.Г.- 13.09.2016 г. В тази насока се изтъква, че липсва изпълнително основание за постановяване на обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист в полза на Т. П. К. солидарно да й бъде заплатена сумата от 2210 лв. като обезщетение за ползването на делбения имот за периода- 01.11.2013г.- 13.09.2016 г., ведно с лихва от 13.09.2016 г. до окончателното им изплащане. В заключение се моли разпореждането за издаване на изпълнителен лист за процесната сума да бъде отменено, както и да бъдат присъдени сторените разноски в настоящото производство на частните жалбоподатели.

Препис от депозираната жалба е изпратен на ответната страна – Т. П. К., която 1 действаща чрез адв. С.И., е депозирала отговор. С него заявява, че частната жалба е просрочена, поради което не следва да бъде разглеждана. Евентуално ако частната жалба бъде разгледа по същество, изтъква съображения за нейната неоснователност от страна на П. Д. П. и М. Д. П.. По отношение на включването на К. П. Д. в издадения изпълнителен лист твърди, че е налице очевидна фактическа грешка. Претендира присъждане на сторените в производството по частната жалба разноски за адвокатско възнаграждение от страна на Т.

П. К., за които представя списък по чл. 80 ГПК.

С оглед съображения за процесуална икономия окръжният съд е оставил без движение частната жалба със свое разпореждане от 21.02.2022 г., като е указал на жалбоподателите, действащи чрез адв. А., че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представят пълномощно от П. Д. П. в полза за адв. А. за обжалване на разпореждането и доказателства за внесена държавна такса в размер на по 15 лева, дължима от всеки от частните жалбоподател, по сметка на Окръжен съд – Перник. Със същото разпореждане е уважено искането за издаване на съдебно удостоверение, чрез което да се събере информация за датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение на К. П. Д. и М. Д.

П..

С молба от 11.03.2022 г. са представени доказателства за отстраняване на указаните нередовности, с изключение на данни за датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение на К. П. Д. и М. Д. П.. Такива са постъпили на 30.03.2022 г. с нарочна молба от адв. А., ведно с приложено удостоверение от ЧСИ А.В..

Предвид гореизложеното съдът заключава, че частната жалба е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, от заинтересовани лица, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. От документите по делото става ясно, че частната жалба е подадена на 01.12.2021 г. по пощата / с куриерска служба/. На 17.11.2021 г. от ЧСИ А.В. на К. П. Д. и М.

Д. П. е връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20218130402624, с приложен към поканата изпълнителен лист от 27.08.2020 г., издаден от PC - Брезник по гр. дело № 51/2016г. Няма данни до момента на депозира на частната жалба да е била връчвана покана за доброволно изпълнение на П. Д. П..

Окръжен съд - Перник, като взе предвид постъпилата частна жалба и наличните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

С отделен диспозитив от решение на PC - Брезник № 19/06.07.2016 г. по гр. дело № 51/2016 г. К. П. Д., П. Д. П. и М. Д. П. са осъдени да заплатят солидарно на Т. П. К. сумата от 2210 лв. като обезщетение за ползването на делбения имот за периода - 01.11.2013 г.13.09.2016 г., ведно с лихва от 13.09.2016 г. до окончателното им изплащане.

В тази част решението на РС – Брезник е обжалвано единствено от съделителя К. П.

Д.. В резултат на нейната въззивна жалба с решение №103 от 13.04.2018 г. по в. гр. д, № 695/2017 г. по описа на Пернишкия окръжен съд е отменено решение № 19/06.07.2017 г. по гр.д. № 51/2016г. по описа на Районен съд – Брезник, единствено в частта, с която К. П. Д. е осъдена да заплати солидарно на Т. П. К.на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС 2 сумата от 2210 лв. - обезщетение за ползването на делбения имот за периода 01.11.2013 г. 13.09.2016 г., ведно с лихвите върху тази сума считано от 13.09.2016 г. до окончателното им изплащане, като в тази част е отхвърлена като неоснователна исковата претенция на Т. П. К. само срещу К. П. Д..

Решението на ОС - Перник по в. гр. д. № 695/2017г. по описа на Пернишкия окръжен съд в частта, с която въззивният съд е отменил решението на Районен съд - Брезник и е отхвърлил изцяло предявения иск от Т. П. К. срещу К. П. Д. за сумата от 2210 лв. като обезщетение за ползването на делбения имот за периода - 01.11.2013 г. - 13.09.2016 г., ведно с лихва от 13.09.2016 г., е окончателно. В тази част решението на въззивната инстанция не подлежи на обжалване пред ВКС съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е влязло в сила при условието на чл. 296, т. 1 ГПК.

С молба с вх.№ 1271/18.08.2020 г., депозирана от Т. П. К., е поискано издаване на изпълнителен лист по постановеното решение по гр. д. № 51/2016г. по описа на Районен съд – Брезник за изнасяне на делбения имот на публична продан и за присъдените и суми в съдебното производство.

С разпореждане от 27.08.20220 г., районният съд е разпоредил да се уважи молбата на Т. П. К., като същата е получила на 15.10.2020 г. три броя изпълнителни листа, сред които е и процесният.

