Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 437 от 02.03.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 3279/2020
Вид
Решение № 437
Подписан
02.03.2021
В сила
02.03.2021
Състав
Диана Димитрова Митева, Пламен Атанасов Атанасов, Цвета Павлова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Варна , 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов при участието на секретаря Албена И. Янакиева като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20203100503279 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н.К. А., с променена в хода на делото фамилия на М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с настоящ адрес и адрес на призоваване: ***, против Решение №3682/04.08.2020г. по гр.дело №20616/2019г. на Районен съд Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката, против “Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД, с ЕИК 131397565, със седалище и адрес на управление; гр.София, бул.“Черни връх“ №43, представлявано от Ю.А.С., действащо чрез юрисконсулт И.Р., обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.124, ал.1 от ГПК, за прогласяване нищожността на Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 23.06.2015г. и за приемане на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 5800лв. по рамковият договор от 23.06.2015г.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е несправедливо и незаконосъобразно, като се поддържа, че процесният договор за кредит е нищожен, защото кредиторът не е доказал предоставянето на 1 кредитополучателя на преддоговорна информация, посредством Стандартен Европейски формуляр, съгласно предвиденото в чл.5, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗПК.

Поддържа се, че в договора за кредит, са включени клаузи, които противоречат на закона, а имено предвидено в чл.40, т.4, т.5, т.6 от договора право на кредитора да прехвърля вземания без да уведомява клиента, което противоречи на чл.99, ал.3 от ЗЗД, според който кредиторът е задължен да уведоми длъжника при прехвърляне на вземането на трето лице. Сочи се, че с клаузите на чл.23 и чл.27 от договор за кредит, се отнема възможността на кредитополучателя да се обръща към съдът като основен орган по правораздаване. Поддържа се, че ищецът, се е възползвал от незнанието на ответницата и от спешната нужда от финанси, като е предоставило да подпише договор за кредит, който противоречи на действащите закони и норми в Република България и Европейският съюз. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се уважат исковите претенции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с която се оспорват доводите и оплакванията на жалбоподателката. Поддържа се, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, като са развити подробни съображения в подкрепа на изложеното становище. Моли се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата си и моли за нейното уважаване.

Въззиваемата страна, чрез писмена молба подадена от пълномощник, оспорва жалбата и поддържа отговора си. Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази, следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от Н. К. М. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.124, ал.1 от ГПК, за прогласяване нищожността на Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 23.06.2015г. и за приемане на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 5800лв. по цитираният договор.

2

В исковата и уточняващата молба ищцата твърди, че на 23.06.2015г. страните са е сключили договор за кредит “Транскард“, по силата на който ѝ е предоставен кредит в размер на 8000лв., които е усвоен, чрез предоставена кредитна карта. Сочи се, че до м.07.2016г. задълженията са погасявани редовно, след което до м.03.2017г. плащанията са били прекъснати и възобновени от м.04.2017г. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен, тъй като при сключването му на ищцата не е предоставена преддоговорна информация, посредством Стандартен европейски формуляр. Твърди, че ответникът, се е използвал от незнанието на ищцата и спешната нужда от финансов ресурс, като е представил за подпис договор за кредит, който противоречи на законите на РБ и ЕС. Поддържа се, че клаузите от договора, касаещи дължимата договорна лихва, са нищожни, тъй като лихвата е неприемливо висока и въпреки извършените погашения, размерът на дължимата главница не е намалял. Поддържа се, че нищожни са и чл. 23-27 от договора, тъй като с тях се отнема възможността на кредитополучателя да се обърне към съдът като основен орган по правораздаване. На следващо място се твърди, че чл.40 от договора за кредит е нищожен, поради противоречие на чл.99, ал. 3 от ЗЗД, тъй като в договорната клауза е предвидено право на кредитора да прехвърля на вземането си без да уведомява за това клиента. На последно място се с внесената от ищцата след м.04.2017г. сума в размер на 5650лв., кредиторът е погасявал единствено лихви, но не и главница.

Поддържа се, че предвид нищожност на договора за кредит, в действителност на ответника се дължи главница в размер на 2350лв. и разходи за уведомителни съобщения в размер на 540лв., а не претендирания от кредитора размер на дълга.

С подаденият отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на исковете, респективно действителност на договора за кредит. Твърди се, че процесният договор за кредит отговаря на изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи, и на Закона за потребителския кредит. Сочи се, че на ищцата е предоставена преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр, като подписвайки договора, тя е декларирала този факт, с оглед отразяването в чл.29, ал.1 от договора. Твърди се, че процесния договорен лихвен процент от 15.7%, е в средният размер, касателно предоставяне кредити по кредитни 3 карти на територията на страната, което е видно от публично обявените официални лихви на сайта на БНБ. Относно оплакванията на ищцата, че с извършените от нея плащанията, са погасявани само лихви, се поддържа, че това съответства на предвиденото в чл.11, ал.1 от договора. Оспорват се твърденията на ищцата, че процесното вземане е прехвърлено на “Екс дебит“ АД, като се твърди, че на въпросното дружество е възложено единствено извършване на действия по извънсъдебно събиране на вземания. Моли се за отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съда. В случая оплакванията на въззивника съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд, че процесния договор е действителен и че отговаря на действащите на територията на страната нормативни разпоредби. Така направените оспорвания, не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледано по същество.

