Определение № 545 от 08.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 545 гр. Велико Търново, 08.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20264100500235 по описа за 2026 година

Постъпила е частна жалба с вх.№4537/27.02.2026г.(чрез ВТРС по ЕПЕП на 26.02.2026г.), подадена от П. В. Й. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.В.Търново бул.„България“№70 ет.V ап.14 против Определение№247/09.02.2026г., постановено по гр.дело№1229/2024г. на ВТРС, с което е върната частната жалба П. В. Й. от 06.02.2026г. против предходно Определение№81/14.01.2026г. по гр.дело№1229/2024г. на ВТРС, като просрочена. Твърди се, че с обжалваното Определение№247/09.02.2026г. ВТРС приел, че частната жалба, подадена чрез ЕПЕП на 06.02.2026 г. в 22:54ч., е просрочена, тъй като срокът за обжалване е изтекъл в 24:00 ч. на 04.02.2026г. В действителност жалбоподателят бил подписал и изпратил електронното изявление в рамките на технологично допустимото време, но се сблъскал с временни технически затруднения в държавните електронни платформи(ЕПЕП и ССЕВ), обявени официално във връзка с профилактика и адаптация на системите по въвеждането на еврото. Счита, че забавянето при регистрирането на изявлението е било извън волята на страната и се дължи на обективни, непредвидими и непреодолими причини. Съгласно чл.102а от ГПК, процесуалните действия, извършени в електронна форма, имат същата сила и правно действие като писмените. Според чл.62 ал.2 от ГПК, срокът не се смятал за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. В случая жалбата била подадена чрез електронна система, като жалбоподателят извършил всички необходими действия в срока, но поради системен технически проблем документът е бил регистриран със закъснение. Отчитането на времето следвало да се базира на момента па извършване на електронното изявление, а не единствено на момента на автоматичното му регистриране. Дори да се приемело, че жалбата е постъпила след срока, следвало да се вземе, предвид чл.64 ал.2 от ГПК, допускане възстановяване на срок при наличие на особени непредвидени обстоятелства. Официално обявената профилактика на ЕПЕП и ССЕВ представлява именно такива обстоятелства, независещи от жалбоподателя и реално препятстващи достъпа му до електронната система. Счита, че формалното връщане на жалбата водело до нарушаване на гарантираното от чл.56 и чл.122 ал.1 от Конституцията на Р.България право на защита и достъп до съд. Когато закъснението произтичало от държавна електронна система, отказът от разглеждане на 1 подадено електронно изявление е несъразмерен и противоречи на принципите на справедлив процес и равен достъп до правосъдие.

Моли въззивния съд да отмени

Определение№247/09.02.2026г. по гр.д.№1229/2024г. на ВТРС, като приеме, че частната жалба от 06.02.2026 г. е подадена в срок и е процесуално допустима, след което се върне делото на ВТРС за администриране и разглеждане на частната жалба по същество.

В случая не се извършва размяна на частната жалба, съгласно чл.276 ал.1 от ГПК.

Съдът, след като разгледа частната жалба и се запозна с данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С постановено Решение№1005/18.07.2025г. по гр.д.№1229/2024г. на ВТРС е: -приел за установено по отношение на П. В. Й., че дължи на Гаранционен фонд сумата от 1724.45лв. главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение и разходи за определяне и изплащането му във връзка с причинени щети на лек автомобил „БМВ Х5” с ДК№С2800МК от ПТП на 12.10.2021г. в гр.София, в района преди кръстовище на бул.„Цар Борис III” с ул.„Софийски герой”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед№1377/20.11.2023г. за изпълнение по ч.гр.дело№3379/2023г. на ВТРС; -приел за недоказано, на основание чл.194 ал.3 от ГПК ввр. чл.193 от ГПК, заявеното от П. В. Й., оспорване истинността на представения от Гаранционен фонд - Констативен протокол№К-492/12.10.2021г., издаден от СДВР, отдел „Пътна полиция”; -осъдил П. В. Й. да заплати на Гаранционен фонд сумата 534.49лв., представляваща направени по делото разноски.

Първоинстанционното решение е редовно връчено на П. В. Й. на 08.10.2025г. В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното съдебно решение е постъпила въззивна жалба с вх.

