Решение № 95 от 20.05.2022, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. , 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Лилия Ив. Зайкова в присъствието на прокурора ТО-Гоце Делчев към РП-Благоевград като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Административно наказателно дело № 20221220200054 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 21-0266-000357 от 04.06.2021 година на ОДМВР Благоевград, РУ - Гоце Делчев.

Недоволен от издаденото НП и наложените с него наказания, жалбоподателя Г. Л. М. с ЕГН ********, с адрес гр. Г. Д., ул. „Петър Сарафов“ № 15, ет. 2, ап. 4, общ. Г. Д., обл. Бл. моли същото да бъде отменено.

Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намира жалбата за основателна, поради следното.

Георги Любомиров М. е правоспособен водач на моторно превозно средство и притежава свидетелство за управление № **********, категория „В“, „АМ“. На 05.05.2021 г. в гр.Г. Д., обл. Бл., Г. Л. М. управлявал лек автомобил марка и модел „*********“ с табели с регистрационен № **********, собственост на Г. Бл. П. от гр.Г. Д.. Около 23.30часа на същата дата, движейки се по улица „Стара планина“ бил спрян за проверка с полицейски служители - свидетелите С.Б. и Т.К.. Тестван е с „Алкотест 1

Дрегер 7510” с фабр. № ******* му била взета проба за употреба на алкохол, която се оказала положителна. На Г. Л. М. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА, бл.№ 554314. След това, в болницата в гр. Г. Д. на Г. М. била взета и кръв за установяване концентрацията на алкохол. Извършената експертиза е дала заключение, че обв.Г. Л.в М. имал наличие на алкохол в кръвта си 1,19 промила. Преписката е изпратена на РП. Тя преценявайки събраните по делото доказателства, счита че досъдебнот наказателно производство следва да се прекрати,тъй като е несъставомерно п чл.343б, ал.1 НК. Този състав изисква наличието на алкохол в кръвта да е над 1,2 на хиляда, поради което престъпление от общ характер от страна на Г. Л. М. не е извършено. Изпратено е постановлението на РП за санкциониране по административен ред. Впоследствие е издадено процесното НП.

Жалбата е подадена в срок и е основателна по следните съображения:

Административнонаказващият орган не доказа, че оспореното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, поради което същото да бъде законосъобразен и валиден акт. Като доказателство по делото е приета Заповед рег. № 81213-825/19.07.2019 год., от която категорично не става ясно кое е компетентното длъжностно лице, оправомощено да издава наказателни постановления и налице ли е такова оправомощаване в съответствие с императивните изисквания на закона. От цитираната в оспореното наказателно постановление Заповед рег. № 8121-825/19.07.2019 год. като основание за издаването му и приложена по делото, не може по никакъв начин да бъде доказана материалната компетентност на административнонаказващия орган. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже компетентността на длъжностното лице, издало оспореното наказателно постановление, както и да удостовери, че упълномощения по законов ред издател на постановлението заема изискуемата длъжност, което не беше направено в настоящото производство. Ето защо не са налице факти, установени с годни доказателства, от които съдът може да направи извод, че оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, надлежно оправомощен от регламентирания по закон орган. Налице е съществен порок, който не може да бъде саниран и който е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

2

От така издаденото наказателно постановление не става ясно кои доказателства и въз основа на кои документи административнонаказващия орган е постановил обжалваното постановление. От една страна, административнонаказателното производство е започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение Бл № 554314/06.05.2021 год. за нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът не е посочен в оспореното наказателно постановление като основание за издаването му и не е взет предвид от административнонаказващия орган при издаването на постановлението. Въпреки това, в обстоятелствената част на постановлението изрично е посочено, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол, установено с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 с фабричен № *********, който отчел положителен резултат 1.28 промила, без да са изрично посочени доказателствата за това, а именно отразените факти и обстоятелства в съставения акт за установяване на административно нарушение. Съгласно императивните разпоредби на ЗАНН, административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, какъвто е и настоящия казус. С оглед обвинителната функция на този основен за административнонаказателното производство документ, посоченият пропуск е съществен и не може да бъде саниран. Съгласно чл. 57, ал. 3, т. 3 от ЗАНН задължителен реквизит на наказателното постановление е датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя. Липсата на този реквизит е съществено както процесуално нарушение, така и нарушение на материалния закон, водещо до отмяната на издаденото наказателно постановление. От друга страна, в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че след получен протокол за химическа експертиза е установено, че наличието на алкохол в кръвта на водача е 1.19% промила на хиляда. Като в наказателното постановлението не е изрично посочен и номера на взетата проба за употреба на алкохол.

