Решение № 2613 от 19.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2613 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100510267 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20215218 от 24.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 900 по описа на СРС за 2019 г. е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че М. А. Б. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:

На основание чл.79 от ЗЗД сума в размер на 3393 лв., представляващи ½ от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект- апартамент № 7, находящ се в гр.София, общ.*******, ул.“*******, абонатен номер 090978 за периода от 24.10.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2017 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 3393 лв. до 3568,21 лв. като неоснователен, както и за периода 01.05.2014 г. – 24.10.2014 г.

На основание чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от 286,52 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от 01.07.2016 г. – 18.10.2017 г., като искът е отхвърлен за разликата над 286,52 лв. до пълния предявен размер от 446,41 лв. и за периода 16.09.2015 г. – 01.07.2016 г.

На основание чл.79 от ЗЗД сума в размер на 13,34 лв., представляващи ½ от стойността на дължимо възнаграждение за извършвана услуга дялово разпределение за периода 24.10.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 24.10.2017 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 13,24 лв. до 46,35 лв. като неоснователен, както и за периода 01.05.2014 г. – 24.10.2014 г.

На основание чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от 1,12 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 13,34 лв. за периода от 01.07.2016 г. – 18.10.2017 г., 1 като искът е отхвърлен за разликата над 1,12 лв. до пълния предявен размер от 6,45 лв. и за периода 16.09.2015 г. – 01.07.2016 г.

С решението е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че В. П. Б. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:

На основание чл.79 от ЗЗД сумата от 1696,50 лв. – представляваща ¼ от стойността на незаплатена енергия за апартамент № 7 за периода 24.10.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2017 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 1696,50 лв. до 3568,21 лв. като неоснователен, както и за периода от 01.05.2014 г. – 24.10.2014 г.

На основание чл.86 от ЗЗД сумата от 143, 26 лв., представляваща лихва за забава на главницата за периода от 01.07.2016 г. – 18.10.2017 г., като искът е отхвърлен за разликата над 143,26 лв. до пълния предявен размер от 446,41 лв. и за периода от 16.09.2015 г. – 01.07.2016 г.

На основание чл.79 от ЗЗД сумата от 6,67 лв., представляваща ¼ от стойността на дължимо възнаграждение за извършвана услуга дялово разпределение за периода от 24.10.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 6,67 лв., считано от 24.10.2017 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 6,67 лв. до 46,35 лв. като неоснователен, както и за периода от 01.05.2014 г. – 24.10.2014 г.

На основание чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от 0,56 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 6,67 лв. за периода от 01.07.2016 г. – 18.10.2017 г., като искът е отхвърлен за разликата над 0,56 лв. до пълния предявен размер от 6,45 лв. и за периода 16.09.2015 г. – 01.07.2016 г.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Н.“ ЕАД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивни жалби от името на ответниците М. А. Б. и В. П. Б. чрез особения им представител адв.С. С., в които са изложени съображения за неговата неправилност. Твърди се, че не се установявало ответниците да имат качеството потребители на топлинна енергия за процесния имот и период. Вземанията на ищеца били изцяло погасени по давност, като от приетите експертизи не се доказвало съществуването на вземанията по основание и размер.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД.

Не е постъпил отговор от третото лице-помагач.

В хода на производството и след извършена служебна справка се установява, че преди образуване на въззивното дело ответницата М. Б. е починала. От удостоверение за наследници се установява, че неин законен наследник е синът В. П. Б.. С определение от 18.10.2022 г. на основание чл.227 от ГПК В. Б. е конституиран като правоприемник на починалата М. Б., като същият е заявил чрез особения представител, че поддържа подадената от М. Б. въззивна жалба.

В. Б. има качеството на ответник по делото и е бил представляван от особен представител адв.С. С. в първоинстанционното производство, поради което не е нарушено правото му на участие в процеса като правоприемник на М. Б.. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените 2 във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението в частта, в която са отхвърлени исковете, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

По отношение на решението в обжалваната част:

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Съдът намира, че същото е и правилно, като споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. От представения нотариален акт № 59/14.10.1996 г. се установява, че П.К. Б. и М. А. Б. се легитимират като собственици на процесния апартамент № 7, придобит по време на брака им, като същите са били в режим на СИО.

От удостоверение за наследници се установява, че след смъртта на П. Б. негови наследници са ответниците М. Б. /заместена в хода на процеса от сина си В. Б./ и сина му В. Б.. За процесния период М. Б. се легитимира като собственик на ¾ ид.части, а В.

Б. – като собственик на ½ ид.части.

В разпоредбата на чл.153,ал.1 от Закона за енергетиката е посочено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Според възприетото в Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ – т.е. не собственици и лица с учредено вещно право на ползване, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване по силата на възникнало между тях договорно отношение, за собствени битови нужди, но е необходимо тези ползватели да са сключили писмен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В настоящия случай по делото липсват доказателства за сключен договор между въззивника В. Б. или приживе от починалата М. Б. за ползване на имота и въз основа на такъв договор да е сключен писмен договор и с „Топлофикация София“ ЕАД за откриване на партида на ползвател на имота. Ето защо спрямо „Топлофикация София“ ЕАД собственикът на имота се счита за клиент на топлинна енергия по силата на чл.153,ал.1 от ЗЕ и дължи заплащането на цената съобразно притежаваните от него идеални части от правото на собственост върху имота. В случая поради настъпилото 3 правоприемство, като собственик на имота се легитимира ответникът В. Б. и той дължи заплащането на доставената топлинна енергия.

Неоснователни са оплакванията за липса на установени по основание и размер вземания за процесния период. От заключението на СТЕ, което съдът кредитира поради неговата подробна обоснованост, логичност и последователност, се установява, че за процесния период ищецът е изпълнил задължението си да доставя топлоенергия до абонатната станция. Дружеството за дялово разпределение е извършвало такова на доставената до всеки абонат топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, като е изчислявало точно дължимите суми според методиката съгласно Наредба № 2 за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, действащи през процесния период. В процесния апартамент през исковия период са били монтирани 5 броя отоплителни тела с топлинни разпределители с корекционен коефициент, които са отчитани при осигурен достъп, като уредите са електронни. В имота има един водомер за топла вода, който е без пломба. Сумите за топла вода били формирани на база 3 броя, като е спазена Наредба № 16-334 от 06.04.2017 г.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира, тъй като е обосновано и безпротиворечиво, размерът на дължимите суми за процесния период възлизат общо на 7168,34 лв., от които 7136,42 лв. за топлинна енергия и 31,92 лв. за дялово разпределение. Размерът на дължимите лихви върху главницата за топлинна енергия възлиза на 892,48 лв., а размерът на лихвата върху главницата за дялово разпределение – 7,27 лв.

Оплакването на въззивника, че всички вземания били погасени по давност, е неоснователно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че поради нищожност на клаузите на общите условия от 2014 г., определящи падежа на задълженията и заплащането на сумите за месечна потребена енергия по прогнозен дял след публикуването на интернет страницата на ищеца, то следва да се счита, че няма уговорен срок за изпълнение, поради което давността започва да тече от първо число на месеца, следващ този, за който е потребена услугата.

Съгласно чл.111, б.“В“ от ЗЗД вземанията за наем, лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичането на 3-годишна давност.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.

111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл.

156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 24.10.2017 г., като съобразно разпоредбата на чл.422 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение или от 24.10.2017 г., поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че са погасени по давност единствено вземанията до 24.09.2014 г., а всички останали в периода от 24.09.2014 г. до 30.04.2017 г. са дължими от ответниците.