Акт от 12.07.2022, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Велико Търново, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на пети юли две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев при участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 354 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Първоначално е образувано е по жалба, подадена от *** Б.Б. от ВТАК, първоначално като пълномощник на наследници на Б.Ц.К. (Й.), на Х.Д.Ч. и на С.Г.Д., срещу Решение на Министерски съвет на Република България № 211/ 07.04.2022 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост. Актът е оспорен само в частта му досежно определения размер на парично обезщетение за частта от ПИ с идентификатор *** в землището на с. Дичин, общ. Велико Търново - земеделска земя с обща площ от 14,938 дка, от които подлежащи на отчуждаване 2,108 дка. Поради неотстраняване на указани от съда нередовности, с определение от 06.06.2022 г., делото е прекратено по отношение на наследниците на Б.Ц.К.

(Й.) и на С.Г.Д., като жалбата им е оставена без разглеждане. При редовно и допустимо оспорване, производството е продължило между жалбоподателя Х.Д.Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, и ответника Министерски съвет на Република България. Жалбоподателят счита, че решението на МС на РБ, в посочената му по-горе част, е незаконосъобразно поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Твърди, че размерът на определеното парично обезщетение за посочената част от имот е значително по-нисък от действително дължимия и не отговаря на пазарните стойности. От съда се иска решението на Министерски съвет на РБ да бъде изменено в тази му част, с определяне на справедливо равностойно парично обезщетение. В съдебно заседание оспорващото лице, чрез пълномощника си *** Б.Б. от ВТАК, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и допълнително развити такива в хода на устните състезания. Позовава се на благоприятен за него вариант на назначената по делото оценъчна експертиза, който намира за относим към случая, предвид практиката на ЕСПЧ. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът

– Министерски съвет на Република България, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В придружителното писмо, с което изпраща административната преписка и в отделно депозирано становище, чрез пълномощника си по делото правен съветник И.Г., заявява че оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди валидност, формална и процесуална законосъобразност на решението по чл. 34а от ЗДС, както и съответствие на същото, в оспорената му част, с материалноправните разпоредби на закона. Счита, че при издаването му са спазени разписаните в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б от ЗДС, административнопроизводствени правила и изисквания към формата и съдържанието на оспорения акт. По същество изтъква, че определеният размер на паричното обезщетение за процесната отчуждена част от имот, е основан на надлежно изготвен оценителски доклад на независима експертиза, назначена в административното производство, при съобразяване разпоредбите на чл. 32 от ЗДС.

В тази връзка оспорва заключението на назначената по делото експертиза и моли същото да не бъде кредитирано, тъй като е изготвено в противоречие с изискванията на чл. 32, ал. 3, т. 2, от ЗДС, вр. с §1а, т. 2 от ДР на ЗДС.

Развива и подробни съображения за неотносимост към настоящия казус, на решението на ЕСПЧ по делото „К.и други срещу България“, с позоваване на разпоредби на Закона за нормативните актове и на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. С тези доводи от съда се иска да отхвърли жалбата на Х.Д.Ч., претендира се присъждане на разноски за ***ско възнаграждение.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, като инвеститор на обекта, чрез пълномощника си ст. *** М.Д., оспорва жалбата като неоснователна. В хода на устните състезания развива доводи за липсата на пороци, обуславящи отмяна на оспорения акт, аналогични на тези, изложени от ответника и цитирани по-горе. Счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Претендира за присъждане на ***ско възнаграждение.

Заинтересованата страна министъра на регионалното развитие и благоустройството, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. С молба входирана на 10.06.2022 г. в деловодството на АСВТ, чрез пълномощника си гл. *** С.В., заявява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението на Министерски съвет на Република България, в оспорените му части. Излага съображения в тази насока, като моли жалбата да бъде оставена без уважение, претендира присъждане на ***ско възнаграждение.

Заинтересованата страна министъра на финансите, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено на 13.06.2022 г. писмено становище, чрез пълномощник *** Р.С., заявява че оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна. Счита, че обжалваният акт е валиден, правилен и законосъобразен, поради което не са налице основания същият да бъде отменен или изменен. Не претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на обжалване е Решение на Министерски съвет на Република България № 211/ 07.04.2022 г., с което на основание чл. 34а, ал. 1, вр. с чл. 34б от ЗДС и § 1 от ДР към ЗДС, са отчуждени имоти частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след пресичането с път III-303) = км 190+771.67 по техническия проект от 2020 г. до км 222+000 от идейния проект на НКСИП = км. 223+426.75 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път I-5). Както се отбеляза, същото се оспорва само в частта му относно определения размер на парично обезщетение за отчуждена част от имот с идентификатор *** в землището на с. Дичин, общ. Велико Търново, обл. Велико Търново, която се отчуждава от жалбоподателя, като собственик в посочения имот. Съгласно приложение към т. 1 от решението на МС /позиция 12 на стр. 20/ отчуждаема е земеделска територия с площ 2,108 дка, от имот с идентификатор ***, представляващ „нива“ с обща площ от 14,938 дка, за която е определено парично обезщетение в размер на 784,00 лева.