Категорично е налице противоречие и несъответствие в обстоятелствената част на оспореното наказателно постановление и не става ясно кои от двата резултата административнонаказващия орган приема като основание за издаване на постановлението и на основание кои доказателства. В обстоятелствената част на постановлението като основание, мотиви и 3 обоснованост не се съдържа нито съставения АУАН, нито Постановление № 509/2021 год. за прекратяване на досъдебно наказателно производство. Не става ясно при условията на коя законова разпоредба и въз основа на кой акт е издадено обжалваното наказателно постановление. Липсата на конкретизация, обоснованост и мотивираност на наказателното постановление лишава наказаното лице от възможността да извърши преценка относно спазването на законовите изисквания и императивно разписаната процедура в единия или другия случай, като в този смисъл го лишава от възможността да организира защитата си и нарушава правото му на защита. Дори и да приемем, че процесното наказателно постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който - ако прокуратурата прекрати досъдебно производство или прокурорът откаже да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган, същият може да образува административнонаказателно производство без приложен АУАН, считам че в случая на нашия казус процедурата е неприложима и нарушена. Приложението на това изключение не е и зри чн о посочено в оспореното наказателно постановление, това обстоятелство не е отразено и не става ясно дали то е издадено именно в такова производство и неговото приложение не може и не следва да се предполага. В обстоятелствената част на наказателното постановление дори не са посочени индивидуализиращи данни за прокурорското постановление за отказ да се образува наказателно производство.

Считам, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване на същото, както и ограничаващо правото на защита на нарушителя. Така, по силата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН на наказващия орган е предоставена правна възможност да издаде наказателно постановление за нарушение, установено въз основа на събрани в хода на прекратено наказателно производство доказателства. В конкретния случай обаче е налице съставен АУАН, с който е започнало 2 административнонаказателното производство и е бил основание за всички последващи действия по административната преписка, но по отношение на който административнонаказващият орган не е извършил собствен анализ и не е посочил, видно от постановения санкционен акт.

Административнонаказателното производство е образувано със сътавянето на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН и атакуваното наказателно 4 постановление е издадено именно в това производство, поради което АУАН е следвало изрично да бъде посочен в него и да бъдат спазени всички останали законови изисквания в него. Налице е съставен АУАН и настоящия случай не попада в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, която е изключение от общото правило и се прилага при конкретни предпоставки и случаи, какъвто настоящият не е. Допълнителен довод, в подкрепа на това твърдение, е обстоятелството, че престъплението по чл. 3436, ал. 1 от НК , за което наказателното производство по образуваното досъдебно производство е прекратено на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 24, ал. 1, т 1 от НПК, и вмененото на жалбоподателя административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП /като не е посочен кой от двата състава/.

Дори и да приемем, че наказателното постановление е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, то спазвайки императивното изискване на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, наказващият орган е бил длъжен да прекрати административнонаказателното производство, което не е направено, видно от приложените по делото доказателства, което категорично е поредното процесуално нарушение, водещо да отмяна на издаденото наказателно постановление. На следващо място, с цифровото описание на посочената в наказателното постановление нарушена правна норма, а именно чл. 5, ал. 3, т.

1 от ЗДвП не е прецизирана правната квалификация на нарушението. В цитираната „виновно нарушена" разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП са описани два състава на административни нарушения - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Административният орган не е посочил кое предложение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП наказаното лице е нарушил и не е конкретизирал кой състав на административно нарушение, поради което категорично е допуснал нарушение на материалния закон, обуславящо незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Само по себе си, единствено текстовото изписване на нарушението не е достатъчно, тъй като то не кореспондира с посочената от административния орган правна квалификация, която не е правилно и вярно определена. Нещо повече, текстово изписване "управлява МПС... с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително" е погрешно.

Допуснати са и редица нарушения на нормативно разписаната процедура за 5 установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на доверителя ми. В издадения Талон за изследване № ********* не е посочен фабричния номер на техническото средство, отчело резултата. От приложените доказателства в кориците по делото във връзка с годността и изправността на техническото средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 С ФАБРИЧЕН НОМЕР № ******* се установява, че към момента на извършване на тестването за алкохол в дъха на 05.05.2021 г. в 23:42 часа средството за измерване не е било преминало успешно периодичен преглед. Съгласно протоколи за извършена периодична проверка на анализатори на алкохол в дъха горепосоченото средство за измерване е успешно преминал периодичен преглед на 25.05.20121 г. със срок на валидност 6 месеца и на 22.11.20121 г. със срок на валидност 6 месеца. При така приложените писмени документи липсват данни, че техническото средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 С ФАБРИЧЕН НОМЕР № АРВВ - 0077, с което на 05.05.2021 г. в 23:42 часа е извършена проверка за наличие на алкохол в дъха е било годно и изправно за извършване на тестване и даване на достоверни резултати от извършеното такова. Предвид наличните документи съществува съмнение в изправността на уреда и фактът, че пробата за алкохол е отчетена като "положителна", независимо, че впоследствие резултатът е коригиран посредством химическа експертиза, извършена на взета кръвна проба, защото именно положителният резултат от уреда е дал основание и за вземането на кръвна проба и започване на административнонаказателната преписка. При осъществяването на химическото изследване не е спазено изискването на чл. 22, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно изследването за установяване концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши двукратно. Не са представени по делото и доказателства за наличие на предпоставките по чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, тъй като не се доказа от представените доказателства достоверността и правилността на отчетения с техническото средство резултат, както и за спазването изискването на чл. 19, ал. 1, т. 2 от същата наредба. И тримата свидетели по делото не си спомнят и не са сигурни дали са съпроводили жалбоподателя до мястото за вземане на проба за изследване, каквото е императивното изискване на чл. 7, ал. 1 от 6