Решение № 512 от 09.05.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. Варна, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20253100500681 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН и § 1 от ДР на ЗЗДН във вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. ***774/13.03.2025 г., подадена от Г.

З. З. (ищец в първоинстанционния процес), действаща чрез адв. С. Д., срещу решение № 633/24.02.2025 г., постановено по гр.д. № 14817/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 16-ти състав, с което е отхвърлена молбата на въззивника за защита от домашно насилие срещу М. Н. М. за следните актове:

- На 10.11.2024 г. в 10:43 ч., докато е вкъщи със сина им, получава съобщение в приложението „Месинджър“:.... „Пък този женски гълъб В. те съветвам да го зарежеш докато е време защото нощите са дълги и във тъмното стават всякакви злополуки нали знаеш…….Търпението започна да се изчерпва и скоро ще спра да говоря и ще действам!....ще подлудя всички мъже които си мислят, че могат да бъдат с теб....Дотогава ще бъда зад гърбът ти постоянно!...Знаеш, че съм готов на всичко за да те върна в правия път.“, както и

- На 18.11.2024 г. в 23:32 ч. от акаунт в „Тикток“, докато е в дома си в гр.

Варна, ул. „Н.“ *** със сестра си Т. З., започва да получава съобщения от М....“Еий, няма такъв евтин и долен боклук като теб курво.... Толкова си долна и гнусна....ти си най долният боклук който съм срещал....евтина курва си била и такава ще си умреш“.

С въззивната жалба жалбоподателката оспорва първоинстанционното решение като неправилно. Счита, че актовете на насилие са безспорно установени от събраните доказателства по делото. По-конкретно сочи, че 1 актът от 10.11.2024 г. е доказан от сведенията й, снети от полицейските органи във връзка с подадена жалба № 442000-18344/18.11.2024 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР-Варна, както и от свидетелските показания на св. Т. З.. От последните намира за доказан и актът от 18.11.2024 г. Счита, че неправилно съдът не е кредитирал свидетелските показания. Поддържа, че актовете са установени и от представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, чието съдържание не е оборено от ответната страна.

С тези аргументи по същество моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважена изцяло депозираната молба за защита.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна М. Н. М., действащ чрез адв. К. Р., е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност. Не отрича, че отношенията между страните са влошени, но поддържа, че това се дължи на поведението на въззивницата, която цели да се снабди с ограничителни заповеди срещу него само за да препятства общуването му с общото им дете. Твърди, че въззивницата му е поставила ултиматум да подпише декларация, с която дава съгласие за пътуване на детето в чужбина - Англия, където тя имала намерение да се устрои с детето за постоянно. Сочи, че е отказал да подпише такава, поради което въззивницата го е уведомила, че ще се постарае ограничителните заповеди да бъдат издавани непрекъснато, и е започнала да се държи арогантно и да ползва нецензурни думи и ругатни, като именно последните са го провокирали към това, което е написал в съобщенията до нея. Отрича да я е заплашвал.

По същество моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно.

В открито съдебно заседание въззивницата, чрез процесуалния й представител адв. С. Д., поддържа въззивната жалба.

Въззиваемият не се явява лично и не се представлява. Процесуалният му представител адв. К. Р. предварително депозира молба, с която поддържа отговора на въззивната жалба.

Съдът констатира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена от Г. З. З. срещу М. Н. М..

Молителката твърди, че с ответника имат общо дете, като двамата са разделени от 2023 г. Твърди, че причина за раздялата им е поведението на ответника, който многократно я е подлагал на домашно насилие, за което тя е подавала множество сигнали до 04 РУ при ОД на МВР-Варна и се е снабдила с две поредни заповеди за защита по други дела. Излага, че се чувства спокойна само докато трае срокът на заповедите, след изтичането на който ответникът отново започва да упражнява спрямо нея психически тормоз.

Търси защита срещу следните актове на насилие:

- На 10.11.2024 г. в 10:43 ч., докато е вкъщи със сина им, получава съобщение в приложението „Месинджър“:.... „Пък този женски гълъб В. те съветвам да го зарежеш докато е време защото нощите са дълги и във тъмното стават всякакви злополуки нали знаеш…….Търпението започна да се изчерпва и скоро ще спра да говоря и ще действам!....ще подлудя всички мъже които си мислят, че могат да бъдат с теб....Дотогава ще бъда зад 2 гърбът ти постоянно!...Знаеш, че съм готов на всичко за да те върна в правия път.“, както и

- На 18.11.2024 г. в 23:32 ч. от акаунт в „Тикток“, докато е в дома си в гр.

Варна, ул. „Н.“ *** със сестра си Т. З., започва да получава съобщения от ответника...“Еий, няма такъв евтин и долен боклук като теб курво.... Толкова си долна и гнусна....ти си най долният боклук който съм срещал....евтина курва си била и такава ще си умреш“. Сочи, че се е почувствала обидена и унизена.

Твърди, че това поведение на ответника е следствие от употреба на наркотици, които го правят избухлив и много агресивен.

По същество моли да бъде издадена заповед за защита, с която да бъдат наложени спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 6 от ЗЗДН, като: се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на нея; се забрани на ответника да приближава нея, дома й на адрес: гр. Варна, ул. „Н.“ ***, както и местоработата й – казино „Сезам“ в хотел „Черно море“ в гр. Варна; се забрани на ответника да осъществява контакт с нея, вкл. по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и всякакви други средства и системи за комуникация; се задължи ответникът да посещава специализирани програми.