№22493/24.10.2025г.(пощенско клеймо от 22.10.2025г. от П. В. Й., към която не е представен документ за внесена ДТ. Направено е искане за освобождаване от внасяне на ДТ.

С Определение№2687/03.12.2025г.(връчено на П. В. Й. на 17.12.2025г.) първоинстанционният съд е оставил без уважение(по реда на чл.83 ал.2 от ГПК) молба на П. В. Й. за освобождаване от заплащане на ДТ за въззивно обжалване на Решение№1005/18.07.2025г. по гр.дело№1229/2024г. на ВТРС.

Срещу Определение№2687/03.12.2025г. по гр.дело№1229/2024г. на ВТРС, с което е отказано освобождаване на П. В. Й. от заплащане на ДТ за въззивното обжалване на решението е подадена частна жалба с вх.№27709/30.12.2025г.

С Определение№81/14.01.2026г.(връчено на П. В. Й. на 28.01.2026г.) по гр.дело№1229/2024г.

ВТРС е върнал частна жалба с вх.№27709/30.12.2025г. на П. В. Й. срещу Определение№2687/03.12.2025г. по гр.дело№1229/2024г. на

ВТРС.

В мотивите първоинстанционният съд е kонстатирал, че частна жалба с вх.№27709/30.12.2025г. е подадена след изтичане на срока за обжалване по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Обжалваното определение е връчено на ответника на 17.12.2025г., като срокът за неговото обжалване е изтекъл до края на двадесет и четвъртия час на 29.12.2025г., съгласно чл. 62, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 4 и ал. 6 от ГПК. В случая частната жалба срещу определението е подписана от жалбоподателя с квалифициран електронен подпис в 03:25 часа на 30.12.2025г. и е изпратена до съда чрез ССЕВ в 03:26 часа на същата дата.

Поради изложеното, на основание на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК, ВТРС е върнал частната жалба.

Срещу Определение№81/14.01.2026г. по гр.дело№1229/2024г. на ВТРС, с което върната 2 частна жалба с вх.№27709/30.12.2025г. на П. В. Й. срещу Определение№2687/03.12.2025г. по гр.дело№1229/2024г. на ВТРС, като просрочена е подадена частна жалба с вх.№2709/09.02.2026г.

(подадена чрез ЕПЕП на 06.02.2026г.).

С Определение№247/09.02.2026г.(връчено на П. В. Й. на 20.02.2026г.) по гр.дело№1229/2024г. ВТРС е върнал частна жалба с вх.№2709/09.02.2026г.(подадена чрез ЕПЕП на 06.02.2026г.) на П. В. Й. срещу Определение№81/14.01.2026г. по гр.дело№1229/2024г. на ВТРС. В мотивите първоинстанционният съд е kонстатирал, че частна жалба с вх.№2709/09.02.2026г.

(подадена чрез ЕПЕП на 06.02.2026г.) е подадена след изтичане на срока за обжалване по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Обжалваното Определение№81/14.01.2026г. е връчено на П. В. Й. на 28.01.2026г., като срокът за неговото обжалване е изтекъл до края на двадесет и четвъртия час на 04.02.2026г., съгласно чл.62 ал.1 ввр. чл.60 ал.4 и ал.6 от ГПК. В случая частната жалба срещу определението била подписана от жалбоподателя с квалифициран електронен подпис в 22:53часа на 06.02.2026г. и е изпратена до съда чрез ЕПЕП в 22:54часа на същата дата.

Срещу Определение№247/09.02.2026г. по гр.дело№1229/2024г. на ВТРС, с което върната частна жалба с вх.№27709/30.12.2025г. на П. В. Й. срещу Определение№81/14.01.2026г. по гр.дело№1229/2024г. на ВТРС, като просрочена е подадена частна жалба с вх.№4537/27.02.2026г.

(чрез ВТРС по ЕПЕП на 26.02.2026г.).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е предявена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния за това срок, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество се явява основателна.