С Решение № 250/ 25.04.2013 г. на

Министерски съвет, републикански път А-2 „София - Ботевград - Шумен - Девня – Варна“, част от който е и Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС.

За обекта, в процесния му участък

/разположен в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В. Търново, с. Куцина, с.

Стефан Стамболово и с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш/, със Заповед № РД-02-15-20/ 08.02.2021 г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила, е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/.

С цел теренно осигуряване и обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл. 34 от ЗДС, от заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ е отправено искане от 15.12.2021 г. до МРРБ и МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на изброените населени места, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус“. Към искането са приложени коментираните по-горе документи /решение на МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП/, а също кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията, служби по вписванията в гр. Павликени и гр. В. Търново, предоставената от тях информация за големина, разположение и собственост на засегнатите от отчуждаването ПИ, оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова обосновка и други. По възлагане от Агенция „Пътна инфраструктура“ за имотите – предмет на отчуждаване е изготвен Оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП - Парцеларен план. Оценката на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на „Сървей груп“ ЕООД с писмо от 11.03.2021 г., във връзка с договор между тези страни, от 20.11.2019 година.

След допълнително извършени уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо вх. № 104-13-28/ 29.03.2022 г., министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с мотивирано предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе землища. Към предложението е била приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл. 34от ЗДС, съдържаща коментираните документи.

Въз основа на предложението,

Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 211/ 07.04.2022 г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението – неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложение към т. 1 от решението, от наследници на Б.Ц.К. (Й.), на Х.Д.Ч. и на С.Г.Д. е отчуждена посочената по-горе част от имот в землището на с. Дичин, общ. Велико Търново, срещу парично обезщетение.

Съгласно представените от заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 20.04.2022 г. МРРБ е изпратило уведомително писмо за обявяване на решението на областния управител на област Велико Търново, и кметовете на съответните общини и кметства, като са изпратени и уведомителни писма до известните собственици на подлежащи на отчуждаване имоти. От АПИ са представени доказателства, че уведомяването на Х.Д.Ч. за издаването на решението на МС на РБ, е извършено на 29.04.2022 г. /л. 38 от делото/. Жалбата от същия е подадена по куриерска служба, чрез органа, издал оспорения акт, на дата 12.05.2022 г. /л. 11/.

Активната легитимация на жалбоподателя се установява от представените от ответника Постановление за възлагане на недвижими имоти изх. № 18979/ 20.11.2015 г. по идп.дело № 20147300400594/ 29.09.2015 г. на ЧСИ с район на действие района на ВТОС /вписано в Агенция по вписванията на датата на издаването му/ и Скица на поземлен имот с № 15-572246/ 02.07.2020 г., издадена от СГКК – Велико Търново /зелена папка, л. 2 и л. 6/, от които е видно, че Х.Д.Ч. е собственик на ½ ид. части от ПИ с идентификатор ***. в землището на с. Дичин. За обосноваване на претенциите си относно неправилно определените вид и размер на обезщетението, същият е представил Нотариален акт № 234/ 04.02.2022 г., издаден от И.З., помощник-нотариус при нотариус Т.Б.с район на действие района на ВТРС и ценова оферта от Г.Р.за закупуване на 159,916 дка земеделски земи в землището на с.

Куцина, общ. Полски Тръмбеш.

Ответникът е приложил административната преписка по издаване на обжалвания акт, включително експертната оценка /оценителски доклад/ за обезщетение на отчуждените имоти. В хода на делото с придружителни писма вх. № 2961/ 03.06.2022 г. и вх. № 3179/ 10.06.2022 г. в деловодството на АСВТ, заинтересованите страни АПИ – гр. София и министърът на регионалното развитие и благоустройството, са представили доказателства, касаещи провеждането на административната процедура и връчването на оспореното решение на заинтересованите лица. В хода на съдебното производство е назначена и съдебно-оценителска експертиза, изготвена от ***П.Г., която е дала заключение в различни варианти, съобразно поставените от съда задачи. Заключението, в неговата цялост, е оспорено от ответника и от заинтересованата страна АПИ, с доводи за изготвянето му без да са съобразени разпоредбите на чл. 32, ал. 3, т.