Определение № 1913 от 26.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1913 гр. София, 26.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Частно касационно търговско дело № 20268003900658 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 , вр. с чл.250 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Денис Ер Груп“ ЕООД срещу определение № 1733/01.07.2025 г. по ч.гр.д. № 1013/2025 г. на САС, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател по чл.250 ал.1 ГПК - да се допълни определение № 1088/22.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1013/2025 г. на САС, което е било поправено по реда на чл.247 ГПК с определение № 2949/10.11.2025 г. В частната жалба са изложени съображения относно наличието на повдигнати доводи за прилагането на чл.372 ал.2 ГПК в частната жалба, по която е образувано производството пред въззивния съд, които обаче не са били обсъдени от въззивната инстанция в нарушение на ТР № 6/15.01.2019 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСТК на ВКС. Поддържа се, че доводът за прилагането на чл.272 ал.2 ГПК е решаващ, защото делото е търговско и се разглежда по специалния ред на глава 32 ГПК – „Производство по търговски спорове“.

Ответникът „Столична община“ е подал възражение, с което оспорва частната жалба с довода, че не е поставен релевантен въпрос, който да е от значение за делото, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема, че частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл.275 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че 1 е сезиран от частния жалбоподател с искане за допълване на определение № 1088/22.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1013/2025 г. на САС, което искане е основано на твърдението, че в това определение липсва обсъждане на довода за прилагане на чл.372 ал.2 ГПК. Изложени са в мотивите съображения, че въззивният съд се е произнесъл законосъобразността на всички атакувани с частната жалба определения, както и че при липса на мотиви относно някои от наведените в частната жалба доводи за допустимост и основателност на искане то за увеличение на иска, такава липса не може да бъде поправена по реда на чл.

250 ГПК. Пропускът на съда да обсъди част от доводите на страната е основание за неправилност на съдебния акт, но не представлява непълнота на съдебния акт.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема, че частната жалба е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл.275 ГПК и срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд.

Касационният съд намира, че подадената частна жалба е неоснователна.

Постановяването на допълнително определение предпоставя да е налица такава непълнота на съдебния акт, която да може да се отстрани, но без да се променя съдебният акт. С молбата по чл. 250 ГП К е релевиран доводът, че въззивният съд не е обсъдил направеното в частната жалба оплакване относно приложението на чл.372 ал.2 ГПК. Твърдението, че въззивният съд не се е прознесъл по въведено в частната жалба оплакване, сочи на липса на мотиви във въззивното определение, но този пропуск в мотивите не води до непълнота на съдебния акт по смисъла на чл.250 ал.1 ГПК.

На допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи диспозитивът, в който е обективирана волята на съда, но не и неговата правна аргументация, изложена в мотивите на съдебния акт. Когато искането за допълване касае искане за промяна на мотивите с допълнително произнасяне на конкретни доводи, молбата с правно основание чл.250 ал.1 ГПК е неоснователна, доколкото вече произнесеният дипозитив на съдебния акт не може да бъде изменен .

Пропускът на съда да обсъди част от доводите на страната и да формира мотиви по тях би могло да доведе до неправилност, но не и до непълнота на съдебния акт, когато в него е формирана воля по целия спорен предмет /решение № 95/11.04.2011 г. по гр. д. № 1625/2009 г., I г.о., решение № 60/09.03.2018 г. по гр. д. № 113/2017 г., I г.о., решение № 137/29.05.2013 г. по гр. д. № 197/2012 г., IV г.о., решение № 263/12.07.2012 г. по гр. д. № 359/2011 г., I г.о. и др./ . По реда чл.250 ал.1 ГПК не може да се променя постановеното вече определение и да се пререшава по същество изходът на делото пред въззивната инстанция. Друга би била хипотезата, ако липсваше произнасяне в диспозитива на въззивното определение, но случаят не е такъв, защото с молбата по чл.250 ал.1 ГПК частният жалбоподател не е направил искане за постановяване на допълнителен диспозитив по конкретно искане в частната жалба, по което да липсва произнасяне.

С оглед на изложеното касационният съд намира, че обжалваното 2 определение следва да се потвърди.

Воден от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1733/01.07.2025 г. по ч.гр.д. № 1013/2025 г. на САС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3