Решение № 2053 от 04.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 12694/2024
- Вид
- Решение № 2053
- Подписан
- 04.02.2026
- Състав
- МИРОСЛАВ ВАЛЕНТИНОВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2053 гр. С, 04.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110112694 по описа за 2024 година
Предявен е иск от М. Х. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ул. „В М“ № 1Б, вх.
Г, ет. 6, ап. 90, срещу Д. Х. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ж.к. „Н IV“, бл. 459, вх.
В, ет. 2, ап. 49, по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 900 лв., представляваща главница по договор за финансова помощ от 24.04.2020 г.
С Разпореждане от 25.04.2025 г. исковата молба е върната в частта за законната лихва върху главницата от 24.05.2020 г. до окончателното изплащане, тъй като ищецът не е изпълнил указанията от Определение от 22.12.2024 г. и протоколно определение от 05.03.2025 г. да уточни от коя дата претендира присъждане на законната лихва върху процесната главница.
Ищецът твърди, че въпреки настъпването на падежа на 24.06.2020 г., уговорен в чл. 3, ал. 1 от процесния договор, ответникът не заплатил заемната сума от 9 900 лв., която му предоставил на 24.04.2020 г. С молба от 05.03.2025 г. ищецът уточнява, че действително падежът е уговорен на 24.05.2020 г. (л. 59/гръб по делото). Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК Д. Б. чрез особения представител адв. К. Б. оспорва редовността на исковата молба, тъй като ищецът не посочил от коя дата претендира присъждането на законната лихва, за чието изчисляване поискал и допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Оспорва, че е получил заемната сума, като в процесния договор не била посочена дата на предоставяне на сумата, нито е отразено, че сумата е броена при подписването на договора.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът следва да докаже възникването на облигационно правоотношение по силата на валиден договор за финансова помощ от 24.04.2020 г. с посоченото в исковата молба съдържание; че е изпълнил точно задълженията си по договора, който е бил сключен с ефективно предоставяне в брой на процесната сума в полза на 1 ответника на датата на сключване на процесния договор; настъпването на уговорен падеж за заплащане на заетата сума, а ответникът – в случай че ищецът установи горните обстоятелства – погасяване на дълга, както и своите възражения (Решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр .д. №167/2011 г., ІV г. о.; Определение № 1411 от 2.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 93/2023 г., III г. о.).
Процесният договор, доколкото предвижда предоставяне на парична сума с насрещно задължение за връщането , представлява договор за заем за потребление по смисъла на чл. 240 ЗЗД.
Договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става собственик, като заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество (Решение № 192 от 07.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г., III г. о.). За да има валидно правоотношение по договор за заем следва освен да се постигне съгласие между страните за съществените елементи на договора, то следва да има и реално предаване на сумата, предмет на договора. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен, какъвто настоящият случай е (Решение № 253 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2014 г., III г. о.; Решение № 190 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 483/2012 г., I т. о.; Решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011г., IV г. о.).
Според чл. 1, раздел I „Предмет на договора“ от приетия по делото договор за финансова помощ от 24.04.2020 г. предоставянето на заемната сума е уговорено в брой през 2020 г. без конкретизацията на датата, на която следва да се осъществи предаването, нито дали такова предаване вече е извършено. Наличието единствено на общи уговорки относно правата и задълженията на страните по договора без ясно посочване, че процесната сума е предадена в брой, не води до доказване предаването на заемната сума. Въпреки указанията по Определение от 22.12.2024 г. до ищеца, че не сочи доказателства за предоставянето в брой на процесната сума на ответника на съответната дата, съответно за сключването на процесния договор, същият не е ангажирал доказателства в тази насока.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на иска при липса на каквито и да е доказателства, от които да се направи извод, че между страните е възникнало заемно правоотношение по договор за финансова помощ с предоставянето от ищеца на ответника на сумата от 9 900 лв. на 24.04.2020 г. в брой.
По разноските
Въпреки изхода на делото и чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника не се дължат разноски при липса на искане в тази насока.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск от М. Х. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ул. „В М“ № 1Б, вх.
Г, ет. 6, ап. 90, срещу Д. Х. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ж.к. „Н IV“, бл. 459, вх.
В, ет. 2, ап. 49, по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 900 лв., представляваща главница по договор за финансова помощ от 24.04.2020 г.
2
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3