Определение № 6140 от 12.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52443/2025
- Вид
- Определение № 6140
- Подписан
- 12.02.2026
- Състав
- ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62, ал. 5, т. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 79 ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6140 гр. София, 12.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110152443 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от ищеца ********., ЕГН **********, с адрес *********** чрез **********, личен № ********** срещу *************, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***********, представлявано от всеки от двама от изпълнителните директори ********** и **********, осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 17 000 лева (8 691,96 евро), представляваща стойността на три неразрешените платежни операции, извършени на 17.02.2025 г. от сметка с IBAN *************, открита в ************* към **********, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 19.11.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.
Ответникът е направил искане по чл. 192 от ГПК за задължаване на **********, като трето неучастващо лице, да представи по делото информация относно това дали на 17.02.2025 г. банкова сметка с IBAN: *********** е заверена със следните преводи: за 6000 лв. с референция ************, за 5000 лв. с референция ************ и за 6000 лв. с референция *********** и трите с основание ********* и наредител *********., което искане по същността си представлява такова за разкриване на банкова тайна. Разпоредбата на чл. 62, ал. 5, т. 3 от ЗКИ регламентира възможността за разкриване на сведения за отделни клиенти с определение на съда, когато това е необходимо за изясняване на обстоятелствата по разглеждано от него дело. При преценка на изложените обстоятелства и данните по делото, съдът намира, че искането на ответника касае относими към предмета на спора факти и обстоятелства. Доколкото исканата от ответника информация има характеристиките на банкова тайна, то следва да бъде постановено разкриване на банкова тайна с цел приобщаване към материалите по делото относими към предмета на спора обстоятелства.
Искането на ответника за привличане на лицето, в чиято полза са наредени платежните операции, като трето лице помагач, е основателно. За целта следва първо съдът да допусне разкриването на съответната банкова тайна и съответните лични данни, след което да предостави възможност на ответника да индивидуализира 1 третото лице помагач с трите му имена и адрес.
Следва да се допусне изслушването на съдебно-техническа експертиза по задачи, поставени от ответника в отговора на исковата молба.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.
С оглед на горното, доколкото исковата молба е редовна и допустима и предвид извършената размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разкриване на банкова тайна на основание чл. 62, ал. 5, т. 3 ЗКИ, а именно: **********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***********, да представи по делото за целите на процеса информация кое лице е титуляр на банкова сметка с IBAN: *********** - неговите три имена, ЕГН и адрес, както и информация за движението по банкова сметка с IBAN ***********, а именно на 17.02.2025 г. банковата сметка заверена ли е със следните преводи: за 6000 лв. с референция ************, за 5000 лв. с референция ************ и за 6000 лв. с референция *********** и трите с основание ********* и наредител ****.
Препис от определението да се изпрати на **********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***********.
УКАЗВА на ответника в двуседмичен срок от получаване на настоящото определение да посочи три имена, ЕГН и адрес за призоваване на третото лице получател на процесните суми, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна. При неизпълнение на указанията на съда, искането по чл. 219 ГПК ще бъде оставено без уважение.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебна компютърно-техническа експертиза със задачи, формулирани в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 350 евро, вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ****, който да бъде уведомен за поставените задачи след представяне на доказателства за заплатен депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.04.2026 г. от 10,00 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че е притежател на сметка, открита при ответника. Сочи, че на 17.02.2025 г. от депозитната 2 сметка с IBAN *************, са извършени три неоторизирани транзакции, както следва: Референция: ******** в размер на 6 000лв.; Референция: **********, в размер на 5 000 лв.; Референция: **********, в размер на 6 000 лв. или общо 17 000 лв.
Излага, че транзакциите са били насочени към сметка в друга банка с получател **********, какъвто оспорва да познава. Твърди, че не е разрешавала процесните операции. Аргументира, че транзакциите са извършени чрез нареждане на сумите през интернет банкиране от депозитната сметка, но към момента на извършването им сочи, че депозитната сметка не е била заявявана от нея като активна за електронни разплащания. Излага, че с искане за регистрация в електронното банкиране „*********** от 01.06.2017 г. е заявила активно банкиране само за разплащателната сметка, открита в **** с IBAN ***********. Със същото искане твърди, че е предоставила на банката телефонен номер, на който обаче оспорва да е получавала известия за извършването на процесните операции. Излага, че в същото това искане е посочено „****“ на разрешените лимити на транзакции, а именно: седмичен лимит 1000 валутни единици, дневен лимит - 500 валутни единици и на операция - 100 валутни единици. В тази връзка посочва, че размерът на неразрешените транзакции надвишава значително лимитите. Твърди, че на 18.02.2025 г. при опит да направи плащане в магазин, установила, че картата е блокирана, след което се обадила в банката, а от там я уведомили, че е жертва на фишинг измама. На следващия ден 19.02.2025 г. посетила клон на банката за преиздаване на картата и активиране на профила, като подала ново искане за промяна в регистрацията на интернет банкирането, в което заявила „активно банкиране“ и за двете си сметки – депозитна и разплащателна. Сочи, че на 20.02.2025 г. банкирането е било възстановено, като при влизане в него установила, че депозитната сметка е източена от неизвестно за нея лице чрез 3 броя последователни транзакции, които не е разрешавала. След като установила посоченото, прегледала електронната си поща и установила, че на 17.02.2025 г. е получила имейл, изглеждащ като такъв изпратен от банката.
