Определение № 1190 от 26.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1190 гр. София, 26.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта гоД. в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Маргаритка Шербанова

Емилия Колева като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20241000601484 по описа за 2024 гоД.

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена в законния срок от осъдения Ц. А. Ц., чрез защитника му адв.Д. М., срещу протоколно определение № 5334 от 05.11.2024г. на Софийски градски съд, НО, 7 състав, постановено по н.ч.д. № 6166/2024г., с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

В жалбата се поддържа, че определението е постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Съдът не бил взел предвид и обсъдил всички представени писмени доказателства – заповедите за награждаване, липсата на дисциплинарни наказания, представената бележка от фирма, че има възможност да започне работа, писмата и препоръките от ВАС. Съдът не бил обсъдил значението на официалните документи, даващи информация за постоянство в поведението в един немалък период от време. Съдът бил игнорирал доказателствата за поправяне.

Неправилно била кредитирана единствено оценката на риска и взето предвид криминалното минало на осъдения. Обективно не били възможни срещи с ИСДВР от ЗО “***“, тъй като работел с нощуване в сградата на ВАС. Счита, че изготвената оценка на риска и становището на началника на затвора били бланкетни, формални и необосновани. Моли да бъде прието, че поправянето е постигнато и изтърпяването на остатъка е нецелесъобразно, тъй като би могло да има обратния ефект. Позовава се на задължителната практика на Постановление № 7 /1975г. на ВС.

Моли да бъде отменено определението на СГС като неправилно.

1

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл.345 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, по следните съображения:

Видно от приложена по делото справка от МП, ГД „ИН“ Затвора-***, Ц. Ц. е постъпил в Затвора гр.*** на 09.06.2023г., когато по отношение на него е приведено в изпълнение наказание по НОХД № 4466/11г. на СГС от две години за деяние по чл.354а от НК. Към 10.05.2024г. /справка на л.20 от първ.д./, Ц . е изтърпял всичко 1 година и 10 месеца и 08 дни, от които 1 година, 5 месеца и 8 дни фактически, от работа 5 месеца и 00 дни. Остатъкът за изтърпяване е 1 месец и 22 дни.

От 04.10.2023г. е преведен на територията на ЗООТ „***“ за доизтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Считано от 03.11.2023г., и към момента Ц. е трудово устроен като „общ работник“ на ВРО „ВАС Съдебна палата“ с външно нощуване.

Видно от приложения по делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС, изготвен от ИСДВР И. И., съгласуван с НС ЗООТ “***“ З.Д., първоначалната оценка на риска от рецидив при осъдения Ц. е била 71 точки. По време на изпълнение на наложеното наказание са настъпили промени в профила на нуждите. Рискът от рецидив е снижен на средните 64 точки, запазени и към настоящия момент.Като зони с дефицит остават „Отношение към правонарушението“, “Начин на живот и обкръжение“, „Злоупотреба с наркотици“/гранична/ и „Умения за мислене“.

Рискът от вреди за обществото понастоящем е запазен среден и според отразеното в доклада, същият е обусловен от настоящото правонарушение и криминално минало на Ц., който с поведението си поставя в риск широк кръг потенциални жертви в обществото. Рискът от вреди за пенитенциарните служители и лишените от свобода е с ниски стойности, Видно от доказателствата, находящи се в личното досие на осъдения, по време на престоя си в затвора Ц . е бил награждаван със заповед № 33/15.02.2024г. с удължено свиждане за срок от четири часа и със заповед 82 от 23.05.2024г. със свиждане с близките извън затворническото общежитие за срок от 12 часа.

2

На 12.06.2024г. Ц . е подписал без възражения препланиране на присъдата със заложените в последния план цели и задачи.