Според чл.62 ал.2 от ГПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. Регламентацията относно подаването на книжа до съда чрез поща се съдържа в чл.3 и сл. от ЗПУ. Процедурата по изпращане на електронно съобщение на електронен адрес не може да бъде приравнено на изпращане на книжа до съда чрез поща или куриерски услуги, тъй като е уредено в специалния закон – ЗЕДЕУУ. Според чл.5 от ЗЕДЕУУ, адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. Възможните начини на извършване на процесуални действия в електронна форма(съобразно чл.62 ал.4 ввр. чл.38а от ГПК, чл.102б от ГПК, чл.102ж от ГПК), а именно: чрез Системата за сигурно електронно връчване(ССЕВ), чрез Единния портал за електронно правосъдие(ЕПЕП), чрез електронния адрес на съда и когато са спазени изискванията на Регламент(ЕС)№910/2014 и ЗЕДЕУУ и изявленията са подписани с квалифициран електронен подпис(КЕП), когато законът изисква саморъчен подпис за валидността на определени изявления. Чрез чл.102а и сл. от ГПК се дава възможност процесуалните действия(вкл. и тези по подаване на исковите молби, жалби, заявленията и т.н.), да се извършват в електронна форма, при което съдилищата са задължени(според чл.102б ал.1 от ГПК) да приемат процесуални действия в такава форма, стига да са спазени изискванията на Регламент(ЕС)№910/2014 и ЗЕДЕУУ и изявленията да са подписани с КЕП.

Съобразно чл.102а ал.1 от ГПК ввр. чл.360в ал.2 от ЗСВ заявяването на извършването на удостоверителни изявления в електронна форма; извършването на процесуални действия в електронна форма; връчването на съобщения и призовки и достъпът до поддържаните от органите на съдебната власт електронни дела и публични регистри, се осъществява чрез информационната 3 система на съдилищата - ЕПЕП. Следователно, информационната система, чрез която се извършват процесуални действия в електронна форма или се заявява извършването на удостоверителни изявления, вкл. се подават искови молби, жалби, заявления и документи по дела, е законодателно уредена и тя е ЕПЕП. Когато процесуалното действие(напр. подаването на документ) се извърши чрез ЕПЕП, тя автоматично регистрира документа и изпраща потвърждение за получаването му до подателя – чл.102д от ГПК. По този начин се явява определен и моментът, в който исковата молба/жалбата/заявлението и т.н. постъпва в съда и от който момент съответната претенция се счита предявена(чл.125 от ГПК).

Както се посочи, обжалваното определение е връчено на ответника на 28.01.2026г., като срокът за неговото обжалване е изтекъл до края на двадесет и четвъртия час на 04.02.2026г., съгласно чл.62 ал.1 ввр. чл.60 ал.4 и ал.6 от ГПК. В случая, частната въззивна жалба на ответника против обжалваното Определение№81/14.01.2026г.(връчено на П. В. Й. на 28.01.2026г.), макар и да е била валидно подписана електронно с КЕП на 06.02.2026г., не е била изпратена до съда в електронна форма преди тази дата и до изтичане на преклузивния едноседмичен срок за въззивно обжалване, изтекъл на 04.02.2026г. вкл., поради което и разпоредбата на чл.62 ал.2 от ГПК в случая е неприложима. Срокът за обжалване е пропуснат от П. В. Й., тъй като частната въззивна жалба е подадена за първи път в съда едва на 06.02.2026г. – след изтичане на срока по чл.275 ал.1 от ГПК, поради което частната въззивна жалба на П. В. Й. е просрочена и подлежи на връщане на основание чл.275 ал.2 от ГПК ввр. чл.262 ал.2 т.1 от ГПК. В случая не е доказана техническа нередовност на ЕПЕП да е препятствала П. В. Й., извършващ действието по подаване на частната въззивна жалба в електронна форма чрез ЕПЕП да финализира изпращането и в срока за обжалване на Определение№247/09.02.2026г. Електронното връчване чрез ЕПЕП е удостоверено в съответствие с правилата на ГПК посредством автоматично генериран запис в ЕИСС въз основа на времевото удостоверяване от ЕПЕП. Този начин удовлетворява изискването на чл.44 ал.3 т.1 от ГПК. Следва да се уточни, че визираният в чл.44 ал.3 т.1 от ГПК „квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време“ представлява сертификат, с който е снабдена системата ЕИСС, в синхрон с ЕПЕП, посредством, който се гарантира еднаквото времево отразяване на извършваните електронни действия(не става въпрос за мастилен или друг печат, който се поставя върху хартиен документ).