Установила, че на същия ден е получила автоматизирано телефонно обаждане и СМС от ****, но не и уведомление за извършените транзацкции. Сочи, че е подала жалба до банката с вх. № *********, като два месеца по-късно банката изпратила отговор с изх.
№ ******** в който посочила, че на 17.02.2025 г. е получена заявка за активиране на ново ********** ******** с вграден ******** (**********), което банката разпознала като нейно действие чрез изискване на потвърждение с изпращане на CMC код.
Банката посочила също, че е осъществила автоматизирано телефонно обаждане до нейния телефонен номер, което тя потвърдила. В резултат на активирането на новото приложение в същия ден били инициирани и потвърдени чрез вграден в приложението ************ трите кредитни превода от депозитната сметка, водена на нейно име, към разплащателна сметка с получател **********. Ищцата оспорва да е заявявала активиране на ново ********** ******** с вграден ********* и развива подробни съображения в тази насока. В отговора си, ответникът посочил също, че на 17.02.2025 г. в 19:02 ч. е блокиран достъпът на ищцата до системата „*********** след проверка по сигнал на друг клиент за измама чрез фишинг, в хода на която било установено използване на устройство, съвпадащо с устройството в нейната регистрация. Посочва, че от съображения за сигурност банката е блокирала и нейната дебитна карта, като била блокирана обаче единствено разплащателната сметка, но не и депозитната.
Твърди, че не е уведомявана от банката за извършеното блокиране, както и за неразрешените транзакции. В писмото си ответникът посочил също, че след подаден сигнал от нейна страна, са предприети действия относно връщането на преводите, като за целта било изпратено искане до банката на получателя, но последвал отказ.
Досежно лимитите – излага, че в писмото си банката е посочила, че към момента на сключване на Договора за откриване и водене на депозитна сметка, дневните лимити 3 за преводи на ниво сметка били 40 000 лева или равностойността им в друга валута.
Ищцата оспорва да са договаряни такива лимити. Сочи, че на последно място в писмото си банката посочила, че отказва да възстанови сумите при твърдения, че транзакциите са извършени от ищцата или от трето лице, на което е осигурен достъп чрез предоставяне на информация за персоналните идентификационни характеристики на средствата за достъп и идентификация в ********** и електронно банкиране „*** *******”. Ищцата оспорва да е извършила процесните транзакции, както и да е разкривала информация пред трето лице. В случай че трето лице е научило данните, счита, че това е станало чрез измама. Излага, че в писмото, адресирано до нея от банката, последната е изложила противоречиви твърдения, т.к. веднъж посочила, че след въвеждане на CMC кода за банката не е имало съмнение, че това е тя, а след това, че активацията се третирала като нехарактерна активност. Твърди, че на 21.02.2025 г. е подала сигнал до ******* с вх. № *********, в резултат на което на 12.11.2025 г.
***********, издала постановление по пр.пр. с peг. ********** според което били налице данни за извършени престъпления срещу ищцата, като материалите били изпратени на ********** по компетентност. Освен това ищцата подала и жалба до ***********, както и заявление за провеждане на помирително производство, по което обаче липсвало произнасяне. С оглед изчерпване на всички възможности за доброволно уреждане на спора, моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен Договор за отриване на банкова сметка с IBAN *************, както и че на 17.02.2025 г. от банковата сметка на ищцата са извършени три платежни операции в общ размер на 17 000 лв. Аргументира, че процесните операции са разрешени и автентични по смисъла на ЗПУПС, извършени със съгласие за изпълнението им, дадено по реда и начина, уговорени между страните. Сочи, че операциите са извършени на 17.02.2025 г. след получена заявка за активиране на ново ********** ******* с вграден ******** („**********“ или „***********) и коректно въведени средства за достъп и идентификация, с които ищцата се е идентифицирала пред банката. При инициирана заявка за активиране на ново ********** се твърди, че банката е извършила поредица от три потвърдителни действия. На първо място изпратила до регистрирания в системата на Банката телефонен номер на Ищцата еднократен код за активиране на Мобилното приложение, като преди това следвало да се въведе комбинация от потребителско име и парола, които служили за идентификация. След коректно въведени средства за достъп и идентификация, Банката изискала от ищцата да направи потвърждение, като за целта на 17.02.2025 г. в 13:24 часа, изпратила еднократен валиден код чрез SMS съобщение на телефонния номер, регистриран в системата на банката като такъв за контакт с Ищцата. Текстът на съобщението, показвал действието, за което кодът се отнася: „********* ****“. Сочи се, че банката е получила потвърждение, чрез въвеждане на правилната комбинация от потребителско име, парола и еднократно валиден код, изпратен до телефонния номер.