Решение № 2268 от 13.12.2023, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2554/2023
- Вид
- Решение № 2268
- Подписан
- 13.12.2023
- Състав
- ЗДРАВКА ГЕОРГИЕВА ДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 169 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.171 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 171 т. 2а б.А · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2268 гр.Пловдив, 13 . 12 . 2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2554/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Н.А.П.,*** с пълномощник адв.Ст.П. обжалва Заповед № 23 – 0444 – 000117/09.10.2023г., издадена от В.Т. - Началник сектор в РУ 05 Пловдив към ОД МВР - Пловдив, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Твърди се незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й и присъждане на направените по делото разноски. Поддържа се липса на мотиви в оспорения административен акт, които да обосноват прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/. Оспорени са приетите за установени факти с довод, че лицето, на което е предоставено управлението е правоспособен водач /издържал съответните изпити и с придобита категория В/. Счита се за неясна волята на административния орган по отношение квалификацията „неправоспособен водач”.
В ход по същество адв.П. изтъкна, че лицето П. е придобил правоспособност за управление на МПС от 21.11.2000г., като СУМПС е подменено във Великобритания, където е издадено през 2016г. и е валидно до 2026г. Срокът на СУМПС не е изтекъл и е издадено преди 31.12.2020г. Обединеното кралство е договаряща страна от Конвенцията за движение по пътищата, поради което СУМПС следва да бъде признато. С позоваване на свидетелските оказания на П. се поддържа, че в случая не са изтекли повече от 3 месеца от влизане на лицето в Република България.
Ответникът - В.Т. - Началник сектор в
РУ 05 Пловдив към ОД МВР - Пловдив оспорва жалбата в писмено становище /л.16, л.33/. Счита я за неоснователна, като поддържа, че обжалваната заповед е издадена въз основа на АУАН серия GA № 950091 / 07.10.2023г. С АУАН е установено, че Н.П. на 07.10.2023г. управлява лек автомобил Мерцедес ЦЛЦ с рег.№ ****, собственост на Н.П., като извършва нарушение : Водачът управлява на територията на РБългария горепосоченото МПС с чуждестранно СУМПС повече от три месеца без да е подменил чуждестранното си национално свидетелство – нарушение по чл.162 ал.1 ЗДв.П.
Поради факта, че водачът П. пребивава повече от 3 месеца на територията на РБългария и не е предприел действия по подмяна на чуждестранното си национално СУМПС, е приложена ПАМ. Поддържа, че нарушението е установено безспорно и редовно съставеният акт има доказателствена сила до доказване на противното. При евентуално уважаване на жалбата е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане за намаляването му до минималното по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване на 11.10.2023г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта /л.20 гръб/.
Жалбата е регистрирана в деловодството на АС - Пловдив на 13.10.2023г.
Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което жалбата е подадена при наличие на правен интерес.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОД МВР-Пловдив, 1, т.1.6 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.27/;
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, въз основа на която е издадена оправомощителната заповед от 15.04.2022г.;
Заповед от 2020г. относно преназначаване на държавни служители на ръководни длъжности в МВР по отношение конкретното длъжностно лице, заемало длъжност Началник сектор в РУ 05 Пловдив към ОД МВР - Пловдив към дата на издаване на оспорения административен акт – В.Т. /л.35/ ; АУАН серия GA № 950091 / 07.10.2023г. /л.18/, според фактическата установеност в който - на 07.10.2023г., в 11:18ч., в гр.Пловдив, ул.Асеновградско шосе, Н.П. управлява Мерцедес ЦЛЦ с рег.№ ****, собственост на Н.П., като – не представя СУМПС и е отразено, че е извършена справка от таблет с данни – СУМПС подменен в чужбина; неправоспособен водач; след справка в ОДЧ 05 РУ Пловдив е установено, че водачът е влезнал на територията на РБългария на 16.04.2023г. и е нарушил правото си да управлява МПС повече от 3 месеца на територията на РБългария, които констатации са възприети за нарушения на чл.150 ЗДв.П /”Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.”/ и на чл.162 ал.1 ЗДв.П /„Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.”/. В АУАН е вписано, че нарушителят – водач няма възражения. Преписката съдържа справка за нарушител/водач по отношение на Н.П. със следните данни : издадено СУМПС – 01.12.2000г., валидно до 27.11.2010г.; издадено СУМПС на 09.11.2010г., валидно до 01.11.2020г.; правоспособност с категории В АМ и придобити категории В М АМ.
В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочено, че на 07.10.2023г. в гр.Пловдив, ул.Асеновградско шосе, Н.П. като собственик е допуснала управлението на лек автомобил Мерцедес ЦЛЦ с рег.№ **** от Н.П., като водачът е неправоспособен. Вписано е, че на водача е съставен АУАН серия GA № 950091 / 07.10.2023г., с което е направена препратка към фактическата установеност с акта. АУАН е част от преписката, поради което в случая следва да бъде прието, че административният орган се е позовал на констатациите в същия.
1.2. Собственик на лек автомобил Мерцедес
ЦЛЦ с рег.№ **** е жалбоподателят - адресат на оспорената заповед, който факт изрично е отразен в обстоятелствената част на административния акт и не е спорен.
Правното основание, посочено в обжалваната заповед е чл.171 т.2А б.А ЗДв.П - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца : „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки : 2а /нова – ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., изм., бр. 54 от 2017г., бр. 77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г., бр. 2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г./ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;”.
2. Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган. Със Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. Директор ОД МВР-Пловдив е оправомощил длъжностни лица от ОД МВР-Пловдив да налагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б”а” и т.6 ЗДв.П, сред които началниците на сектор Охранителна полиция в РУ. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни мерки /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОД МВР-Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и с оглед обективно извършване на нарушение, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение.
По отношение мотивите : те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/ - както е в разглеждания случай. Административният орган се е позовал на АУАН, с който е установено управление на МПС от водач, влезнал на територията на РБългария на 16.04.2023г. и нарушил правото си да управлява МПС в срок до 3 месеца от датата на влизане в страната.
Действително, в случая са констатирани две нарушения и е следвало административният орган по-прецизно да представи обстоятелствената част от заповедта, но от друга страна се съобрази, че не може да бъде направен извод за отсъстващо или напълно неясно волеизявление. Посоченото в заповедта – водачът е неправоспособен, съответства на текста от приложеното правно основание, като посредством препратката към АУАН може да бъде прието, че мотиви се съдържат като част от преписката във вр. с ТР № 16 от 1975г. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали разпоредителната й част, вкл. административният орган се е позовал на АУАН, с който е установено управление на МПС от лице в нарушение изискването на чл.162 ал.1 ЗДв.П.
Адресатът на заповедта правилно е определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на автомобила се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно неговото предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и непосредствено именно в неговата правната сфера.
Срокът на действие на временната ПАМ е законово дефиниран и в случая е по определения минимум. По отношение определеният срок на действие на ПАМ : При определяне срока на мярката в рамките на предвидените от закона минимум и максимум, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа - с изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло / Решение № 14225 от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. № 2526/2020г., I о.; Решение № 11465 от 27.09.2018г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018г., I о.; Решение № 910 от 23.01.2018г. по адм. д. № 9379/2017г. на