Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 06.01.2023, Районен съд - Айтос

Съд
Районен съд - Айтос
Дело
Гражданско дело 1143/2021
Вид
Решение № 1
Подписан
06.01.2023
В сила
06.02.2023
Състав
Мария Джанкова Богданова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Айтос, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20212110101143 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. И. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, с посочен съдебен адрес: ** – чрез адв.М. И. против З. Х. М., ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване: ***.

С исковата молба се моли за отмяна на основание чл. 227, aл. 1, б.„в“ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) на извършено дарение, обективирано в Нотариален акт № 108, том III, дело № 1063/17.10.1995 г. на Л. Р. - съдия при Районен съд-Айтос, с който ищцата Е. И. Х., ЕГН **********, с адрес: *** е дарила на дъщеря си - ответницата З. Х.

М., ЕГН **********, с адрес: ***, своите ½ (една втора) идеални части от следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо cc в ***, което село няма регулационен и кадастрален план, с площ нa имота от 1000 (хиляда) кв.м., при граници: от двете страни улици, от изток - К. и от север - Н., като подарената част отговаря на 500 (петстотин) кв.м.

При условията на евентуалност, се моли на основание чл. 29, ал.1 от ЗЗД да бъде прогласено унищожаването на Договор за дарение, обективиран в гореописания Нотариален акт № 108, том III, дело № 1063/17.10.1995г. на Л. Р. - съдия при Районен съд-Айтос, поради умишлено въвеждане в заблуждение на дарителката oт страна на надарената, чe се сключва Договор за издръжка и гледане.

Към исковата молба се представят писмени доказателствата: Копие от Удостоверение за наследници № 87/16.04.2021 г. на Община Р.; Копие от Нотариален акт (констативен) № 149/17.10.1995 г., том III, дело № 1062/1995 г. на Л.Р. - съдия при Айтоски районен съд; Копие от Нотариален акт за дарение № 108/17.10.1995 г., том III, дело № 1063/1995 г. на Л. Р. - съдия при Айтоски районен съд; Нотариална покана peг. № 2990, том 1

2, № 31 на помощник-нотариус А.А. към Нотариус А.Н. рег. № 426 на НК; Копие от Разпореждане № 09976/12.10.1990 г. на Дирекция „Пенсионно осигуряване" - Б.; Копие от Разпореждане № **********/01.04.2009 г. на НОИ – Б.; рецептурна книжка; амбулаторни листи.

Претендира се заплащане на направените по делото разноски. В съдебно заседание ищцата Е. И. Х. лично (чрез преводач от турски език) и чрез процесуалния си представител адв.М. И. поддържа претенциите си. Ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът З. Х. М., чрез пълномощника си адв.А. Д. от САК, представя отговор с препис за ищцата. Със същият излага подробно становище по исковата претенция, като в обобщение, макар да признава допустимостта на исковата претенция по чл.227, ал.1, б.“В“ от ЗЗД, моли производството пo делото да бъде прекратено. Като последица счита, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените деловодни разноски, тъй като към момента на подаване на исковата молба и вписването на същата в CB-Айтос, отв.З. Х. М. не е била собственик на 1/2 идеална част от имота, дарен й от ищцата и е била в невъзможност да заплаща издръжка, поради нетрудоспособност от 80 %. По повод вторият иск, счита същият за процесуално недопустим, с оглед предхождащият го иск за отмяна на дарение. В условията на евентуалност и в случай, че не се възприеме това възражение, ответницата моли, да бъде постановено решение по същество на спора, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове, като неоснователни, незаконосъобразни, взаимно противоречащи и изключващи се.

С отговора се представят писмени доказателства: Нотариален акт №№ 35, том 4, peг.№ 5581, дело № 516/2021г. на нотариус № 324 - Айтос и 34, том 4, peг.№ 5580, дело № 515/2021 г. на същия нотариус; Експертно решение № 3159/164/07.10.2019г. на УМБАЛ-Б. АД;

Епикриза изх.№1148/03.04.2013г, CБP-Б., Епикриза от НО, МБАЛ-А., Епикриза от СБДПЛРПФЗ „Св.П Българска“ ЕООД - В., 28.03.2014г., Епикриза от CБAЛ пo кардиология-гр. Я. oт 02.03.2014г. Заявяват се доказателствени искания – за предоставяне на възможност да се представят доказателства за получаваното от ответницата обезщетение пенсия във връзка с трудоустрояването й за 2021г. дo настоящия момент, както и да бъде задължена ищцата да предостави доказателства за получаваната от нея пенсия към настоящия момент.