Установява се от представеният по делото препис от двустранно п од п и с а н Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит, че на 23.056.2015г. между страните, е сключен договор за кредит, по силата на който ответникът е издал на ищцата платежна карта “Транскарт Gold“ за извършване на платежни операции с лимит от 8000лв., при подробно описани условия в договора, Общи условия и Ценовата листа.

Уговореният с чл.9, ал.1 от договора годишен лихвен процент е в размер на 15.7 %, като същият се прилага само към усвоените суми /главница/ по кредита. Размера на годишният процент на разходите е 17.87 %, като общата сума дължима от кредитополучателя, при условие, че общият лимит е усвоен 4 веднага и кредитът ще бъде върнат на 12 месечни равни вноски, ведно с годишна такса за използване на платежната карта, която се плаща еднократно, заедно с първата погасителна месечна вноска, е в размер на 8732.52лв. Според условията чл.11, ал.1, т.1 от договора, кредитополучателят, следва ежемесечно до 15-то число да погасява сума, равна или по-голяма от минималната погасителна вноски по кредита, която е дефинирана в общите условия и ценовата листа, съответно е посочена в последното месечно извлечение. Съгласно чл.11, ал.2 от договора, когато длъжника извършва частично плащане, погасяването на задължението по кредита, се извършва хронологично и в следната последователност: превишение над договорения лимит, такси и комисиони, лихви, главница. В чл.29, ал.1 от договора е отразена декларация на кредитополучателят, че му е предоставена преддоговорна информация по смисъла на ЗПК, а с ал.2 на същата клауза се декларира получаването на ОУ и ценова листа.

По делото са представени Общи условия по договора за кредит и ценовата листа на “Транскарт Файненшъл Сервисис“ ЕАД, като същите носят подписи на ищцата. В т.34 от ОУ е посочено, че минималната погасителна вноска е сбор от непогасеното превишение над договорения максимален размер /лимит/ на кредита към края на календарния месец, сумата на всички начислени съгласно ценовата листа и неплатени такси и комисиони към края на календарния месец, дължимата лихва по кредита към края на календарния месец и сума, равна на 3% от непогасената към края на календарния месец главница по кредита.

Представена е и справка за движението на дълга по процесния договор за периода 02.07.2015г.-31.01.2020г., от която е видно, че на 02.07.2015г. ищцата е усвоила изцяло предоставеният кредитен лимит от 8000лв. Видно е още, че са налице и последващо усвоявания на суми в общ размер на 1445лв. Съгласно съдържанието на справката и съпоставката му с представените от ищцата преводни нареждания, извършените плащания по кредита през периода 02.07.2015г.-31.01.2020г. са в общ размер на 8223лв., с които кредиторът е погасил главница в размер на 1484.42лв. от общо усвоената такава от 9445лв. Погасената договорна лихва е в размер на 4197.58лв. от общо начислените за периода 5117.20лв. и погасените такси, са в размер 2541лв. от общо начислените 2543лв.

5

Въз основа на горното, въззивният съд намира, следното:

С оглед премета на предявените претенции, в тежест на ищцата е да установи правопогасяващите или правоизключващите си твърдения, в частност че процесния договор е недействителен, поради противоречието му с нормите, уреждащи потребителската закрила.

Както се изложи по-горе сключването на процесният договор за кредит, правата и задълженията по същият, се установяват от представените по делото писмени доказателства, чиято автентичност не е оспорена от ищцата.

Изложеното важи и по отношение на пълното усвояване на предоставеният кредитен лимит от 8000лв., който факт не се оспорва от ищцата, напротив признава се.

С оглед момента на договаряне, процесният договор попада в приложното поле на ЗПК и общата императивна потребителска закрила, предвид факта, че кредита е предоставен на физическо лице, като не са налице данни то да е действало като професионалист, респективно кредитополучателя се явява потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.

Наред с това договора е сключени от търговско дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална или търговска дейност. Приложението на този закон е признато от кредитора с представянето на длъжника за попълване на формуляра за преддоговорна информация, а имено на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, който изрично е упоменат в отразяването в чл.29, ал.1 от договора.

Анализът на съдържанието на процесния договор, опровергава доводите на ищцата за недействителност на същия. Това е така с оглед факта, че е спазена писмената форма, шрифта на текста е не по-малък от 12, като договора съдържа дата и място на сключване, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния процент на разходите, условия за издължаване на кредита, както и останалото нужно съдържание, съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.11 до т.26 от ЗПК. За пълнота следва да се отбележи, че изискването за представяне на погасителен план е неприложимо, предвид ползвания финансов инструмент, респективно 6 възможността за гъвкаво /плаващо/ усвояване на суми до достигане на кредитния лимит.