Присъда № 7 от 20.02.2025, Окръжен съд - Хасково

Мотиви ъм Присъда рег. № 7/20.02.2025г. постановена по НОХД № 535/2023г. по описа на Окръжен Съд – Хасково.

С обвинителен акт, Окръжна Прокуратура – Хасково, е повдигнала и предявила обвинение против подсъдимия В. О. О. /V.O.O.G./, ********* гражданин, роден на **********г. в гр.Ч., М. за това, че: На 13.02.2022г. в гр.Х., около 01.10 часа като извършител, в съучастие с неустановени и неиздирени по делото лица като подбудители и помагачи, умишлено умъртвил Т. М. С. с ЕГН **********, бивш жител на гр.Х., починал на 14.02.2022г. в гр.П., като убийството е извършено по начин опасен за живота на мнозина, чрез произвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие неустановена марка, калибър 9х19 мм. и предумишлено – престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл.1 и т.9, вр. чл.115 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК.

До започване на разпоредителното заседание, в което бяха обсъдени въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, пострадалите М. С. К. и К. Р. К., двамата от гр.Х., родители и наследници на убития Т. М. С., правят искане за конституирането им като частни обвинители. Предявяват, против подсъдимия и граждански искове, за сумата от по 500 000 лв. претендирана от всеки един от тях като обезщетение, за причинените им по отделно, в резултат на деянието по повдигнатото на подсъдимия обвинение, за посоченото престъпление, неимуществени вреди, претърпени от смъртта на синът им Т. М. С., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, претендират и разноски. Предявените граждански искове бяха приети за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство и пострадалите конституирани като граждански ищци и частни обвинители, двамата действащи лично и с упълномощеният им повереник, адв. М. А. К. от АК – Х..

Съдебното следствие протече по общия ред.

Прокурорът от Окръжна Прокуратура - Хасково, поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимия обвинение, което намира за несъмнено доказано. В пледоарията си, прокурът излага доказателствената съвкупност. От нея счита прочетените обяснения на подсъдимия за защитна версия, некореспондираща на събраните доказателства. За тях прокурорът посочва, че установяват, че на инкриминираната дата и място, подсъдимият причинил смърта на пострадалия Т. С., като го прострелял с огнестрелното оръжие, вероятно пистолет неустановена марка, калибър 9х19 мм. От субективна страна, прокурорът намира и за доказано, че престъплението е извършено от подсъдимия при пряк умисъл като форма на вината и предумишлено по квалификацията на чл.116 ал.1 т.9 от НК, след предварителна подготовка в която наред с подсъдимия който действал като извършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, участвали неустановените му съучастници, като подбудители и помагачи по смисъла на чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, чрез склоняването му срещу възнаграждение, да извърши престъплението. Осигуряване на необходимото оръжие, наемането на лекия автомобил в гр.К.., пътя по който да се придвижи до дома на пострадалия, навиците и автомобилът който той управлявал. След това и действията които подсъдимия да извърши, за да не бъдат разкрити. Прокурорът намира за доказана и квалификацията по чл.116 ал.1 т.6 предл.1 от НК, че убийството е извършено по начин опасен за живота на мнозина. В тази насока посочва, че мястото на престъплението било обществено, там бил и св.М. Х. и имало реална опасност да бъде засегнат от изстрелите, както и възможност да преминат други лица, или автомобили, които също да бъдат засегнати. С тези доводи прокурорът иска, съдът да признае подсъдимия за виновен изцяло по повдигнатото обвинение и му наложи наказание “доживотен затвор“, като най- адекватно, при първоначален „специален режим“ на изтърпяване, след отчитане на високата степен на обществена опасност на 1 престъплението и на подсъдимия, негативните данни за личността му с оглед осъжданията в Р.Г. и търпяното там наказание „лишаване от свобода“, което не довело до поправянето му.

Предявените граждански искове прокурорът намира за основателни и счита, че следва да бъдат уважени по справедливост, а разноските възложени на подсъдимия.

Адв.К. - повереник на частните обвинители и граждански ищци М. С. К. и К. Р. К., в пледоарията си, се придържа към доводите на прокурора за доказаност на обвинението.