В изпълнителен лист №260000 от 27.08.2020 г., издаден в полза на Т. П. К. е посочено: „ОСЪЖДА К. П. Д., ЕГН: **********, П.Д. ‘П., ЕГН: ********** и М. Д. П., ЕГН: ********** и тримата с '"адрес: *** по иска по чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС да заплатят солидарно на Т. П. К., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 2210 лв. (две хиляди двеста и десет лева), ведно с лихвите върху тази сума считано от 13.09.2016 г. до окончателното им изплащане, както и К. П. Д., ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати сумата от 785.00лв.(словом: седемстотин осемдесет и пет лева), представляваща разноски във производството пред ОС - Перник.“

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В обжалваната част разпореждането н а Районен съд - Брезник е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав на същия съд в правомощията на правораздавателните му компетенции. Разгледано по същество по отношение на частния жалбоподател К. П. Д. разпореждането е неправилно и следва да бъде отменено, а по отношение на останалите частни жалбоподатели П. Д. П. и М. Д. П. е правилно и следва да бъде потвърдено.

Обжалваното разпореждане е издадено по повод на изпълнително основание, изрично предвидено в закона като такова – влязло в сила съдебно решение. За издаването на изпълнителен лист в хипотезите на чл. 406, ал. 1 ГПК е необходимо съдът да установи наличието на валиден изпълнителен титул от тези посочени в закона, като влязлото в сила осъдителното решение на районният съд е именно от посочената категория основания.

3

Следва ясно да се посочи, че решение № 19/06.07.2017 г. по гр.д. № 51/2016г. по описа на Районен съд – Брезник в частта, с която К. П. Д., П. Д. П. и М. Д. П. са осъдени да заплатят солидарно на Т. П. К. сумата от 2210 лв. като обезщетение за ползването на делбения имот за периода - 01.11.2013 г.- 13.09.2016 г., ведно с лихва от 13.09.2016 г. до окончателното им изплащане, не е обжалвано в законоустановения срок от страна на П. Д.

П. и М. Д. П.. Ето защо по отношение на последните двама същото, като необжалвано е влязло в сила и представлява изпълнително основание. Въззвината жалба на К. П. Д. срещу тази част от първоинстанционното решение касае единствено нея и не може да създаде правни последици в праните сфери на П. Д. П. и М. Д. П..

С решение №103 от 13.04.2018 г. по в. гр. д, № 695/2017 г. по описа на Пернишкия окръжен съд е отменено решение № 19/06.07.2017 г. по гр.д. № 51/2016г. по описа на Районен съд – Брезник, единствено в частта, с която К. П. Д. е осъдена да заплати солидарно на Т. П. К.на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от 2210 лв. - обезщетение за ползването на делбения имот за периода 01.11.2013 г. - 13.09.2016 г., ведно с лихвите върху тази сума считано от 13.09.2016 г. до окончателното им изплащане, като в тази част е отхвърлена като неоснователна исковата претенция на Т. П. К. само срещу К. П. Д.. В мотивите на въззивния съд подробно е обяснено, че решението на районния съд е обжалвано само от К.Д., но не и от П.П. и М.П.. Съгласно чл. 271, ал. 3 ГПК съдът може да отмени решението и по отношение на необжалвалите другари, но само ако те са необходими.

Страните по предявените от и спрямо съсобствениците претенции по сметки, включително и по чл. 31, ал. 2 ЗС, имат качеството на обикновени, а не необходими другари по тези облигационни искове. Те имат различно материалноправно положение и всеки предявява, респ. отговаря по претенция, произтичаща от притежанието на собствената му идеална част от имота. При това положение решението в частта, с която са осъдени П.П. и М.П., макар и неправилно, не е обжалвано от тях и е влязло в сила, поради което не може да бъде отменено. Неправилното приложение на материалния закон по отношение на тези ответници е въпрос по същество на спора, а не на допустимост на исковата претенция, при което в тази част решението не може да бъде обезсилено. Предвид изложеното, решението на районен съд е отменено единствено в частта, с която искът по чл. 31, ал. 2 ЗС срещу К.Д. е уважен и същият е отхвърлен.

Следва изрично да се отбележи, че липсва валидно изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист спрямо К. П. Д., по чиято въззивна жалба решението на районен съд е отменено, но тази отмяна е единствено по отношение на нея, а не и по отношение на останалите съсобственици - П.П. и М.П.. С оглед изложените съображение обжалваното разпореждане по отношение на К. П. Д. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист в тази част да бъде обезсилен. За по-голяма ясно следва да се посочи, че твърденията в отговора на частната жалба, че включването на К. П.

Д. в издадения изпълнителен се дължи на очевидна фактическа грешка, са несъстоятелни и недоказани. Още повече, че липсват подробни мотиви в обжалваното разпореждане от страна на районния съд, за да може въобще да бъде проверено дали става въпрос за очевидна 4 фактическа грешка.

По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, такива следва да се присъдят в полза единствено на частния жалбоподател К. П. Д. в размер на общо 255 лв. (15 лв. – внесена държавна такса и половината от заплатения от К.Д. и М.П. адвокатски хонорар на адв. А. от 480 лева). С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на ответника по частната жалба Т. П. К. в размер на 200 лв., заплатен адвокатски хонорар в полза на адв. И. за изготвянето на отговор на частната жалба.