Решение № 260025 от 19.01.2021, Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260025 гр.

Кюстендил, 19.01.2021 год.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия , в открито заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ : АНДРЕЙ

РАДЕВ

При участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА ,като разгледа докладваното от съдия Радев гр.д.№ 2580/2019 год.,за да се произнесе,взе в предвид следното:

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД / „ЗАД-ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“/,ЕИК *********,седалище и адрес на управление на дейността-гр.София,ул.“Света София“№ 7,ет.5,чрез Адвокатско дружество „Георгиева и партньори“,БУЛСТАТ *********,представлявано от адвокат Свилен Стоянов, съдебен адрес-***, е предявило против Б.П.Д.,ЕГН ********** ***, иск да бъде признато за установено по отношение на ответника,че му дължи сумата от 131.18 лв.,представляваща регресно вземане за изплатено от ищецът застрахователно обезщетение по щета № 0410-180-0146-2017 год.,ведно със законната лихва от деня на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК.

В срока за отговор на ИМ особеният представител на ответника изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция,без да прави самостоятелни доказателствени искания.

КРС,след като обсъди събраните доказателства при условията на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:

На 05.04.2017 год.ответникът управлявал лек автомобил марка „КИА“,модел „МАЖЕНТИС“ с ДК СА 05 88 РТ,собственост на „ЙЕЛОУ 333“ЕАД,в гр.София по ул.“Околовръстен път“ в посока към кръстовището,образувано от пресичането на тази улица с ул.“Тодор Каблешков“,когато на около 100 метра преди кръстовището ударил в лявата част пътуващият в същата посока лек автообил марка „Фиат“,модел“Стило“,с ДК № СА 80 21 СС,собственост и управляван от свидетелката С.В.М., в резултат на което възникнало ПТП,при което били причинени материални щети по автомобила на свидетелката.Ответницата напуснала мястото на ПТП.На място пристигналите полицейски служители,след оглед на произшествието,изготвили протокол за ПТП № 1686238/05.04.2017 год./л.47/,изг.от мл.автоконтрольор Л. НИКОЛОВ,подписан от него и водачът на другият автомобил,в който било отразено че причина за произшествието е нарушаването на правилата за движение по пътищата от ответникът,вкл. като били описани и нанесените на автомобила на свидетелката щети-счупено ляво огледало.В протокола липсва отразен застраховател ,издател на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за управлявяният от ответникът лек автомобил,поради това че същата е напуснала местопроизшествието. Управляваният от ответницата автомобил бил застрахован в ищцовото дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,видно от застрахователна полица от 14.10.2016 год./л.48/ със срок от 26.11.2016 год. до 25.11.2017 год.

Съгласно експ.з-ние вх.№

264442/26.10.2020 год./л.92-95/ ,изп.от в.л. инж.Н.В. ответникът е причина за настъпването на ПТП,като необходимата сума за отстраняване на повредите на вторият автомобил,участващ в ПТП е по висока от определената от ищецът.Против ответникът били изготвени АУАН с бл.№ 187461/19.05.2017 год./л.61/ и НП № 17-4332-011066/09.06.2017 год./л.60/,изд.от ЗАМ.НАЧАЛНИК ОТДЕЛ към СДВР,отлед ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР,с което за нарушения на чл.20,ал.1 и чл. чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвПътищата били наложени административни наказания глоба.Видно от Удостоверение № 433200-29634/13.10.2017 год./л.59/ е това,че постановлението е връчено на ответницата на 06.07.2017 год. и не е обжалвано.Няма данни и доказателства в обратна насока.

След ПТП водачът на увреденият автомобил подал до ищцовият фонд на 14.07.2017 год. уведомление за щета /л.50/,били изготвени съответно опис техническа експертиза по щета № 0410-180-0146/2017 год./л.53-56/,експертна оценка по щета № 0410-180-0146/2017 год.,доклад по щета от 20.07.2017 год./л.58/,оценили щетите на исковата сума от 131.18 лв.,която съгласно платежно нареждане от 08.09.2017 год./л.62/ и експ.з-ние вх.№ 264399/23.10.2020 год.,изп.от в.л.С.Т., била изплатена на пострадалото лице.

С покана изх.№1315-24406/01.11.2017 год./л.63/ ищцовото дружество поканило ответницата да заплати доброволно изплатеното от него обезщетение,като няма доказателства същата да и е била надлежно пвръчена.

За исковите суми ищцовото ТД депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК,което било уважено с издаването на ЗИПЗ № 556/22.05.2019 год. по ч.гр.д.№ 1040/2019 год.КРС,като в срок по реда пна чл.415,ал.1,т.2 ГПК ищецът предявва установителни искове пза установяване съществуване на вземането си против ответникът.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните доказателства.

Съобразявайки горното съдът счете,че предявеният иск е допустим и основателен,поради което ще се уважи.Мотивите на съда са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т.