Посочва още, че подсъдимият се снабдил освен с огнестрелното оръжие и с нож, с който също нанесъл удари на пострадалия за да го умъртви. Повереникът иска, на подсъдимия да се наложи най-тежкото предвидено в НК наказание - „доживотен затвор без замяна“, като в тази насока счита, че следвало да се отчетат ескалиращите му престъпни нагласи, пълното незачитане на човешкия живот и личност, както и, че малко след освобождаването му от затвора в Р. Г. извършил убийството на Т. С. с когото нямал отношения и не се познавал, а после се опитал да прикрие престъплението. Предявените гражданските искове повереникът намира за изцяло основателни и намира, че следва да бъдат уважени в пълен размер, който счита за справедлив, а подсъдимия да бъде осъден, да заплати на пострадалите направените от тях разноски, които по гражданските искове, иска бъдат определени по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

Частните обвинители и граждански ищци, М. С. К. и К. Р. К. в пледоариите си, се придържат към доводите на своя повереник.

Адв. Б. - защитник на подсъдимия, намира повдигнатото му обвинение за недоказано. В тази насока, в пледоарията си посочва, че не се установило огнестрелното оръжие с което се твърдяло извършването на престъплението, както и ножа. За гилзата намерена под чистачката на предното стъкло на ползвания от подсъдимия лек автомобил, идентична с намерените на местопроизшествието, извадения проектил от тялото на пострадалия и установените по дрехите на подсъдимия следи от барутни газове, защитникът счита, че били подхвърлени от обвинението единствено за да се свърже подсъдимия, с престъплението. В пледоарията си защитникът намира прочетените обяснения на подсъдимия за достоверни и кореспондиращи на доказателствената съвкупност, а квалифициращите престъплението обстоятелства и авторството на деянието, за изцяло недоказани. Алтернативно защитникът счита, че при признаване вината на подсъдимия, повдигнатото му обвинение следва да се преквалифицира по чл.122 ал.2, вр. ал.1 от НК – причиняване на смърт по непредпазливост с огнестрелно оръжие, за което иска на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от свобода“, в размер около средния предвиден за това престъпление. В тази насока защитникът посочва, че раняването в задните части довело до смъртта на пострадалия, се приемало за предупреждение, а не за опит за убийството му. По отношение на гражданските искове, защитникът намира, че при оправдаване на подсъдимия, следва да бъдат отхвърлени.

Подсъдимият В. О. О. /V.O.O.G./, чрез преводача посочва, че разбира обвинението, като отказва да дава обяснения. Последното наложи прочитане на обясненията му дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник и преводач. В прочетените обяснения, подсъдимият отрича участието си в престъплението и идването си в гр.Х..

Посочва, че след освобождаването му от затвора в Р. Г. отишъл в Р.А. с кораб, загубил документите си и не могъл да отиде до М. за да види баща си, който бил болен. В Р.А. подсъдимия твърди, че се запознал с лице на име Е.Н., който го помолил да му помогне в бракът със съпругата му, която била ****. По този повод пристигнал в Р.Б. с автобус и първоначално бил в гр.С., където го чакало лице на име „М.“, което му дало мобилен телефон „Самсунг“ с **** сим-карта, който по- късно му бил взет. В гр.С. подсъдимия твърди, че бил настанен в хотел, по-късно пристигнал и лицето Е.Н.. Тези лица го отвели до гр.К.., като пътували с различни автомобили, а той бил в бял джип „БМВ“ с лицето „М.“. В гр.К.., в прочетените обяснения подсъдимия сочи, че въпросните лица го откарали в хотел, където прекарал нощта с Е.Н., съпругата му и още една жена. На следващият ден по 2 указания на Е.Н., наел автомобила „Рено Клио“ за да пътува със съпругата му до гр.С.. С наетия автомобил, по указания на лицата следвал белия джип „БМВ“ и в същия хотел бил и втората вечер, пак с въпросните жени и лицето Е.Н.. На сутринта, други две лица непознати за подсъдимия, го откарали с лек автомобил „Ауди“ от хотела в гр.К.., до гр.П., там пристигнал Е.Н. и му върнал лекия автомобил „Рено Клио“ с дрехите, след което с автомобила подсъдимия сочи, че се придвижил до гр.С., от ресторант „ Мак Доналдс“ се обадил на лицето Е.Н. и го чакал, но последният не дошъл. По-късно подсъдимия твърди, че отишъл до хотела в който бил настанен при първото си идване в гр.С., но се настанил в съседния, където бил задържан, а преди това се обадил на св. В. Д., когото познавал от затвора, за да се видят.