В съдебно заседание ответницата чрез пълномощник адв.А. Д. поддържа становището за отхвърляне на ищцовата претенция като претендира заплащане на съдебноделоводни разноски за адв. възнаграждение. Ангажира гласни доказателства.

Конституираният в качеството на трето лице – помагач на ответника А. М. О., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ***, (купувач на процесния имот, съгласно Нотариален акт №35, том 4, peг.№ 5581, дело № 516/2021г. на нотариус № 324 – Айтос), чрез пълномощник 2 адв.Р.С. оспорва иска и моли за отхвърлянето му от съда, както и за присъждане на деловодните разноски.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Ищцата обосновава претенцията си, като твърди, че нa 17.10.1995 г. дарила на дъщеря си З. М. следния свой собствен недвижим имот, съставляващ ½ (една втора) идеални части от ДВОРНО МЯСТО, находящо cc в ***, което село няма регулационен и кадастрален план, с площ нa имота от 1000 (хиляда) кв.м., при граници: от двете страни улици, от изток - К. и от север - Н.

В потвърждение на изложеното и в частност за извършеното дарствено разпореждане е представеното с исковата молба копие от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 108, том III, дело № 1063/17.10.1995 г. на Л. Р. - съдия при Районен съдАйтос.

Освен това ищцата сочи, че въпреки липсата на особени финансови възможности все някак успявала да посреща собствените си нужди – за разходи от битов характер, лекарства и храна. Впоследствие обаче, след 2000 година здравословното й състояние се влошило и тя все по-често имала нужда от финансова и физическа помощ.

Ответницата първоначално, макар и с неохота се грижела за възрастната си майка, но постепенно изцяло се дезинтересирала от нея. Ето защо през 2021г. чрез нотариус А.Н. ищцата изпратила Нотариална покана на дъщеря си - ответницата З. М., с която я молила за помощ в размер на ежемесечна издръжка от 500,00 (петстотин) лева, поради финансово затруднение и невъзможност да се справя сама, при влошеното си здравословно състояние, напреднала възраст и ниски месечните доходи.

Липсата на писмен отговор, при твърдение, че ответницата в телефонен разговор категорично отказала на майка си да предостави търсената от нея помощ, мотивирало ищцата да заведе процесния иск за отмяна на извършеното дарение с Нотариален акт № 108, том III, дело № 1063/17.10.1995 г. на Л. Р. - съдия при Районен съдАйтос, като наред с това в исковата молба се излагат твърдения, че изначално ищцата била подведена (въведена в заблуждение), че е прехвърлила имота си срещу задължение за издръжка и гледане, а не както се оказало – че го е дарира на една от дъщерите си - отв.З.

М.. В допълнение се твърди, че ищцата била неграмотна, през целия си живот не владеела български език нито писмено, нито говоримо.

Ответницата З.М. изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Счита, че не е налице нито една от кумулативно предвидените от закона предпоставки за отмяна на дарението, а именно: - да е налице трайна нужда от издръжка на дарителя; валидно отправено искане от дарителя, както и отказ на надарения да дава издръжка и то 3 при възможност за предоставянето й.

Оспорва се и обстоятелството, че ответницата редовно е поканена да заплаща на ищцата по 500 (петстотин) лева месечна издръжка, като в този смисъл се въвежда възражението, че изпратената нотариална покана е подписана не лично от ищцата, а от Ф. Х.

М., която действала след упълномощаване, при участие в качеството на преводач на А. С.

(дъщеря на ищцата), извършено с пълномощно № 38/27.07.2021г., заверено от Кмета на с.С.

– М. Х. Х.. Същият, разпитан в качеството на свидетел потвърждава изложеното като заявява: „ …Правил съм пълномощно веднъж на Ф. и А. от майка им… за това , че и двете дъщери искат място от двора и да предприемат някакви действия.“. Навеждат се доводи, че извършеното упълномощаване не е надлежно (по арг. На чл.575, ал.2 вр. с ал.1 от ГПК), а е в нарушение на чл.584, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото преводач е била св.А. С. – дъщеря на ищцата.