3 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.Съобразно обстоятелствената част на ИМ искът е с посочената по-горе правна квалификация,а не както поради опущение съдът е посочил в цифрово изражение чл.500,ал.1,т.4 КЗ.

Съдът счита,че събраните по делото доказателства установяват основателността на исковата претенция.На първо място ответникът е управлявал МПС,за което собственикът му-„Дана Трейд“ЕООД към датата на ПТП е имало сключена задължителна застраховка ГО с ищцовото

ТД.В разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието "пътнотранспортно произшествие" - събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.Изготвените протокол за ПТП и експ.з-ние на вещото лице инж.В. ,показанията на св.М.,обсъдени в съвкупност обуславят извода на съда,че виновен за ПТП,от което са причинени имуществени вреди на трето лице-повреди на управляван от свидетелтката и нейна собственост лек автомобил,е ответникът. Действително с оглед т.

15 от ТР № 6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и във вр. с чл.300 ГПК наказателното постановление или актът на съда за неговата отмяна по НАХД имат за предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, поради което те не обвързват гражданския съд относно вината на дееца и противоправността на деянието.Административнонаказателната отговорност на лицето е ирелевантна за гражданската отговорност, която се предпоставя само от наличието на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а не от влизането в сила на наказателното постановление, поради това възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни. В същия смисъл е съдебната практика по сходни дела, според която обстоятелството, че наказателното постановление въз основа на съставения АУАН е отменено, не води до освобождаване на ответника от регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т.

3 от КЗ. Административно-наказателната отговорност няма отношение към гражданските правоотношения във връзка с ПТП и възникването на задължения за репариране на вредите от ПТП. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на деликвента се предполага. В случая тя не е оборена.

Многократно

ВКС се е произнасял, че протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ на основание чл. 179, ал. 1 ГПК и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Ако пътно - транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице,какъвто очевидно е и настоящият казус, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, но се ползва с такава за констатираното положение на участвалите в ПТП моторни превозни средства. Доколкото протоколът за ПТП не съдържа пряко възприети от съставителя му като длъжностно лице факти, ако не е подписан от участвалите в ПТП лица, в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на ответника, което може да се извърши с автотехническа експертиза и свидетелски показания. Ако протоколът за ПТП е подписан от участниците в ПТП, същият се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страните.

В казуса протокола за ПТП не е подписан от ответникът,поради което не се ползва с доказателствена стойност относно нарушаването на правилата за движение по ЗДвП от негова страна и причинно-следствената връзка между това и реализираното ПТП.В допълнение обаче цитираните по-горе неоспорено експ.з-ние на инж.В.,вкл. в устно допълнената му и уточнена в о.с.з. част потвърждава горното,както и показанията на свидетелката С.В.М.,а от това и извода на съда че причинител на ПТП е ответникът, който е нарушил правила за движение по пътищата,установени в ЗДвП.Ангажираните в хода на делото гласни доказателства-свидетелски показания,не разколебават горния извод на съда,за да се приеме, че в протоколът за ПТП, в частта относно механизма на настъпването му, са удостоверени неверни,или непълни обстоятелства. Следва да се отбележи,че макар ответницата да не собственик на управляваният от нея автомобил право,а не задължение на ищеца е да потърси платеното от прекият причинител на вредата,а не от лицето по чл.49 ЗЗД работодател,или възложител на работа на ответника,като в този смисъл е Решение № 152 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 51/2010 г., I т.отд.Ответницата е била длъжна да спре,за да установи вредите,нанесени по автомобила,управляван от св.С.М.,като в нарушение на ЗдвП не е сторила това, а посещението на органите за контрол на движението по пътищата и изготвянето на цитираният протокол е било задължително. Възраженията на особеният представител на ответникът ,с оглед изложеното по-горе,съдът намира за неоснователни,вкл.изрично това,че не се констатира хипотезата на чл.500,а.1,т.4 КЗ.В тази връзка съдът изтъква следното. Неоснователно е и възражението на ответника, че не е съществувало законово задължение на органите за контрол на движението по пътищата да посетят местопроизшествието. Вярно е, че хипотезите на такова задължително посещение са нормативно установени в действащата към момента на ПТП (05.04.2017г.) разпоредба на чл. 125 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 50 от 1.07.2016 г., в сила от 1.07.2016 г.), когато: 1.) при произшествието има убит или ранен човек; 2.) произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3.) в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 4.) отм. – ДВ бр.

101, в сила от 21.01.2017г.; 5.) има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство; 6.) произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; 7.) между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него (ДВ бр. 101 от 2016 г. в сила от 21.01.2017г.) или 8.) произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.

Съгласно чл. 123, ал. 1, т.

3 б. "в" от ЗДвП, водачите на пътно превозно средство, които са участници в пътнотранспортно произшествие, са длъжни когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напускат местопроизшествието, да уведомяват съответната служба за контрол на

Разпечатката съдържа 33 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2a617ce6-bfd5-4dd8-81b6-b6c68e11b82b