Ответникът, чрез процесуалния му представител, изразява становище за неоснователност на молбата. Счита, че с последната се цели единствено лишаване на ответника от възможността да упражнява контакт с детето, за което е завел ЧНД № 5101/2024 г.

По същество моли за отхвърляне на молбата.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а се установява и от приложеното удостоверение за раждане № 0020200265/13.11.2020 г., че молителката Г. З. З. и ответникът М.

Н. М. са родители на детето З. М.ов Н., родено на 12.11.2020 г.

С решение № 1827 от 21.05.2024 г. по гр.д. ***213/2023 г. на ВРС е утвърдено постигнато между родителите споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК за мерките по отношение на общото им дете, като упражняването на родителските права е предоставено на майката, местоживеенето на детето е определено при нея на адрес: гр. Варна, ул. „Н.“ ***, определен е режим на лични отношения между детето и бащата и в тежест на последния е възложена месечната издръжка на детето.

По предходни молби за защита от домашно насилие на молителката срещу ответника са издадени заповеди за защита съгласно служебно известни на съда влезли в сила решения, както следва:

- решение № 2328/26.06.2023 г. по гр.д. № 4248/2023 г. на ВРС, с което за осъществени на 04.04.2023 г., 09.04.2023 г. и 10.04.2023 г. актове на психическо и физическо насилие от М. Н. М. спрямо Г. З. З., в присъствието на общото им дете, спрямо молителката са наложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН за срок от шест месеца, а спрямо детето З. М.ов Н. e наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН;

- решение № 896/18.03.2024 г. по гр.д. № 135/2024 г. на ВРС, с което за осъществени на 20.12.2023 г. и 01.01.2024 г. актове на психическо и физическо 3 насилие от М. Н. М. спрямо Г. З. З., в присъствието на общото им дете, спрямо молителката са наложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН за срок от десет месеца, спрямо детето З. М.ов Н. - мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗЗДН за същия срок и ответникът е задължен да посещава специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева, осъществявана от Фондация „SOS – семейства в риск“, на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН.

Съгласно приложеното писмо вх. № 5002/17.01.2025 г. от 04 РУ при ОД на МВР Варна в периода 2022 г. – 2024 г. молителката Г. З. е подала три сигнала срещу ответника М. М., заведени по описа на 04 РУ с № 4420008446/20252 г., № 442000-8817/2022 г., № 365000-29170/2023 г. и пр.пр. № 6271/2023 г. по описа на ВРП и № 442000-18344/2024 г. и пр.пр. № 17957/2024 г. по описа на ВРП.

Видно от приложеното сведение от 18.11.2024 г., събрано по последния сигнал № 442000-18344/2024 г., Г. З. е дала обяснения, според които от м. септември 2024 г. ответникът непрестанно й изпраща съобщения по вайбър и месинджър, съдържащи заплахи и закани.

По повод на сигнала на ответника е съставен протокол за предупреждение от 22.11.2024 г., с който на основание чл. 65 от ЗМВР М. М. е предупреден да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г. З., ведно с указания, че при неспазване на предупреждението носи отговорност по ЗЗДН.

Приобщено във въззивното производство е и постановление от 11.02.2025 г. по пр.пр. № 17957/2024 г. по описа на ВРП, с което е отказано образуването на наказателно производство и преписката е прекратена.

Постановлението е мотивирано с констатации за липса на извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, тъй като евентуалните актове на насилие са извършени от ответника след изтичане на срока по заповедта за защита от 18.03.2024 г. по гр.д. № 135/2024 г. на ВРС и преди връчване на новата заповед за незабавна защита от 05.12.2024 г. по гр.д. № 14817/2024 г. на ВРС. Констатирано е също, че липсват данни за извършено друго престъпление от общ характер, вкл. няма отправени преки закани за убийство или нанасяне на телесна повреда, а отправянето на обида е престъпление от частен характер и наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Представена е и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подписана лично от молителката Г. З. З., под страх от наказателна отговорност, и съдържаща подробно описание на твърдените актове, извършени на 10.11.2024 г. и 18.11.2024 г. спрямо нея от страна на ответника.

За установяване на твърдените актове пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на водената от молителката свидетелка Т. З. (нейна сестра). Последната разказва, че ответникът има агресивно поведение спрямо сестра й, вкл. е упражнявал спрямо нея физическо насилие. Споделя, че двете със сестра й живеят заедно.

Спомня си, че на 18.11.2024 г. двете са били в дома им заедно с децата, като ответникът многократно е звънял и изпращал съобщения на сестра й. Тя й се оплакала, че в по-късните часове й изпратил съобщение със заплахи, че нощите са тъмни и ще стане лошо, че няма да намери спокойствие, както и че я е обиждал, наричайки я „курва“, „боклук“. Съобщението с посочените обиди свидетелката твърди, че е видяла лично в телефона на сестра й, която се 4 почувствала обидена. Известно й е също, че на 10.11.2024 г. ответникът пак е заплашвал сестра й с думите: „нощта е тъмна, ще стане много лошо, ще има последствия; не ме карай да полудявам“. Знае, че двамата са се разделили заради поведението на ответника, който постоянно си мени настроенията – както е спокоен и изведнъж започва да нервничи и да обижда. Не знае на какво се дължи това. Известно й е, че издадените в полза на сестра й заповеди за защита от домашно насилие не препятстват личните контакти на ответника с детето му, като предаването на детето става чрез неговия чичо (брат на бащата).