Наред с това се твърди, че липсват и другите две предпоставки за уважаване на претенцията по чл.227, ал.1, б.в от ГПК, а именно: че ищцата към момента на отправяне на поканата и завеждане на иска през 2021г., включително и към настоящия момент, не се намирала в трайно материално затруднение. След сключването на договора за дарение, дарителката не била изпаднала в по-тежко финансово и здравословно или друго трайно състояние, обосноваващо нуждата от издръжка и то в претендирания размер.

Ответницата оспорва и наличието на възможност, която да й позволява да заплаща претендираната от ищцата месечна издръжка от 500 лева, поради собственото си здравословно състояние – при призната нетрудоспособност от 80 %, в удостоверени на което представя Експертно решение № 3159/164/07.10.2019г. на УМБАЛ-Б. АД; Епикриза изх.№1148/03.04.2013г, CБP-Б., Епикриза от НО, МБАЛ-А., Епикриза от СБДПЛРПФЗ „Св.П Българска“ ЕООД - В., 28.03.2014г., Епикриза от CБAЛ пo кардиология-гр. Я. oт 02.03.2014г.

Твърди, че ако заплаща претендираната издръжка ще постави себе си и своето семейство в материално затруднение и в по-лошо положение от това на дарителя. В този смисъл и досежно доходите й е представеното у-ние от ТП на НОИ, съгласно което към 25.12.2021г. пенсията на ответницата З. М. е в размер на 666,62 лева месечно.

По делото по база направените доказателствени искания са разпитани свидетели, както следва: първите двама – А. Х. С. и Ф. Х. М. (дъщери на ищцата и сестри на ответницата) - водени от ищцата, а третия – Б. О. М. – ангажирана от ответницата и без родство със страните.

Свидетелските показания, включително тези на св.М. Х. – кмет на с.С., единодушно сочат, ч е ищцата – безспорно възрастна жена, макар и пенсионер, е в сравнително добро общо здравословно състояние, обслужва се сама, свободно и самостоятелно се разхожда и пазарува, занимава се със земеделие като обработва зеленчукова градина в двора си. Възрастта й (86 години при завеждане на иска) макар и напреднала в голяма степен, не презюмира старческа немощ, в степен на невъзможност за самостоятелно обслужване. Не се установиха заболявания извън констатираното и в съдебно 4 заседание смущение на слуха, които да налагат нужда от допълнителни/специални грижи със съществено имуществено изражение, или от медикаменти, извън заплащаните от НЗОК.

От представените от ищцовата страна доказателства е видно, ч е последният лекарски преглед е от 25.02.2019г., за консултация, видно то приложения амбулаторен лист № 315/2019г. а изписаните лекарства се заплащат от НОЗК. Доказателства за специфични нужди и извършени от ищцата разходи за такива не са представени. Oт Удостоверение изх.

№ 3042-02-425/17.06.2022г. на HOИ, ТП - Б., съпоставено с ангажиранитет свидетелски показания се установява, че пенсията на ищцата (ведно с др.добавки) е в размер 420,00 лв. месечно, считано от м.октомври 2021г. Не се сочат данни дали, доходът на ищцата е възприет за достатьчен за самоиздръжка на едно лице в съответния регион, поради което Емина Х. да попада сред кръга лица, на които се полага целево подпомагане от Община Р. на някое нормативно основание.

При пълно кореспондиране в показанията на разпитаните свидетели с представено у-ние за дохода за ответницата – пенсия към 25.12.2021г. в размер на 666,62лв. се опроверга твърдението в исковата молба, че последната разполага с финансова възможност да заплаща търсената издръжка без затруднение и за изпълни своя морален дълг към родител в напреднала възраст. Нещо повече, дори св.Ф. С., заявява по повод състоянието на сестра си : „З. няма пари никакви.“, а досежно възможността за помощ към ищцата всички разпитани свидетели са категорични, че до смъртта на съпруга на ответницата пред 2009год., семейството им е било добре финансово и се е грижило за ищцата.