В личната си защита, подсъдимият се придържа към доводите на защитникът си. В последната си дума, пресъздава в резюме изложеното в прочетените обяснения. Посочва, че с лицето С.Р. се запознал в затвора в Р.Г., понеже му нарисувал портрет и пристигнал в Р.Б. по покана на лицата от обясненията му, както и за да организира спектакли. Заявява също, че не бил стрелец и отрича да е извършил престъплението, в което е обвинен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Пострадалият Т. М. С., с ЕГН **********, бивш жител на гр.Х., живеел в къща на ул.

„******, която било на родителите му – гражданските ищци и частни обвинители К. Р. К. и М. С. К., но те пребивавали в друг свой имот и понякога идвали в къщата. пострадалият, спортувал, работел като охрана, продавал спортни добавки и през 2018 г. се запознал с лицето С.Ю.Р., известен и с името „Рафет“, който тогава също живеел в гр.Х.. В началото на месец април на 2019г. двамата отишли в Р. Г., но на 02.04.2019г. били задържани от ****** власти, по водено там разследване, за извършено през 2018г. предумишлено убийство с огнестрелно оръжие на лицето Й.М.. След задържането, на 03.04.2019г. Т. С. бил разпитан от ****** власти, предоставил им информация за участието на Р. в престъплението /разпознал го/ и бил освободен, а Р. останал задържан / л.68 т.11, л.62-63 т.9 д.п.,превод л.647 т.3 НОХД /. След като се прибрал в гр.Х., Т. С. разказал на майка си - св.К. К. за случилото, а впоследствие започнал да получава заплахи чрез неустановени лица, от С.Р., който искал от него да промени показанията си пред ****** власти, за да го освободят, което пострадалият отказвал. По повод заплахите, Т. С. поискал от майка си, да се обади на баща му – св.М. К., който по това време работел във Ф.Р.Г., за да се прибере. От своя страна С. и св.П. С., която тогава му била приятелка, отишли в гр. Г. при негови роднини, след около 20 дни се прибрали в гр.Х. и през месец май 2019г. отишли на морето, където С. работел. Около месец след това, до къщата на ***********, дошла жена /неустановена по делото/, която се представила на св.К. К., като майка на С.Р., била придружавана от още една жена и мъж и поискала от св.К. да предаде на синът си да не се крие, а да промени показанията си пред ****** власти, за да пуснат нейният син. Св.К. й отговорила, че не била учила синът си да лъжесвидетелства и тогава жената, според показанията на св.К., започнала да ги заплашва, след което си тръгнала. Случилото се било възприето и от св.М. К., който също знаел за познанството на синът си, с лицето С.Р.. Св.К. К. не приела сериозно думите на въпросната жена и не подала сигнал в МВР. Впоследствие според постъпилата информация от ****** власти, за престъплението в Р.Г., С.Р. бил осъден от ************, на наказание „доживотен затвор“, а брат му М. Р. осъден за съучастие с него, на наказание „лишаване от свобода“ /т.11 д.п./. Още след задържането му в Р.Г., на 15.04.2019г. С.Р. бил преведен в затвора „*********“, където търпял и наложеното му наказание. В затвора въпреки, че било забранено разполагал с мобилен телефон, чрез който контактувал включително по различни приложения, с различни лица в Р. Б., сред които и св.С. Б. А. и защитеният свидетел с тайна самоличност под идентификационен № ***** по регистъра на ОП – Х.. Двамата свидетели познавали и пострадалия Т. С., а свидетелят с тайна самоличност знаел за отношенията им с Р. и отправяните му от последния заплахи. По настояване на Р., двамата свидетели и други 3 техни общи познати, давали парични средства на майка му и му изпращали такива в затвора в Р.Г.. Св.С. А. продал и мобилни телефони на посочени му от Р. лица. За отношенията между пострадалият Т. С. и С.Р. и отправяните от последния заплахи, знаел и св.Е. Н., който бил ****** и познавал отдавна пострадалия Т. С..