Обобщеното становище на инспекторите е, че л.св. се включва в изпълнението на плана на присъдата. Чрез своето поведение показва желание да изпълнява поставените цели и задачи, отчасти показва поведение, с което да се наложи убеждение, че е налице цялостна готовност за живот на свобода, но с оглед реализиране на целите на личната и генерална превенция в превъзпитателния процес, за да може социалната и законова рамка да се превърне в съзнателна част от поведението на личността, е необходимо нейното спазване да се осъществи многократно.

Във връзка с подадената молба за условно предсрочно освобождаване, към доказателствата по делото е приобщено и становището на Началника на Затвора-*** /инкорпорирано в справката за изтърпяната част от наказанието/. Същото е отрицателно, като в него се поддържа, че не са налице достатъчно данни за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение съгласно чл.36 от НК. Целите и задачите заложени в плана на присъдата не са изпълнени, дефицитите по проблемните зони не са преодолени, рискът от вреди е с непроменени стойности, рискът от рецидив е намален в недостатъчна степен, прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена.

При така установената по делото фактология въз основа на документите, съдържащи се в приложеното в цялост затворническо досие и тези, постъпили ведно с молбата на осъдения с искане за предсрочното му освобождаване, правилно първостепенният съд е приел, че корекционното и възпитателното въздействие спрямо осъденото лице следва да продължи, доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода. Незначителното намаление на стойностите на оценката за риска от рецидив и запазването на тези от вреди в техния среден размер за престоя в затвора до момента, както и актуалността на почти всички проблемни зони у молителя означава, че не е постигната трайна положителна промяна в способността му за анализ и адекватна оценка на житейски ситуации и вземане на самостоятелни решения.

Изложеното води и въззивната инстанция до извода, че към настоящия момент не са настъпили положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения Ц., изключващи категорично опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на свобода.

3

Съществуващите данни сочат на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него в контролирана среда за постигне на набелязаните в плана на присъдата цели и задачи.

.

В връзка с оспорваната от жалбоподателя актуалност на зоните с дефицит правилно и законосъобразно СГС е кредитирал съдържанието на изготвения във връзка с молбата на осъдения за предсрочното му освобождаване доклад по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС, където подробно е обоснован актуалният риск от рецидив от 64 т. Особено съществено в случая е, че рискът от вреди за обществото се запазва в средни стойности. Посредством методите, използвани при работата с осъдения, респ. техниките и прийомите за корекция, компетентните длъжностни лице са установили продължаващо наличие на посочените по-горе дефицитни зони. Тук е мястото да се посочи, че инспекторите, назначени в затвора освен, че са професионално подготвени, са лицата, които в най-голяма степен са запознати с успеха на корекционната работа по отношение на лишените от свобода.

Софийски градски съд е съобразил съдебният си акт и със съдебната практика, вкл. тълкувателната такава, обективирана в ППВС № 7 от 27.06.1975г., занимаваща се с въпросите по приложението на чл.70, ал.1 от НК. Верен по същество е изводът на СГС, че към настоящия момент осъденото лице не е дало достатъчно доказателства за своето поправяне, поради което е постановил отказ за уважаване молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание. Налице е необходимост от продължаване на изолирането на осъдения в условията на пенитенциарно заведение с оглед постигане целите на наложеното му наказание.

САС намери за неоснователни релевираните в частната жалба доводи, че не са отчетени в необходимата степен доказателствата по делото, даващи информация за положителното отношение на Ц. към труда и високата оценка, която му е дадена от работодателя. За показаните добри резултати същият е награждаван от Началника на затвора два пъти, но явно същите не са достатъчни да бъдат преодолени констатираните проблеми в зоните с дефицит, поради което и не са били отразени в общата оценка на риска от рецидив.

Ето защо, настоящият въззивен състав не намери основания за коригиране изводите на първата инстанция при отговор на въпросите по чл.439а, ал.1 от НПК и намери, че следва да бъде потвърдено атакуваното определение.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.345 във вр.

341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5334 от 05.11.2024г. постановено по н.ч.д. № 6166/2024г. на Софийски градски съд, НО, 7 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5